Решение № 15626 от 26.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5391/2013 г.

Решение № 15626 от 26.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5391/2013 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII на АПК във вр. с чл. 15, ал. 7 от ППЗАДС. Образувано е по жалба на началника на Митница Пловдив, представен от юрисконсулт Симеонова, срещу решение № 538/8.03.2013 г. на Административен съд Пловдив по административно дело № 2776/2012 г., с което е отменено решение № 897/29.06.2012 г. на началника на Митница Пловдив разпореждащо отказ за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител на "ББП" ООД и преписката е изпратена на администрацията за издаване на исканото удостоверение. Инвокира се оплакване за противоречие на решението с материалния закон. Според касатора са налице отрицателните материални предпоставки за издаване на претендираното удостоверение по чл. 24, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 4, т. 37 от ЗАДС. Иска отмяната на решението и решаване на спора по същество с отхвърляне на жалбата срещу административния акт. Ответникът по касация "ББП" ООД, чрез повереника си адв. Вълчев отрича основателността на жалбата. Претендира деловодни разноски. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспореното пред АС Пловдив решение на началника на Митница Пловдив е отказано издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител на "ББП" ООД. Отказът е мотивиран с довод за използване от молителя на енергийният продукт природен газ с кодове по КН 27111100 и 27112100 за производство на топлинна енергия под формата на пара. Това отнасяло горивото към категорията енергийни продукти за отопление по чл. 4, т. 37 от ЗАДС и го изключвало от приложното поле на чл. 24, ал. 2 от ЗАДС. Различни от тази на администрацията са изводите по фактите и правото на АС Пловдив. Съдът се е позовал на приета в хода на съдебното дирене съдебно-техническа експертиза. Ползвайки източника на специални знания инстанцията по същество е оценила значението на ползвания от жалбоподателя енергиен продукт като такъв с чисто технологични функции в производството на консерви, концентрати и други продукти. В същото време като опущение в извънсъдебната фаза на производството е квалифицирал липсата на приобщени специални знания относно начина на използване на енергийните продукти в технологичния процес на предприятието на заявителя. Към доказателствената тежест на администрацията е отнесено установяването на фактите, представляващи материалноправни пречки за освобождаването от акциз на енергийните продукти. Формирал е изводите си по фактите и при съобразяване на разпоредбата на чл. 161 от ГПК заради отказа на ответника да представи протокол № 911/4.06.2012 г., в който уж са обективирани резултатите от проверката на заявителя, с които е обоснован отказа. Първоинстанционният съдебен акт е правилен. Противно на приетото от административния съд отнесеният пред него спор не е само по правото. Изцяло фактическо е несъгласието на страните относно мястото на използвания природния газ в технологичния процес на производство на консерви, концентрати и други продукти. При липсата на специални знания относно този физически процес, основателно съдът е осигурил приобщаването на такива със съдебно-техническа експертиза. Заключението на вещото лице инж. Ненов не е оспорено от страните. Съдът е извършил оценката му по реда на чл. 202 от ГПК и е основал на него фактическите си установявания. Експертът детайлно е разяснил алгоритъма на технологичния процес. Цялата интерпретация на експерта сочи на участие на енергийния продукт в процес на отделяне на топлина. Топлината, обаче, не се използва непосредствено в основната й функция, а като част от технологичен процес и единствено за нуждите му. Това изключва определянето в случая на природния газ като енергиен продукт за отопление по дефиницията на чл. 4, т. 37 от ЗАДС. Допустимостта на такова двойно предназначение /като гориво за отопление и за цели различни от моторно гориво и гориво за отопление/ на енергийните продукти следва от разпоредбата на чл. 4, т. 10 от ЗАДС. Без да участва в технологичния процес като гориво за отопление природният газ е в обхвата на освобождаваните за акциз енергийни продукти по чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС. Използването на природния газ като енергиен продукт за отопление е единствената констатирана от администрацията нередовност, която мотивира отказа по чл. 15, ал. 5 от ППЗАДС. Дисквалифицирането на тази нередовност има за последица обвързаността на административния орган да издаде позитивният административен акт по чл. 15, ал. 4 от ППЗАДС - удостоверение за освободен от акциз краен потребител. Други нередовности не сочи нито касатора, нито са възприето служебно от първостепенния съд при изследването по чл. 170, ал. 2 от АПК на предпоставките за издаване на искания от жалбоподателя акт. Правилно административният съд е възприел съществуването у "ББП" ООД на материалното административно право на освобождаване от акциз като краен потребител, условие за упражняването на което е издаването на удостоверението по чл. 15, ал. 4 от ППЗАДС /вж. чл. 4, т. 14 от ЗАДС и чл. 21, ал. 3 от АПК/. Отричането на това право с решението на началника на Митница Пловдив е противоправно, а отмяната на отказа с оспореното решение - правилно. При този изход на спора на ответника по касация се следват деловодни разноски в размер на 800 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение,