Решение № 2695 от 25.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9788/2013 г.

Решение № 2695 от 25.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9788/2013 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Бургас срещу решение № 1135/23.05.2013 г. на Административен съд Бургас по адм. д. № 1930/2012 г., с което е отменен ревизионен акт № 021200257/4.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Бургас в частта, установяваща в тежест на "МСГ 2008" ЕООД задължения за ДДС заради отказ да се признае право на приспадане на данъчен кредит в д. п. м. 11 и 12.2008 г. и д. п. м. 03.2009 г. Касаторът твърди пороци на съдебния акт поради опущения на съда в процеса на доказване и формирането на изводите му за наличие на предпоставките за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит. Иска отмяна на решението, включително в частта му за разноските и отхвърляне на оспорването против РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация "МСГ 2008" ООД, чрез повереника си адв. Табаков, изразява становище на неоснователност на жалбата. Навежда допълнителни доводи за допуснати в извънсъдебната фаза на производството съществени нарушения на административнопроизводствените правила от значение за законосъобразността на РА. Иска присъждане на разноските в касационното производство. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорената пред АС Бургас част от ревизионен акт са установени в тежест на "МСГ 2008" ЕООД допълнителни задължения за ДДС в данъчни периоди м. 11.2008 г. в размер 7 523.37 лева; в данъчен период м. 12.2008 г. в размер 7 312.25 лева и в д. п. м. 03.2009 г. в размер на 3 460 лева със съответни закъснителни лихви заради отречено правото на приспадане на данъчен кредит съответно в м. 11. 2008 г. - 9999,17 лв., м. 12.2008 г. - 7230,55 лв. и м. 03.2009 г. - 3460 лв. на основание чл. 70, ал. 5, във вр. с чл. 6 и чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС по фактури, издадени от "Б. О. П 2007" ЕООД и "Стоун Флаар" ЕООД. Коригирани са резултатите на съответните данъчни периоди - за първите два от данък за възстановяване съответно 6 437.84 лева и 1 383.54 лева на данък за внасяне. За м. 11.2008 г. е извършено приспадане със сумата 2 475.80 лева /с д. к. от м. 10/, а за м. 12.2009 г. в размера на данъка е включен и отречен данъчен кредит от друг доставчик - "Стийл трейд" ЕООД, за който РА не е оспорен. За д. п. м. 03.2010 г. е увеличен размера на декларираното данъчно задължение. Общите мотиви за отреченото данъчно предимство са формулирани в РД и се свеждат отсъствието на представител на доставчиците на адресите за кореспонденция, което препятствало установяванията относно вида и разплащанията по доставките, както и тези за кадрова, ресурсна и техническа обезпеченост. В мотивите на РД за д. п. м. 03.2009 г. изводите на органа по приходите са за доставки по фактури на "Стоун Флаар" ЕООД и на "Стил трейд" ЕООД, каквито не са изследвани, при заявено право на данъчен кредит по доставки на "Б. О. П. -2007" ЕООД. Исканията до доставчиците за представяне на писмени доказателства и писмени обяснения са връчени по реда на чл. 32 от ДОПК. За да отмени РА, първоинстанционният съд е приел, че от ненамирането на доставчиците на адресите им за кореспонденция не могат да се правят изводи във вреда на получателя. Към безспорните факти е отнесъл наличието при жалбоподателя на стоки от вида на тези предмет на доставките и е концентрирал спора до придобиването им именно от издателите на фактурите, по които е упражнено правото на данъчен кредит. Ценил е ССЕ като доказателствен източник относно извършените по доставките счетоводни записвания - при тяхното придобиване по дебита на сметка 302 Материали, аналитични партиди 1 - основни материали и 2 - спомагателни материали. Впоследствие заприходените материали са изписани по кредита на сметка 302 и са отнесени като разходи по дебита на сметка 601, а последната е приключена със сметка 701 Приходи от продажби на продукция, съдържаща аналитични подсметки от 701 3 до 701 6 по имената на отделни съконтрахенти, на които ревизираното лице е издало фактури за извършени от него СМР и тяхното заплащане по съставени протоколи образец 19. Обсъждайки предпоставките на правото на приспадане и основанията за отричането му в контекста на практиката на СЕС в решението му по съединени дела С-80/11 и С-142/11 първостепенният съд е свързал съществуването у жалбоподателя на претендираното данъчно предимство с установеността на заприходяването в счетоводството му на стоките предмет на доставките, извършеното разплащане, начисляването на данъка и притежаването на редовни от външна страна данъчни документи. В същото време е взел предвид липсата на данни за извършена данъчна измама. С решението е осъден ответника да заплати на жалбоподателя деловодни разноски в размер на 3 178 лева. Оспореният съдебен акт е правилен. Неоснователни са упреците на касатора към процесуалната дейност на съда по преценката на доказателствата за спорните доставки на стоки. Тази дейност е детерминирана от активността на страните по въвеждане на твърдения за осъществяването на юридическите факти, с чието осъществяване обвързват благоприятните за себе си правни последици. Това е съдържанието на състезателното начало в процеса /вж. чл. 8, ал. 2 от ГПК/. Спецификата на установяване на публични задължения с ревизионен акт предполага твърдението на администрацията за фактите да се обективира в акт от извънсъдебната фаза на производството - мотивите на РА /чл. 120, ал. 1, т. 5 от ДОПК/. В оспорения пред АС Бургас РА органите по приходите са изключили възникването на данъчно събитие заради отсъствието на доставчиците на адресите им за кореспонденция, което е препятствало възможността да се изследва вида на доставките, разплащането и съответната обезпеченост за извършване на доставките. Фактическите изводи на приходната администрация в РА и доводите на касатора по фактите не са основани на процесуалните правила и са резултат на порочно дедуктивно умозаключение. Отсъствието на доставчиците от адреса за кореспонденция и непредставянето по тази причина на поискани от тях доказателства не обуславя извод за липса на такива доказателства. Презумпцията на чл. 37, ал. 4 от ДОПК е относима единствено към субекта на процеса - вж. - чл. 37, ал. 1 - 4 от ДОПК и чл. 9, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Пропускът на субекта ФЛ или ЮЛ /а не доставчика, който е участник без да е страна - чл. 9, ал. 3 от ДОПК/, поражда процесуалната възможност на другият субект - административния орган, да приеме, че изисканите, но непредставени доказателства, не съществуват. Неизпълнението на задължението на другите участници в производството да представян данните по чл. 37, ал. 5 от ДОПК не е скрепено с процесуалната тежест по ал. 4 от кодекса, а е възможен източник на административнонаказателна отговорност /вж. чл. 273 от ДОПК/. Наред с горното, както основателно сочи ответника по касация, исканията за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице не са връчени надлежно на преките доставчици. Неясен остава изборът на органите по приходите да връчат исканията на адреси различни от тези по чл. 28, ал. 1, т. 2 от ДОПК, установими от вписванията в Търговския регистър, та неуспехът на връчването по общия ред на чл. 29 от ДОПК да се преодолее с използването на способите за връчване чрез прилагане към досието по чл. 32 от ДОПК. Всъщност спорна е ползата от тази форма на връчване, когато адресат на исканията не е субект на процеса, тъй като в съответствие с разясненията по прилагането на чл. 37, ал. 4 от ДОПК, няма как да допринесе за фактическите установявания на органа по приходите фикцията за редовност на връчването по чл. 32, ал. 6 от ДОПК. Все в посока на ненадлежното връчване на исканията до доставчиците е доказаната липса на административен адрес гр. София, ж. к. "Изток", ул. "Майор Томпсън" № 13, вх. А, ет. 1, ап. 3, където уж е извършено връчването на искането до "Б. О. П. - 2007" ЕООД /вж. удостоверението на л. 299 от делото на АС Бургас/, както и "опитите" да се връчи искането до "Стоун Флаар" ЕООД в началото на 2012 г. след смъртта на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството Ваня Варенчик /настъпила на 25.03.2011 г./ и без да е придобит междувременно дружественият й дял от другиго и да има лице, което да представлява дружеството. Без да е успешно проведено насрещното доказване на приходната администрация по предпоставките за възникване на правото на приспадане, с убедителността на пълно доказване е установяването на тези предпоставки от ДЗЛ. Освен фактурите, в битието им на частен свидетелстващ документ, информационна следа за придобиването на стоки от вида на процесните се съдържа в счетоводството на ревизираното лице. В РД не се констатира нередовно водене на счетоводството, поради което позоваването на записванията в него за установяване на благоприятни за ревизираното лице факти, е допустимо - чл. 51 от ДОПК. Индиция за придобиването от ответника по касация на правото да се разпорежда с процесните вещи като собственик /дефинирано като доставка на стоки от чл. 14 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета/ е последващото им влагане в извършени от него облагаеми доставки, за което са издадени фактури. Относимо е позоваването на практиката на СЕС, извършено от административния съд, за да обоснове недопустимото ограничаване на правото на приспадане без да има твърдение и установявания за процесните доставки като част от данъчна измама и познание на получателя за това обстоятелство. Не се установява фактурите, по които е упражнено правото на приспадане, да са с невярно съдържание, та да се квалифицират като част от данъчна измама по критериите на т. 49 от решението на СЕС по дело С-285/09. Неоснователна е касационната жалба и в частта, изразяваща несъгласие относно възлагането на разноските. Процесуалната активност на ревизираното лице е обусловена от деятелността на органа по приходите, който е длъжен служебно, дори без искане на заинтересованото лице, да изясни фактите от значение за установяване на публичните задължения /чл. 5 от ДОПК/. Проявление на служебното начало в областта на доказването е разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ДОПК. Несъмнено ревизираното лице може да инициира събирането на доказателства, както в извънсъдебната, така и в съдебната фаза на производството. Не към всички съществуващи доказателства следва да се отнесе възможността за представяне и събиране, а само към необходимите. Необходимостта може да възникне с оглед твърденията за фактите в РА и възприемането им от решаващия орган. Представянето на доказателства от жалбоподателя в хода на съдебното дирене не предполага по необходимост възлагането нему на разноските по правилото на чл. 161, ал. 3 от ДОПК. Правилното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация се следват деловодни разноски в размер на 990 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение