Решение № 4308 от 28.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7073/2010 г.

Решение № 4308 от 28.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7073/2010 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по реда на чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община - Казанлък, чрез ст. юрисконсулт Милена Дончева, срещу решение № 69 от 11.03.2010 г. по адм. дело № 397/2009 г. на Административен съд - Стара Загора, в частта, в която е отменен отказът за издаване на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ, с акт по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, обективиран в писмо изх. № 194-М-996-1 от 21.07.2009 г. и е задължен кмета на Община - Казанлък, след като проведе процедура по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, да издаде исканите удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ, за имот № 57 по кадастралния план на м."Старите лозя", гр. Казанлък, както и е даден едномесечен срок за изпълнение и е осъдена Община - Казанлък да заплати направените разноски в размер на 100 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон. Смята, че съдът не е съобразил, че удостоверение и скица се издават въз основа на кадастрален план преди образуване на ТКЗС, а в случая има одобрен кадастрален план от 1996 г., но по който имотът не е идентифициран. Смята, че решението на съда е неизпълнимо без одобряване на помощен план, за което е задължен областният управител. Моли, да бъде отменено решението в обжалваната част и се потвърди отказа на кмета за издаване на удостоверение и скица по чл. 13 от ППЗСПЗЗ, или алтернативно се дадат указания по прилагане на процедурата по чл. 11 от ППЗСПЗЗ. Ответниците - Маринчо Петков Петков, Мадлена Владимирова Стоянова, Кирил Владимиров Дикранов, Златилиян Петков Петков, с писмен отговор и чрез процесуалния си представител адв. Иво Георгиев оспорват жалбата като неоснователна, като излагат доводи за правилност на обжалваното решение с писмена защита. Молят, да се потвърди обжалваното решение и се присъдят направените разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Излага, че липсата на регистър на собствениците на земеделски земи, както и кадастрални планове не е пречка за изработване на помощен план, като в съответствие с чл. 13а, ал. 1 ППЗСПЗЗ когато в одобрената кадастрална карта и няма данни за границите на имотите, правото на собственост върху които се възстановява по реда на чл. 11, за установяването им се изработва помощен план. Смята, че липсата на одобрен кадастрален план или изработен помощен такъв не е основание за отказ от страна на административния орган, а следва да се проведе процедурата по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ, както и не е основание за не идентифициране на имота по действащия план, а следва да се състави помощен план съгласно чл. 13а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ служебно от кмета на общината и да се идентифицира имотът по действащия сега план. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решение № 69 от 11.03.2010 г. по адм. дело № 397/2009 г. на Административен съд - Стара Загора, е отменен отказа за издаване на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ, с акт по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, обективиран в писмо изх. № 194-М-996-1 от 21.07.2009 г. на кмета на Община - Казанлък и е задължен, след като проведе процедура по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, да издаде исканите удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ, за имот № 57 по кадастралния план на м."Старите лозя", гр. Казанлък, както и е даден едномесечен срок за изпълнение и е осъдена Община - Казанлък да заплати направените разноски в размер на 100 лева. В останалата част на решението е отхвърлено оспорването на Маринчо Петков Петков, Мадлена Владимирова Стоянова, Кирил Владимиров Дикранов, Златиян Петков Петков, за вписване в разписния лист на нот. актове за имоти № 57 и № 58 по кадастралния план на м."Старите лозя", гр. Казанлък. Съдът е приел, че отказът на кмета да издаде удостоверение и скица на имота, поради липса на изработен помощен кадастрален план по смисъла на чл. 13а от ППЗСПЗЗ е незаконосъобразен, както и че административният орган не е провел процедура по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ по повод производството по възстановяване на собствеността върху земеделски земи в урбанизирани територии по реда на чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, поради което е отменил отказа и е дал срок за изпълнение от страна на административния орган за провеждане на процедура по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и издаване на удостоверение и скица. Постановено решение от първоинстанционния съд е правилно. Изложените от съда мотиви са подробни, обосновани и законосъобразни, които настоящият съдебен състав споделя напълно. В съответствие с чл. 220 от АПК в касационното производство се преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, като е недопустимо ново фактическо установяване. Фактическите обстоятелства са правилно установени. Жалбоподателите в първоинстанционното производство са наследници на Марин Петков Маринов, по отношение на който е възстановена собствеността в съществуващи (възстановими) стари реални граници въз основа на влезли в сила съдебни решения и решение № 01 от 16.06.2008 г. на ОС "Земеделие" гр. Казанлък, за имот: лозе от 2,2 дка, девета категория, находящ се в м. "Старите лозя", землище - гр. Казанлък. Във връзка с производство по чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, началникът на ОСЗ е поискал от кмета на Община - Казанлък издаване на удостоверение и скица за имота в съответствие с чл. 13, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ, по повод на който е постановен отказ на административния орган обективиран в писмо изх. № 194-М-996-1 от 21.07.2009 г. В производството по оспорване за изясняване на спорните обстоятелства съдът е назначил съдебно- техническа експертиза, въз основа на която е установено, че възстановеният имот попада в урбанизирана територия и част от него представлява имот № 57 с площ от 771 кв. м по одобрен кадастрален план със заповед № 653 от 22.07.1996 г. От изложените в касационната жалба доводи, настоящият съдебен състав приема, че за касатора са неясни правилата по провеждане на отделните производства и приложението на относимия в случая материален закон. Административният съд е изложил законосъобразни изводи относно производствата по чл. 11, чл. 13, ал. 4 - 6 и чл. 13а от ППЗСПЗЗ, които следва да бъдат съобразени от административния орган. Разпоредбата на чл. 13, ал. 4 ППЗСПЗЗ, създава задължение за техническата служба на общината да издава удостоверение и скица в случаите по чл. 11 от ППЗСПЗЗ, а чл. 13, ал. 5 и 6 ППЗСПЗЗ определят изискванията за съдържанието на документите. В случаите, когато в одобрения кадастрален план няма данни за границите на имота или няма одобрен план, правото на собственост върху които се възстановява по чл. 11, се изработва помощен план по реда чл. 13а от ППЗСПЗЗ, с оглед да не се препятства развитието на производството по възстановяване собствеността върху процесния имот. Процедурата по изработването е регламентирана с чл. 13а, ал. 5 от ППЗСПЗЗ и е задължение на кмета на общината. След като в случая кметът на общината приема, че е необходимо приемане на помощен план е следвало да проведе процедурата, макар, че както е констатирал административния съд, са налице данни за възможността за провеждане на производство по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, за което административният орган е бил сезиран от ОС "Земеделие" - гр. Казанлък. Първоинстанционният съд правилно е приел, че не е проведено производство по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, в което да се определи застроената, съответно свободна от застрояване част от имота, който попада в урбанизирана територия и за който се иска възстановяване от наследниците на бившия собственик. В това производство не се изследват въпроси свързани с предвижданията по регулация, със законността на строителството, статута на съоръженията и възможността за възстановяването на собствеността, а следва да се определи застроена част, съгласно чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ от техническата служба в общината при спазване на Наредба № 7 от 22. 12. 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (обн. ДВ, бр. 3/13.01.2004 г.) и на хигиенните и противопожарните норми. По реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ се определя единствено от техническа страна застроената и свободната от застрояване площ по смисъла на чл. 11, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, във връзка с ал. 2, т. 2 и 3, която процедура е само етап от процеса на възстановяване на собствеността. В тази връзка издаването на удостоверение и скица е свързано със спазване на нормативно установено съдържание и технически изисквания по чл. 13, ал. 5, ал. 6 и ал. 7 от ППЗСПЗЗ, както и спазване на Заповед № РД-02-14-461 от 26.08.2003 г. за определяне технически изисквания за издаване на удостоверения и скици по ППЗСПЗЗ, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството (ДВ, бр. 83 от 19.09.2003 г.). За нуждите на производството по чл. 11 от ППЗСПЗЗ, когато се иска възстановяване на правото на собственост върху имоти в границите на урбанизирани територии, удостоверението и скицата следва да съответстват на влязъл в сила административен акт по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, като се спазва определения образец - Приложение № 1 на Заповед № РД-02-14-461 от 26.08.2003 г. Административният орган следва да проведе процедура по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ с издаване на административен акт при спазване на указаните изисквания или провеждане на процедура при наличие на предпоставките по чл. 13а от ППЗСПЗЗ с приемане на помощен план за имота, въз основа на който да издаде акт по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. В случая административния орган като не съобразил приложението на относимите материалноправни разпоредби е постановил незаконосъобразен административен акт, който правилно е отменен от административния съд. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените с касационната жалба отменителни основания и обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса в съответствие с чл. 143, ал. 1 от АПК Община - Казанлък следва да бъде осъдена да заплати на ответниците направените разноски по делото за тази инстанция в размер на 450,00 лева за всеки един от тях, въз основа на разписки от 9.03.2011 г. за платено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,