Решение № 8571 от 23.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4145/2014 г.

Решение № 8571 от 23.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4145/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Калина Арнаудова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", чрез процесуалния му представител, срещу решение № 16614 от 12.12.2013 г., постановено по адм. дело № 9117 по описа за 2013 г. на Върховен административен съд (ВАС), седмо отделение. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Не споделя становището на тричленния състав на ВАС, че т. 2 от дневния ред за свикване на редовно общо събрание на акционерите на "Българска роза" АД отговаря на изискването на чл. 115, ал. 2 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) във вр. с чл. 223, ал. 4, т. 5, хипотеза последна от Търговския закон (ТЗ). Счита, че в случая не е изпълнено изискването на нормативната уредба поканата за свикване на акционерите в публичното дружество да съдържа конкретно предложение за решение по въпроса, включен в дневния ред. При формулировката на проекта за решение по т. 2 от дневния ред, решаването на въпроса за разпределението на печалбата на практика се отлага за датата на провеждането на общото събрание. Изискването за формулиране на конкретни предложения в поканата за свикване на общото събрание на акционерите е въведено с оглед защитата на интересите на инвеститорите, за да разполагат с достатъчно време да формират вътрешно убеждение по съответните въпроси и да решат как да гласуват. Така формулирана т. 2 от дневния ред противоречи и на чл. 118, ал. 2, т. 4 от ЗППЦК от гледна точка на сроковете, в които могат да бъдат включвани предложения за решение по въпроси включени в дневния ред на поканата. Противоречи и на чл. 251, ал. 2 от ТЗ от гледна точка на субекта/органа, който може да прави предложение за разпределение на печалбата. Отправил искане към съда обжалваното решение да бъде отменено и вместо него съдът да постанови решение, с което да потвърди оспорения административен акт. Ответникът - "Българска роза" АД, чрез процесуалния си представител, излага становище за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че обявената от дружеството покана съдържа изброените в чл. 212, ал. 1, т. 1 от ЗППЦК реквизити, данните по чл. 223 от ТЗ, включително ал. 4, т. 5 от същия чл. и е в съответствие с чл. 115, ал. 2 от ЗППЦК. Съветът на директорите на "Българска роза" АД се е съобразил и с текста на чл. 251, ал. 2 от ТЗ, като е направил изискуемото от закона предложение, записано като проект за решение по т. 2 от дневния ред на общото събрание на акционерите. То е достатъчно конкретно - да се разпредели печалба, която да се предложи и гласува от акционерите на общото събрание. Неправилни са твърденията в касационната жаба, че т. 2 от дневния ред на поканата противоречи на чл. 118, ал. 2, т. 4 от ЗППЦК. Твърдението, че единствената възможност за включване на нови проекти за решения по вече включени въпроси в общото събрание на акционерите е по реда на чл. 223а от ТЗ означава, че всеки акционер, който има по-малко от 5% от акциите в публичното дружество е лишен от възможност да прави предложения, освен ако не се обедини с други миноритарни акционери. С решението на административния орган, в нарушение на чл. 212, ал. 1, т. 1 от ЗППЦК, вместо задължение за извършване на действие, се налага бездействие. Отправил е искане към съда да отхвърли касационната жалба като неоснователна и да остави в сила оспореното решение на тричленния състав на ВАС. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е основателна. С обжалваното в настоящето производство решение № 16614 от 12.12.2013 г. постановено по адм. дело № 9117 по описа за 2013 г. на ВАС, седмо отделение, е отменено решение № 408-ПД от 05.06.2013 г., издадено от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", с което "Българска роза" АД е задължено да не подлага на гласуване т. 2 от обявения дневен ред на редовно годишно общо събрание на акционерите, насрочено за 06.06.2013 г., съответно за 20.06.2013 г. в хипотезата на чл. 227, ал. 3 от ТЗ, касаеща приемане на решение за разпределение на печалба, освен ако не са налице условията по чл. 231 от ТЗ. По делото няма спор относно установените от съда факти. "Българска роза" АД е търговско дружество, вписано в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа към КФН. С уведомление с вх. № 10- 05-7457 от 02.04.2013 г. чрез единната система за предоставяне на информация на КФН по електронен път дружеството е предоставило покана за свикване на редовно годишно общо събрание на акционерите за 2012 г., насрочено за 06.06.2013 г., съответно за 20.06.2013 г. при условията на чл. 227, ал. 3 от ТЗ. Поканата е обявена в Търговския регистър на Агенцията по вписванията с дата 08.04.2013 г. и на интернет-страницата на дружеството. Точка 2 от предварително обявения дневен ред гласи: "Предложение за разпределение на печалбата за 2012 г. Проект за решение: "Съветът на директорите предлага дружеството да разпредели печалбата съгласно предложенията на акционерите на общото събрание." След запознаване със съдържанието на поканата, регулаторът е счел, че формулираното предложение по т. 2 от дневния ред е в нарушение на чл. 115, ал. 2 от ЗППЦК във вр. с чл. 223, ал. 4, т. 5 от ТЗ, тъй като липсва конкретно предложение за решение от страна на съвета на директорите. След проведено административно производство за прилагане на принудителна административна мярка, с участието на "Българска роза" АД, е издадено оспореното решение. При така изложената фактическа обстановка, ВАС, тричленен състав е приел, че атакуваното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, но е издадено в противоречие с материалноправните разпоредби и при несъобразяване с целта на закона. Счел е, че в случая не е налице нито една от хипотезите, предвидени с разпоредбата на чл. 212, ал. 1 от ЗППЦК. Посочил е, че точка 2 на предоставения проект на дневен ред съдържа предложение за решение - дружеството да разпределя печалбата съгласно предложенията на акционерите на общото събрание. Предложението на съвета на директорите е конкретно - да се разпредели печалба, която да се предложи и гласува от акционерите на общото събрание. В поканата изрично е вписана възможността на акционерите да участват в общото събрание, да правят предложения и да предлагат решения, което е в съответствие с разпоредбата на чл. 118, ал. 2, т. 4 от ЗППЦК. Поради това, съдът е приел, че със сочените от органа действия на дружеството не е нарушено правото на сведение на акционерите, което да води до накърняване на техния интерес. Посочил е, че реална заплаха за нарушаване правото на сведение на акционерите би съществувала, ако някои от изискуемите от специалния закон реквизити не са изрично вписани или акционерите изрично са ограничени от упражняване на предоставените им от закона права, което в настоящия случай не е налице. Тричленният състав на ВАС е счел, че решението не е съобразено и с целта на закона, а формулираната цел на Директива 2007/З6/ЕО, акционерите да имат възможност да бъдат добре осведомени при гласуването по време, на или преди общото събрание в случая е изпълнена. Върховният административен съд, петчленен състав, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Нормата на чл. 212, ал. 1, т. 1 от ЗППЦК предоставя компетентност на заместник-председателя на КФН, включително в случаи на констатирана дейност в нарушение на ЗППЦК или когато са застрашени интересите на инвеститорите, да приложи принудителна административна мярка, като задължи публичното дружество "да предприеме конкретни мерки, необходими за предотвратяване и отстраняване на нарушенията, на вредните последици от тях или на опасността за интересите на инвеститора, в определен от нея срок". При така очертаната компетентност на КФН във връзка с възложената й регулаторна функция, за преценка законосъобразността на обжалваното решение, следва да се направи анализ, дали посочената в точка 2 от поканата формулировка на предложението за разпределение на печалбата, е в нарушение на чл. 115, ал. 2 от ЗППЦК във вр. с чл. 223, ал. 4, т. 5 от ТЗ, съответно застрашени ли са по този начин интересите на инвеститорите, тъй като това е критерият, определящ налице ли е нарушение, обуславящо прилагане на принудителната административна мярка. Нормата на чл. 115, ал. 2 от ЗППЦК регламентира, че поканата за общо събрание на публичното дружество, наред с предвидената в специалния закон информация, следва да включва и информацията по чл. 223, ал. 4, т. 5 от ТЗ, а имено дневен ред на въпросите предложени за обсъждане, както и конкретни предложения за решения. Посочените разпоредби следва да се тълкуват в съответствие с предвидения в чл. 110в от ЗППЦК принцип на информираност на акционерите, за да могат те в пълна степен да упражняват своите права, включително правото им на участие в общото събрание и правото им на глас. Задължението за своевременно информиране на акционерите е регламентирано и в Преамбюла на Директива 2007/36/ЕС относно упражняването на някои права на акционерите на дружества, допуснати до регулиран пазар. В Директива 2007/З6/ЕО е предвидено, че всички акционери следва да имат достатъчно време да разгледат документите, които предстои да бъдат внесени на общото събрание, и да решат как да гласуват своите акции. С тази цел трябва да се дава навременно предизвестие за общото събрание, а на акционерите да се осигурява пълната информация, която предстои да бъде внесена на общото събрание. Правото на акционерите да включват точки в дневния ред на общото събрание и да внасят предложения за решения по точки от дневния ред следва да бъде подчинено на правилото всички акционери винаги да получават своевременно окончателната версия на дневния ред, за да се подготвят за дискусията и гласуването на всяка точка от дневния ред. Предвид по-горе изложената правна регламентация, настоящият състав на ВАС, петчленен състав, приема, че при този начин на формулиране на предложението за разпределение на печалбата в т. 2 от дневния ред от поканата за свикване на редовно годишно общо събрание на акционерите на "Българска роза" АД, изискването на чл. 115, ал. 2 от ЗППЦК във вр. с чл. 223, ал. 4, т. 5 от ТЗ не е изпълнено. С цитираната точка 2 от предварително обявения дневен ред е направено предложение за разпределение на печалбата, но тя не сдържа конкретно проекторешение, което би могло да бъде подложено на гласуване във вида в който е предложено. Дори и акционерите да са били информирани какъв е размерът на печалбата на дружеството за 2012 г. (за което по делото няма данни), при така формулирания въпрос от дневния ред, до датата на провеждане на общото събрание, е останало неясно как ще бъде разпределена тя. Не е направено конкретно предложение за решение, предвиждащо конкретни суми, например за изплащане на дивидент или за увеличаване на капитала на дружеството или за отнасяне на суми към резервите на дружеството. Останало е неясно и дали ще бъде разпределена цялата печалба за 2012 г. или част от нея ще се отнесе към неразпределената печалба. По този начин е нарушено правото на акционерите в "Българска роза" АД предварително да бъдат информирани и да се подготвят по въпроса включен в дневния ред. При липсата на конкретен проект за решение, относно начина на разпределение на печалбата, те не са имали необходимата информация позволяваща им да вземат решение относно участието си в общото събрание и начина на гласуване по включения в точка 2 от дневния ред въпрос. Предвид посоченото, следва да се приеме, че с неизпълнението на регламентираното в чл. 115, ал. 2 от ЗППЦК във вр. с чл. 223, ал. 4, т. 5 от ТЗ изискване, са застрашени интересите на инвеститорите, което е предпоставка за намесата на регулаторния орган. Нормата на чл. 212, ал. 1, т. 1 ЗППЦК дава правомощие на заместник-председателя на КФН да разпореди предприемането на конкретни мерки, които в максимална степен да защитят интереса на инвеститорите, като законът не определя техния вид. Поради това неоснователен се явява наведеният от дружеството довод, за липса на компетентност на административния орган да налага на задължение за бездействие. Наложената от последния принудителна административна мярка е в съответствие с естеството на нарушението и е насочена към отстраняване на последиците от него и съответно на опасността за интересите на инвеститорите. По изложените съображения, настоящият състав намира, че подадената от "Българска роза" АД жалба е неоснователна. Като е отменил оспореното пред него решение на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", тричленният състав на ВАС е допуснал нарушение на материалния закон. Поради това обжалваното решение следва да бъде отменено. Тъй като делото е изяснено от фактическа и правна страна, при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК, следва да бъде постановено ново решение, по съществото на спора, с което подадената от "Българска роза" АД жалба следва да бъде отхвърлена. От касационния жалбоподател не е направено искане за присъждане на разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани в настоящето производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,