Решение № 499 от 12.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9588/2016 г.

Решение № 499 от 12.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9588/2016 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от К. Г. Д., чрез адв. Д. Д., срещу Решение № 1361 от 05.07.2016 г., постановено по адм. д. № 3069 по описа за 2012 г. на Административен съд - П. (АС - П.). Предвид изложеното в касационната жалба, релевират се доводи за постановяване на обжалваното решение при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Според касатора съдът не е съобразил, че още с подаване на исковата молба Д. е посочил, че я насочва срещу Министерство на правосъдието (МП), както и срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН"). Поддържа становище, че надлежен ответник е ГД "ИН" - самостоятелно юридическо лице, чиито длъжностни лица осъществяват пряко ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода за исковия период. Излага съображения по същество на спора. Иска отмяната на обжалваното решение и решаване на спора по същество, с присъждане на сторените по делото разноски. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. По електронна поща е постъпила молба от адв. Дяков, в която се изразява становище по същество на спора. Ответникът - МП не представя писмен отговор на жалбата. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касация не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността и допустимостта на решението по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна, но по съображения досежно допустимостта на съдебното решение. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че е сезиран от Д. с предявен срещу Министерство на правосъдието иск за осъждането на ответника да му заплати сума в размер на 6000,00 лв., представляваща обезщетение за нанесени психически и физически травми по време на престоя му в ОЗ - П. като етапен и чужда делегация за периода 25.04-30.04.2012 г., 16.05-18.05.2012 г., 25.05.-30.05.2012 г., 14.09.-20.09.2012 г. Като се е позовал на чл. 205 АПК и разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г., постановено по тълк. д. № 3/2004 г. на ОСГК на Върховния касационен съд, съдът е приел, че отговорността на държавата за вредите, причинени от незаконосъобразна административна дейност следва да се носи от държавния орган - юридическо лице, с който прекият причинител на вредата се намира в трудови или служебни правоотношения. Посочил е, че именно това юридическо лице се явява надлежният ответник по иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). На основание чл. 12, ал. 2 и ал. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) е приел, че затворите са териториални служби на ГД "ИН", която е юридическо лице към министъра на правосъдието. Приел е, че от 01.06.2009 г. и към момента на разглеждане на производството пред АС - П. ГД "ИН" е органът, осъществяващ прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби. Съдът е съобразил също така, че съгласно чл. 10, ал. 2, т. 8 ЗИНЗС общото ръководство на местата за лишаване от свобода и контролът върху тяхната дейност се осъществява от МП, но е отчел това, че именно ГД "ИН" осъществява прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, че затворите са териториални служби на ГД "ИН", а дейността й е свързана с изпълнението на наказанията и на мярката задържане под стража в местата за лишаване от свобода. Като е съобразил периодите, за които се претендира заплащането на обезщетение за неимуществени вреди и начина, по който Д. е посочил в титулната част на исковата молба, че насочва иска си срещу "Министерство на правосъдието, второстепенен орган ГД "ИН" в лицето на ОЗ - гр. П.", съставът на АС - П. е направил извод за неоснователност на предявения иск. Изложил е съображения, че МП не е пасивно легитимирано да отговаря по иска, с който се претендира обезщетение от незаконосъобразна административна дейност на служители на ГД "ИН". Приел е, че насочването на иска срещу ненадлежен ответник е въпрос на неговата основателност, предвид което, доколкото МП е ненадлежен ответник, искът е отхвърлен като неоснователен. Предвид изхода на спора, Д. е осъден да заплати на МП юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лв. Решението е валидно, но недопустимо като постановено по нередовна искова молба. Видно от предявената от Д. искова молба (вж. първа страница от нея), искът му е насочен "...срещу юридическия ответник Министерство на правосъдието, второстепенен орган ГДИН в лицето на ОЗ - гр. П.". На страница трета от исковата молба е направено следното искане: " Г-н председател с оглед гореизложеното моля да образувате административно наказателно дело срещу ОЗ П. за неизпълнение на посочените членове по - горе... Моля да бъде направено копие за ответниците и заинтересованите лица поради невъзможност да извърша тази дейност, като задържан под стража". С Разпореждане от 03.10.2012 г. исковата молба е оставена без движение до представяне на доказателства за внесена държавна такса в размер на 10,00 лв. С Определение № 2738 от 24.10.2012 г. производството по делото било прекратено поради неизпълнение на даденото указание. Този съдебен акт е отменен с Определение № 16130 от 17.12.2012 г., постановено по адм. д. № 14832 по описа за 2012 г. на Върховния административен съд и делото е върнато на същия съдебен състав от АС - П. "... за продължаване на съдопроизводството по жалбата". С Разпореждане от 15.01.2013 г. делото било насрочено от първоинстанционния съд в открито съдебно заседание за разглеждане. Разпоредено е призоваването на страните (без да са индивидуализирани) и Окръжна прокуратура - П. Видно от списъка на лицата, призовани по делото и изпратената призовка за съдебното заседание на 18.02.2013 г., като ответник по делото е призовано и е участвало МП. Министерство на правосъдието е участвало и в следващите съдебни заседания. В съдебно заседание на 19.03.2013 г., на което Д. е присъствал лично, съдът не е дал ход на делото. Констатирал е, че е налице процесуална пречка за това, доколкото видно от исковата молба, Д. е посочил като ответник едновременно МП, ГД "ИН" и Областен затвор - гр. П. Указал е на ищеца, че следва да уточни кой е ответникът по така предявения иск, тъй като съдът не разполага с правомощия да конституира ответната страна служебно. Производството по делото не е било оставено без движение. Срок за изпълнение на указанието на съда не е даден и Д. не е бил предупреден за последиците от неизпълнение на дадените му указания. Н. Д. е дадена възможност да упълномощи адвокат, като наред с това му е указано че има право да поиска назначаването на адвокат за осъществяване на процесуално представителство. Указано му е също така, че към искането си за това следва да ангажира доказателства съобразно изискването на чл. 23 от Закона за правната помощ. След назначаването на адв. Дяков за процесуален представител на Д. и без да е направено уточнение в указаната по - горе насока досежно ответника по делото, в съдебното заседание на 01.07.2013 г. е даден ход на делото, като е била докладвана "... жалба на К. Г. Д. против Министерство на правосъдието". За съдебните заседания е призовавано МП и решението е постановено по отношение на него. При така констатираното, според настоящия състав на Върховния административен съд, решението, предмет на касационна проверка се явява постановено по нередовна искова молба. Въпреки, че нередовността е била констатирана от съдебния състав на АС - П. и са били дадени указания за изпълнение в тази насока, съдът не е съобразил процесуалното си поведение с разпоредбата на чл. 129, ал. 1 и 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) приложим в производството съгласно чл. 144 АПК. Дължимо от първоинстанционния съд е било даването на указания в изпълнение на задължението му да напъти Д. във връзка с надлежното упражняване на правото на иск, в това число да посочи еднозначно ответник по делото или от кой ответник каква сума претендира като обезщетение за претърпени неимуществени вреди и каква част за исковия период, както и за конкретизиране искането до съда в тази връзка. Следвало е, наред с това, да му определи срок за изпълнение на даденото указание и да го предупреди за последиците по чл. 129, ал. 3 ГПК при неизпълнение. Изложеното налага, на основание чл. 221, ал. 3 АПК, обжалваното решение да бъде обезсилено като недопустимо поради постановяването му при нередовно упражнено право на иск. Налице е касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК, за което съдът следи служебно по аргумент от чл. 218, ал. 2 АПК. Делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на АС - П. На първо място съдът следва да извърши дължимите процесуални действия по отстраняване на нередовността на исковата молба в изпълнение на чл. 129, ал. 2 ГПК, като даде възможност на Д. в определен срок да уточни ответника по предявения иск или от кой ответник каква сума претендира като обезщетение за претърпени неимуществени вреди за целия или за част от исковия период и да конкретизира искането си до съда в тази връзка. Освен това, Д. следва да уточни размера на претендираното обезщетение, доколкото видно от исковата молба от една страна се търси обезщетение в размер на 6000,00 лв., а от друга се търси такова по 150,00 лв. на ден престой по т. 1 от нея и по 300,00 лв. на ден престой по т. 2 от нея. Необходимо е да конкретизира и годината досежно периодите 25-30.04., 16-18.05, 25-30.05 и 14-20.09, през които твърди, че е претърпял вреди. Съдът следва да предупреди Д. и за последиците при неизпълнение на дадените указания в указания срок. Конкретизация досежно ответника не може да се прави от съда по заместване на ищеца, както е сторил това съставът на АС - П., разглеждайки иска като предявен срещу МП, въпреки че на един етап от производството е констатирал тази нередовност и е дал указания в насока отстраняването й. Съдът следва да пристъпи към разглеждане на делото и решаване на спора по същество в случай, че нередовностите на исковата молба бъдат отстранени. При постановяване на решението съдът следва да се произнесе и по разноските, като има предвид специалните разпоредби на чл. 10, ал. 2 и 3 ЗОДОВ при разрешаване на въпроса относно отговорността за тях. С оглед констатираното основание по чл. 209, т. 2 АПК, касационната инстанция не следва да се произнася по оплакванията, наведени в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение