Решение № 16971 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10594/2013 г.

Решение № 16971 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10594/2013 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет - Варна против решение № 1595/17.06.2013 г., постановено по адм. дело № 4652/2012 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменено Решение № 551-6/26-27.07.2012 г. на Общински съвет - Варна за одобряване на план за улична регулация на улици и поземлени имоти за обекти - публична собственост - ПУП-ПУР на СО "Ваялар", СО "Траката" и СО "Горна Трака", гр. Варна, в частта му по отношение на имот с идентификатор № 10135.2732.461. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и необоснованост, като се иска отмяната му. Ответната страна Калинка Кирова Каменова взема становище за неоснователност на жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема, че оспореният ПУР в обжалваната му част е незаконосъобразен - одобрен в противоречие на материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото е установено с неоспореното по надлежния ред заключение на вещото лице, че в частта по отношение на ПИ № 461, има влязъл в сила ПУП-ПЗ, одобрен със заповед № Г-02/14.01.2008 г. на кмета на район "Приморски", разрешение за строеж № 192/16.12.2010 г. и в имота има изградена постройка, съобразена с ПУП-ПЗ и разрешението за строеж, т. е. съгласно § 22, ал. 2 ПЗР ЗУТ планът е приложен. По отношение на ПИ № 461 оспореният ПУП-ПУР предвижда отнемане на площ от 280,3 кв. м., което съставлява 13,75% от общата площ на имота от 2083 кв. м. Предназначението на отнетата площ е за прокарване на обслужващи улици, като проектираната улична регулационна линия минава през намиращата се в имота постройка, разположена в североизточния край на имота. Статутът на сградата не е предмет и не може да бъде изследван в настоящото производство (а в отчуждителното). Същевременно няма данни да са обсъдени варианти на улична регулация в частта на ПИ № 461, които да са по-икономично осъществими и по-благоприятни с оглед на изискването на чл. 108, ал. 5 ЗУТ. Тези безспорни установявания налагат извода, че одобреният ПУП-ПУР в обжалваната му част е незаконосъобразен като противоречащ на разпоредбите на чл. 108, ал. 5 ЗУТ вр. чл. 6, ал. 2 и ал. 3 АПК и чл. 125, ал. 4 ЗУТ, първата въвеждаща принципа за икономично осъществяване предвижданията на плана и възможност за целесъобразно устройство на територията, а втората, установяваща императивно изискване за съобразяване при одобряването на проекта за подробен устройствен план разрешените по преходен подробен план строежи. Неразглеждането и несъобразяването в оспорения ПУР на постигащите целта на закона по-благоприятни възможности за процедиране, представлява нарушение на принципа за съразмерност, водещо до материална незаконосъобразност на административния акт, както правилно приема първоинстанционният съд. При неоснователност на касационните оплаквания, обжалваното решение следва да остане в сила, воден от което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,