Решение № 6438 от 17.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1850/2010 г.

Решение № 6438 от 17.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1850/2010 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТД на НАП Варна срещу решение № 2123 от 10.12.2009 г., постановено по адм. дело № 2052 по описа за 2009 г. на Административен съд Варна, с което е отменен акт за установяване на задължения по декларация № 1282 от 7.5.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна за определени задължения на Иван Миленков за периода от 1.1.2008 г. до 31.12.2008 г. и съответните лихви. Твърди, че решението е неправилно поради наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, развива доводи в жалбата и иска отмяна на съдебният акт като се потвърди АУЗД. Ответникът по така подадената касационна жалба - Иван Миленков от гр. Варна, чрез процесуалния си представител я оспорва в подаден писмен отговор на 29.1.20010 г. Счита, че е неоснователна, решението било правилно и следва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е бил акт за установяване на задължения по декларация № 1282 от 7.5.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна за определени задължения на Иван Миленков за периода от 1.1.2008 г. до 31.12.2008 г. и съответните лихви. За да отмени акта съда е приел, че спрямо жалбоподателя са налице предпоставките по § 3 от ПЗР на Закона за здравето и той се явява лице с пожизнено определена степен на трайно намалена работоспособност. Това е така, защото предвидените в закона облекчения за трайно намалена работоспособност се ползват пожизнено, когато срокът на експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК не е изтекъл към 31.12.2004 г. и лицето е навършило 65 годишна възраст преди тази дата или в срока на експертното решение. Жалбоподателят пред първата инстанция към 1.1.2005 г. е бил навършил 70 години, а съгласно презаверяването на експертното решение на 1.9.2005 г. лицето не е имало промяна в здравословното си състояние. Решението е правилно. Постановено е след подробен анализ на фактите и правилно приложение на материалния закон. Възраженията в касационната жалба срещу него са формални и не обосновават неправилност на съдебният акт. Фактите са правилно установени - лицето е подало данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ с вх. № 0300011306 на 1.4.2009 г. за отчетната 2008 г. като е декларирало допълнителни доходи от извънтрудови правоотношения и доход от наем на недвижимо имущество. Ползвал е данъчно облекчение за инвалидност. Органът по приходите е счел, че срокът на експертното решение бил изтекъл, поради което не били налице предпоставки по § 49 от ПЗР на ЗДДФЛ за ползване на данъчни облекчения, въпреки, че към 1.1.2004 г. лицето е било навършило 65 годишна възраст. Съгласно § 3 от ПЗР на Закона за здравето, който следва да се разглежда заедно с § 49 от ПЗР на ЗДДФЛ и чл. 18, ал. 1 от ЗДДФЛ регламентира възможността лицата, на които до 31.12.2004 г. е определен срок за степен на трайно намалена работоспособност, при навършване на 65 годишна възраст се смятат с пожизнено определена степен на трайно намалена работоспособност. Разпоредбата на чл. 101, ал. 4 от Закона за здравето определя, че решенията на ТЕЛК и НЕЛК ще определят съответната степен на увреждане на лицата навършили 65 годишна възраст пожизнено. А § 3 от ПЗР на ЗЗ въвежда и т. н. обратно действие за статута на лицата, на които по стария ред от 1.1.2005 г. е бил определен срок за степен на намалена трайна работоспособност. Отделно от това към 2008 г. лицето е притежавало презаверяване на експертното решение от 2005 г. и е било на над 70 години. Няма допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Решението следва да бъде оставено в сила. За тази инстанция са представени доказателства за направени разноски в размер на 450 лв., които следва да бъдат присъдени на ответника по касация. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение