Решение № 2749 от 1.3.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11467/2020 г.

Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на "Одессаинвест 2012 " ООД, със седалище и адрес на управление град Хасково, чрез управителя Р. Кирева, против решение 542/28.08.2020 г., постановено по адм.дело 1369/2019 г. на Административен съд - Хасково. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК. Претендират се разноски. Ответникът - Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд" Земеделие" /ДФЗ/ не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от страна с правен интерес от спорването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на"Одессаинвест 2012 " ООД - Хасково срещу Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по Мярка 11 Биологично земеделие по Програма за развитие на селските райони за периода от 2014-2020 г. за кампания 2016 г. с 01-2600/7608#1 от 15.11.2019 г. Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: Жалбоподателят "Одессаинвест 2012" ООД Хасково е подал на 28.05.2015г. заявление за подпомагане за 2015 г. с уникален регистрационен номер 604632 , за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), Схемата за преразпределително плащане (СПП), Схемата за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания (ЗДП), както и мярка Биологично земеделие (Мярка 11) и Компенсаторни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения /подмярка 13.2/НР2/, като е попълнил и съответните Таблица за използваните парцели 2015 г. - общо 80,17 ха в землище с. Гълъбец, Тънково, широка поляна, както и Таблица за отглежданите животни 2015 г. Страните не спорят по факта, че дружеството - жалбоподател, не е подавано заявление за плащане за 2016 г., поради което ответникът е открил производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент, за което "Одессаинвест 2012" ООД са уведомени с писмо изх.01-2600/7608 от 15.12.2016 г. Изискани са и доказателства за едностранно прекратяване на договори за наем за земи от общинския и държавен поземлен фонд с оглед на влезлите в сила изменения на ЗСПЗЗ, като е определен 15 дневен срок за представянето. Посоченото писмо е получено от жалбоподателя на 24.01.2017 г. С писмо вх.02-260-2600/166 от 13.02.2017г. "Одессаинвест 2012" ООД е представил пред ДФЗ 9 бр. предизвестия за прекратяване на договор за наем с Община Хасково, както и Заповед 203/09.08.2016г. на Община Стамболово и уведомително писмо от Община Стамболово - за общо 37 имота. В последващо писмо - вх.02-260-2600/1509 от 28.02.2017 г., касаторът е уведомил ДФЗ, че основанието за прекратяване на договорите за наем представлява изменение в нормативната уредба в ЗСПЗЗ - чл.37, ал.4, изискване на съотношение ЖЕ/ХА, поради което не може да изпълни ангажиментите си, предвид на обстоятелството, че намалението на площите е над 10 ха и над 10% от първоначално поетия ангажимент. Съгласно заповед 203/09.08.2016г. на Кмета на Община Хасково, с която са прекратени сключените на 07.05.2014 г. договори за наем на имоти, находящи се в с.Тънково, правното основание за прекратяването е чл.37и и сл. от ЗСПЗЗ, което се потвърждава и от писмо изх.С-596/09.02.2017 г. на Кмета на Община Стамболово. На основание чл.20, ал.3 от сключените договори за наем между Община Хасково и "Одессаинвест 2012" ООД - Хасково, Общината отправила едномесечно предизвестие за прекратяването им със съответни посочени номера - 323324, 325, 326, 318319, 320, 321, 322. С оспорения по делото пред АС- Хасково акт ответникът е отказал финансова помощ и е прекратил биологичен ангажимент по Мярка 11 Биологично земеделие с направление Биологично растениевъдство от ПРСР за периода 2014-2020 г. по отношение на бенефициента " Одессаинвест 2012" ООД. Изложил е мотиви относно неподаване на заявление за плащане за 2016г., което е задължително съгласно разпоредбата на чл.15, ал.3, т.4 от Наредба 4/24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР за периода 2014-2020 г., въпреки поетия от "Одессаинвест 2012" ООД ангажимент по направление Биологично растениевъдство през кампания 2016 г. Изложено и становище относно причините за прекратяване на договори за наем, сключени с Община Хасково, както и представените от дружеството предизвестия, касаещи правното основание за прекратяване. Посочено е и че е извършено допълнително изясняване на фактите, като е изискано от Община Хасково да се посочи основанието за прекратяване, но отговор не е постъпил. Изпратено е и писмо до МЗХГ относно извършване на проверка за наличие на възможност от жалбоподателя да изчертае имотите от договорите за наем, като в отговора е посочено, че възможността е за не повече от 27,00 ха. Допълнително ДФЗ изключил всички кадастрални имоти, за които са били налице доказателства, че правото на ползване е прекратено на основание пар.15 и чл.37и, ал.1 от ЗСПЗЗ, като в резултат е определена нова референтна площ 18,21 ха, за която дружеството-жалбоподател има ангажимент и е можел да я заяви през кампания 2016 г., но същите не били заявени за подпомагане. Изрично са посочени и конкретните имоти, за които е счетено, че не е доказана невъзможност да се спази ангажимент и не е заявено подпомагане. Въз основа на тези мотиви и на основание чл.63, т.1 във вр. с чл.77, т.4, б.В от Регламент /ЕС/ 1306 на ЕП и на Съвета от 17 декември 2013г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и на основание чл.15, ал.3, т.4 и чл.46, ал.1 от Наредба 4 от 24.02.2015г. ДФЗ-РА отказва финансова помощ и прекратява поетия от дружеството ангажимент по Мярка 11 Биологично земеделие. По делото са представени и писмо изх.02-260-2600/166 от 28.03.2019г. до МЗХГ, отговор от Зам.МЗХГ вх.02-260-2600/166 от 23.07.2019 г., както и изпратено писмо до Кмет на Община Хасково изх.02-260-2600/166 от 15.02.2019 г., необходими за изясняване фактите относно прекратяване на договорите за наем с дружеството. Допълнително са представени и писмо вх.02-260-2600/ххх от 20.07.2016 г., както и договорите за наем на земеделска земя от ОПФ - договор за наем 318 и 319/14.05.2013г., договор за наем 320/14.05.2013г., договор за наем 321/14.05.2013г.; договор за наем 322/14.05.2013г.; договор за наем 323/14.05.2013 г.; договор за наем 324 и 325/14.05.2013г. и договор за наем 326/14.05.2013г., както и издадени от Кмета на Община Хасково заповеди от 30.05.2016г. във връзка с възстановяване на суми по прекратените договори за наем. Изрично в писмото рег.индекс 11-36-39/17.03.2020г. Кметът на Община Хасково сочи, че договорите за наем са прекратени, тъй като жалбоподателят не разполага с регистрирани животовъдни обекти. Представени са и документи, касаещи отдаването на имотите под наем през 2013 г., както и документи, свързани със сключването на договор за контрол и сертификация на биологично производство. Назначената съдебно -техническа експертиза, която е дала заключение, че референтната площ за която ДФЗ счита, че не е доказана и не е заявена е 18,21 ха, както и че референтните парцели са предоставените земи от ОПФ с договори от Община Хасково от 14.05.2013 г. в землището на с. Широка поляна, прекратени с предизвестия от 25.02.2016г., и че тази референтна площ се пресича с изрично посочените в оспорения акт имоти. При така установените факти по делото, първоинстанционнияТ съд е обосновал правни изводи за законосъобразност на оспорения административен акт, като издаден от компетентен орган и в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и разпоредбите на материалния закон. Касационната инстанция намира така постановеното решение за неправилно. Следва да бъдат споделени правните изводи на АС относно издаването на оспорения пред него административен акт от компетентен орган по смисъла на разпоредбата на чл.20а, ал.4 ЗПЗП, която оправомощава изпълнителният директор на ДФЗ да делегира със заповед на заместник-изпълнителните директори правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондовеи по подадени заявки и искания за плащане. В разглеждания случай изпълнителният директор със Заповед 03-РД/2891/23.07.2019г. е делегирал на своя заместник изпълнителен директор правомощието за издаване и подписване на писма за откриване на производство по издаване на акт за прекратяване на ангажимент по Мярка 11 БЗ, както и да издава и подписва тези актове т.4 и 7 от заповедта. Поради това правилно първоинстанционният съд е приел, че оспорения административният акт е издаден от компетентен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия, а направеното в тази посока възражение от жалбоподателя е неоснователно. Съгласно чл. 6 от Наредба 4/24.02.2015 г./ в приложимата й редакция, обн. - ДВ, бр. 16 от 2015 г., в сила от 27.02.2015 г.)биологичните дейности от съответното направление се изпълняват за период от пет последователни години, като този срок започва да тече от началото на годината на подаване и одобрение на Заявлението за подпомагане", което през първата година на кандидатстване е и Заявление за плащане". През всяка следваща година до изтичане на срока по ал. 1 кандидатите за подпомагане подават Заявление за плащане". След приключване на петгодишния период на ангажимента по съответното направление същият може да бъде удължаван ежегодно, до изтичане на програмния период. Касаторът е подал общо заявление за подпомагане с вх. 17986430/30.04.2015 г., УРН 604632. С уведомително писмо 02-260-2600/20.07.2016 г. от касатора до Изпълнителния директор на ДФЗ и министъра на ЗХ, той е направил искане, че във връзка с писмо от Община Хасково за прекратяване на договора му за ползване на общински площи "мери и пасища" с 5 годишни договори, с което намалението на площите му е над 10 ха и над 10% от първоначално прекратен ангажимент, следва да му бъдат прекратени ангажиментите и да не му се налагат санкции, поради независещи от него обстоятелства. С писмо изх. 01-2600/7608/15.12.2016 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ касаторът е уведомен, че не е подал заявление за плащане по мярка 11 "Биологично земеделие" през кампания 2016 г., което е основание да възстанови получената финансова помощ по време на поетия ангажимент. Поискани са доказателства за прекратяване на договор за ОПФ и ДПФ, и други доказателства, относими към изложените констатации, на което искане касаторът е отговорил на 13.02.2017 г., като е приложил доказателства за прекратяване на договорите за общо 37 имота. С писмо изх. 02-260-2600/166/28.03.2019 г. от ДФЗ до министъра на ЗХГ, с копие до касатора е поискана проверка за кандидата "Одессаинвест 2012" ООД, за изясняване на правното основание за прекряване на договорите за наем на площи, както дали е била налице възможност бенефициентът да изчертае имотите от представените договори или МЗХГ е формирал размера на правното основание спрямо отглежданите животни. С писмо вх. 02-260-2600/166/23.07.2019 г. зам.министъра на ЗХГ е изразил становище, че касаторът е имал възможност да очертае в заявлението си за подпомагане за 2016 г. не повече от 27.00 ха. Съгласно приетата по делото експертиза, която не е оспорена от касатора, е установено, че след като ДФЗ е изключил всички кадастрални имоти с прекратено право на ползване на основание §15 и чл. 37и, ал.1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/, като референтна площ, която не е заявена за подпомагане на 2016 г. са останали 18, 21 ха. Тези имоти се намират в землището на с. Широка поляна, и са предоставени с договори от община Хасково, основанието за прекратяването на които договори на посоченото в договорите основание за прекратяване на договора с едномесечно предизвестие. Според вещото лице референтната площ, за която не е доказана възможност да бъде спазен ангажимента, се пресича с посочените имоти в оспорения акт. В касационната жалба се прави оплакване, че административния орган и АС са приложили новата редакция на чл.15, ал.3, т.4 от Наредба 4/2015 г., която е изменена и допълнена - ДВ, бр.18/2019 г., в сила от 1.03.2019 г., а не редакцията на нормата към момента на подаване на заявление за подпомагане за многогодишен ангажимент. Действително към момента на подаване на заявлението на касатора в разпоредбата на чл. 15, ал.3, не е съществувало основанието за прекратяване на поетия ангажимент, изразяващо се в неподаване на заявление по чл. 6, ал.2 от Наредбата, но това основание въведено по време на действието на изменената редакция на чл. 15, ал.3, т.4 от Наредбата, но задължението за подаване на заявление по чл. 6, ал.2 е било действащо както към момента на сключването на договора с касатора, така и към момента на прекратяване на ангажимента му. При тази редакция на Наредбата водещо е задължението, което следва да бъде изпълнено от бенефициента, а именно, подаването на заявление за текущата година, а не последиците от него, които са въведени с изменената редакция на чл. 15, която административният орган е длъжен да приложи към момента на издаването на административния акт. Съгласно изменението на ПЗР на ЗСПЗЗ /обн. ДВ. бр.61/2015 г., съгласно §15, ал.1 " Ползвателите, сключили договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд преди 24 февруари 2015 г., са длъжни в срок до 1 февруари 2016 г. да приведат договорите в съответствие с изискванията на чл. 37и, ал. 1 и 4"; и ал.2 "Ползвателите, които са одобрени по направлението по чл. 3, т. 3 от Наредба 4 от 24 февруари 2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. (ДВ, бр. 16 от 2015 г.), сключили са договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд преди 24 февруари 2015 г. и всичките им отглеждани пасищни селскостопански животни и пасища са одобрени за подпомагане, са длъжни в срок до 1 февруари 2016 г. да приведат договорите в съответствие с изискванията на чл. 37и, ал. 1 при спазване съотношението за минимум 0,15 животинска единица на хектар, независимо от категорията. От представените договори за наем на земеделска земя от общинския поземлен фонд, сключени между Общински съвет - Хасково и "Одессаинвест 2012" ООД за имоти, находящи се в землището на с.Широка поляна и с. Гълъбец, с номера 000280, 000229, 000192,000191, 000188, 000181, 000128, 061004,000249, е видно, че са сключени за срок от 5 години. Поради това, съгласно разпоредбата на чл. 20а от Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/, те могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. Очевидно, че прекратяването не е станало по волята на двете страни, а е налице едностранно прекратяване от страна на наемодателя. По аргумент за противното от нормата на чл. 238 ЗЗД, която предвижда, че договорът за наем е без определен срок, всяка от страните може да се откаже от него, като предизвести другата един месец по-рано, следователно това не може да стане с едностранно предизвестие и независимо от наличието на такава клауза в договорите, същата противоречи на закона. Поради това единствената възможност да бъдат прекратени тези договори е основание, предвидено в закона / §15 от ПЗР на ЗСПЗЗ/, независимо, че не е посочено в отправените предизвестия. Неправилно както административният орган, така и първоинстанционният са приели, че не е касаторът не е установил причините за прекратяването им. При прекратяване на договорите за наем на всички имоти, касаторът е бил в обективна невъзможност да изпълнява поетия ангажимент. С оглед на този извод, при постановяването на оспорения акт за прекратяване на биологичен ангажимент, са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които се изразяват в следното: На първо място, административният орган не се е произнесъл по уведомителното писмо от заявлението, което е подадено от "Одессаинвест 2012" ООД с вх. 02-260-2600/20.07.2016 г. до изпълнителния директор на ДФЗ, с което той посочил, че Община Хасково е прекратила едностранно договорите за ползване на общински земи и мери, което води до намаление на площите над 10 ха или над 10% от първоначално поетия ангажимент. В този смисъл това писмо поставя началото на административно производство, инициирано от дружеството-жалбоподател по смисъла на чл. 24 АПК. Административният орган дължи произнасяне по него, а не произнасяне по образувано по своя инициитива административно производство, както неправилно е приел и АС - Хасково.