Решение № 132 от 7.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5959/2019 г.

Решение № 132 от 7.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5959/2019 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Г. Герасимов, чрез пълномощник адв. П. Станков от САК, срещу решение № 1979/22.03.2019 г., постановено по адм. дело № 12306/2018 г. по описа на Административен съд – София град, с което отхвърлена жалбата му срещу решение № 2153–21–301 от 25.10.2018 г. на директора на ТП на НОИ – София град и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/72 от 14.09.2018 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване. Изложени са съображения за нарушения на чл. 69, ал. 2 и ал. 10 от КСО във вр. § 50 от ПЗР ЗИДКСО, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3, пр. 1 АПК – неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и вместо него постановяване на друго, с което да се отмени издадения административен акт. В молба от 26.11.2019 г. се претендира присъждане на разноски само за първата инстанция, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК във вр. чл. 144 АПК. Ответникът – директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – София град, в писмени бележки, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Приема изложената от първоинстанционния съд и от административния орган теза относно приложението на чл. 69, ал. 2 и ал. 10 от КСО във вр. § 50 от ПЗР ЗИДКСО, за стеснително тълкуване на материалноправни норми, създаващи привилегирован режим за пенсиониране за определени държавни служители, при отпадане на критерия "възраст", с оглед особеностите на полагания от тях труд. Намира първоинстанционното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, поради което счита че същото следва да бъде отменено, а преписката изпратена на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО за ново произнасяне по заявлението за отпускане на пенсия. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение № 2153–21–301 от 25.10.2018 г. на директора на ТП на НОИ – София град и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/72 от 14.09.2018 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което на основание чл. 69, ал. 1 и ал. 10, чл. 69б и чл. 68, ал. 1-3 КСО на Г. Герасимов е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради ненавършена изискуема възраст. По отношение на влязлата в сила от 01.01.2016 г. нова алинея 10 в чл. 69 КСО, първоинстанционният съд намира, че е разширен обхвата на лицата, които могат да се пенсионират при наличие на предпоставките на чл. 69 от КСО, като извежда, че обособяването на тази категория лица в отделна алинея, не ги прави лица по смисъла на чл. 69 от КСО, а само им предоставя възможност да се пенсионират при наличие на същите предпоставки, както и лицата по чл. 69, ал. 1-7 от КСО - навършена законоустановена възраст и изискуем осигурителен стаж. Изложени са съображения, че към 15.08.2015 г. - датата на влизане в сила на § 49 и § 50 от ПЗР на ЗИДКСО, визиращи само лицата по чл. 69 от КСО, Герасимов не работи на длъжност в посочените в чл. 69 структури, поради което тези разпоредби са неприложими по отношение на него. Първоинстанционният съд намира за правилна преценката на административния орган, съобразно която независимо, че Г. Герасимов има общ осигурителен стаж 27 години, от които две трети действително изслужени като държавен служител по посочените в чл. 69, ал. 2 КСО закони, същият не отговаря на изискуемата предпоставка по чл. 69 КСО за навършена възраст 53 години и 2 месеца, с оглед придобиване право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 10 от КСО и правилно е отказало отпускането й. При извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд – шесто отделение констатира, че решението е валидно и допустимо, но неправилно. Същото е постановено в нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3, пр. 1 АПК. От доказателствата по делото се установява, че към датата на подаване на заявлението 4.09.2018 г., касаторът е на възраст [възраст]. Признат му е стаж при трета категория труд от [години], като този стаж включва периода от 12.09.1983 г. - 9.08.1985 г. и от 20.01.2006 г. до 31.08.2018 г., както и стаж от първа категория от [години], включващ периода от 10.08.1985 г. до 20.01.2006 г., когато лицето е държавен служител по ЗМВР и следовател по ЗСВ. На основание чл. 104 КСО общият осигурителен стаж на Герасимов, превърнат към трета категория, възлиза на 48 години, 07 месеца и 06 дни. Правният спор между страните е относно прилагането на § 50 от ПЗР ЗИД КСО по отношение на субектите на правото по чл. 69, ал. 10 във вр. с ал. 2 от КСО, в сила от 1.01.2016 г., които до 31.12.2015 г. са придобили необходимия за пенсиониране осигурителен стаж. Действащата към тази дата разпоредба на чл. 69, ал. 2 от КСО създава право на пенсия в полза на държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за специалните разузнавателни средства и по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските услуги, държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от Закона за съдебната власт, следователите и младши следователите, които изпълняват две кумулативни условия: навършена възраст 52 години и 10 месеца; 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони, по Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" и като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България или като следователи и младши следователи. На основание чл. 69, ал. 10 от КСО (нова – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г., изм., бр. 79 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) право на пенсия при условията на ал. 1 – 9 възниква и за лицата, които са изпълнявали военна или държавна служба по законите по ал. 1 – 3, 5 и 5а лицата, които са били на длъжностите по ал. 4 и 7, и служителите, които са извършвали дейностите по ал. 6. При подаване на заявлението за пенсиониране касаторът отговаря на изискването за придобит общ осигурителен стаж от 27 години, от които две трети действително изслужени като държавен служител по ЗМВР и следовател по ЗСВ (10.08.1985 г. до 20.01.2006 г.). Той е лице по чл. 69, ал. 10 КСО, което изпълнява условието по ал. 2 за придобит осигурителен стаж, но при липса на предпоставката за навършена възраст 52 години и 10 месеца. С преходната разпоредба на § 50 от Закона за изменение и допълнение на КСО (ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 15.08.2015 г.) е създадена възможност за лицата по чл. 69, които до 31 декември 2015 г. имат необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия, да се пенсионират независимо от възрастта им до 31 декември 2018 г. Употребата на съюза "и", както и на минало време в глаголите "изпълнявали" и "извършвали", съответно посочването "били на длъжностите", недвусмислено водят до извода, че преференциалният режим на пенсиониране по § 50 от ПЗР на ЗИД на КСО не се отнася само до лицата, които към момента на пенсиониране са служители от цитираните ведомства, а и такива, които отговарят на тези изисквания, независимо, че преди това са изпълнявали държавна служба, в случая по ЗМВР, след като отговарят на изискванията за действителен и общ осигурителен стаж. Разпоредбата на 69 КСО, която е в сила към 15.08.2015 г. и до 31.12.2015 г. (ДВ, бр. 111 от 2013 г.), не обвързва пенсионирането на лицата с тяхната възраст. Държавните служители по изброените закони със съответно придобит осигурителен стаж при освобождаване от служба са придобивали право на пенсия независимо от възрастта им. Цитираната разпоредба на § 50 от ПЗР ЗИДКСО продължава действието на чл. 69 от КСО (редакция - ДВ, бр. 111 от 2013 г.) през периода от 1.01.2016 г. до 31.12.2018 г. При прегледа на правната уредба за пенсиониране на лицата по чл. 69 КСО до 31.12.2015 г. и след 1.01.2016 г. се установява, че продължителността на изисквания осигурителен стаж е еднаква: 27 години, от които две трети действително изслужени по специалните закони. Преходните разпоредби на § 49 и § 50 от ПЗР към ЗИД КСО (ДВ, бр. 61 от 2015 г.) облекчават режима за пенсиониране и са благоприятни за осигурените лица по чл. 69 от КСО. С приемането на § 49 изискването за освобождаване от служба, съответно за уволнение или прекратяване на правоотношението, е отпаднало от 15.08.2015 г.; с приемането на § 50 е предоставена възможност на лицата, които до 31 декември 2015 г. имат необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия, да се пенсионират независимо от възрастта им до 31 декември 2018 г. При тази правна регулация следва да се приеме, че след 1.01.2016 г. касаторът като лице, изпълнявало държавна служба по законите по чл. 69 КСО и отговарящо на условието за придобит специален и общ осигурителен стаж, има право на пенсия на основание § 50 от ПЗР към ЗИД КСО (в сила от 15.08.2015 г. - ДВ, бр. 61 от 2015 г.). Законодателната воля, изразена в нормативните текстове, насочва към извод, че с приемането на преходните разпоредби на § 49 и § 50 и на новата ал. 10 на чл. 69 се избягва неравностойното третиране на осигурените лица от една и съща категория, изпълняващи и изпълнявали държавни длъжности по специалните закони по чл. 69 от КСО. Създадена е възможност за уеднаквяване на пенсионния режим и равни пенсионни права, съответни на осигурителния стаж и приноса към фонда на ДОО на лицата, работили по изброените закони. По изложените съображения изводът на АССГ за законосъобразност на постановения отказ, е неправилен. Развитата от първоинстанционния съд и от административния орган противоположна теза тълкува стеснително материалноправни норми, създаващи привилегирован режим за пенсиониране за определени държавни служители, при отпадане на критерия "възраст", с оглед особеностите на полагания от тях труд. Това тълкуване е неправилно, тъй като ограничава законово регламентирани права. Заявлението за отпускане на пенсия е подадено на 4.09.2018 г., т. е. правото е упражнено при цитираната нормативна уредба. В същия смисъл е практиката на Върховия административен съд по сходни казуси: Решение № 8269/28.06.2017 г. по адм. дело № 4316/2017 г. по описа на ВАС, шесто отд.; Решение № 5698/9.05.2017 г. по адм. дело № 2680/2017 г. по описа на ВАС, шесто отд.; Решение № 5057/24.04.2017 г. по адм. дело № 2265/2017 г. по описа на ВАС, шесто отд., Решение № 14475/26.11.2018 г. по адм. дело № 2113/2018 г. по описа на ВАС, шесто отд. Първоинстанционното решение следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което да се отмени оспорения акт, а преписката да бъде изпратена на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване при ТП на НОИ – София град за ново произнасяне по заявлението на Г. Герасимов за отпускане на пенсия, съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона. Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК, акцесорната претенция на касационния жалбоподател за присъждане на съдебни разноски, които следва да бъдат изплатени от бюджета на органа, издал отменения акт, е основателна. Видно от представените доказателства – договор за правна защита и съдействие от 11.02.2019 г. и списък за разноските по чл. 80 ГПК вр. чл. 144 АПК, същите са в размер на 300 лева (триста лева) – възнаграждение за един адвокат. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,