Решение № 14531 от 30.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5628/2010 г.

Решение № 14531 от 30.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5628/2010 г., III о., докладчик председателят Сребрина Христова Съдебното производство по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба, подадена от Райна Трифонова Райкова от гр. София срещу решение № 7 от 25.02.2010 г., постановено по адм. дело № 5838/2009 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата й против заповед за изземване на общински имот, издадена на основание чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОбС). В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно и следва да се отмени по изложени съображения, че противоречи на приложимия закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - кметът на Столична община, район "Възраждане", - се представлява в съдебно заседание от юрк. Янчев, който навежда доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Навежда доводи, че издаването на обжалваната заповед за изземване на общинския имот, следва да се предхожда от друга заповед - за прекратяване на наемното правоотношение, на основание чл. 32, ал. 2 от Наредбата за реда за придобиване, стопанисване, управление и разпореждане с общинско имущество (отм.), във вр. с чл. 46 от ЗОбС. В случая не бил приложим реда по сега действащата НРПУОИ, към която препраща § 3 от ПЗР на Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община (НРУУРОЖТСО). Върховният административен съд - III отделение, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, като разгледана по същество, е неоснователна. Съображенията за това са следните: С обжалваното решение съдът в производство по чл. 65, ал. 4 от ЗОбС, образувано по жалба на Райна Трифонова Райкова, е упражнил контрол за законосъобразност на заповед № РД-48-2/05.06.2009 г., за изземване на недвижим имот общинска собственост, за който е установено, че се държи без основание от жалбоподателката. Преценявайки законосъобразността на обжалвания индивидуален административен акт, с оглед наведените оплаквания за нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон, съдът е приел, че заповедта по чл. 65, ал. 1 от ЗОбС е законосъобразна на всички основания по чл. 146 АПК - издадена е от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, съгласно материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Съдът е приел, че компетентността на кмета на района се определя от разпоредбата на чл. 34 от НРУУРОЖТСО. Приел е също, че жалбоподателката - адресат на административната заповед, е била редовно уведомена за започналото производство, както и за издадения акт, с който е постановено изземване на процесния имот. Съдът, съобразно установената по делото фактическа обстановка, е изследвал нормата на чл. 100 от ЗТСУ (отм.), вследствие на което е направил извод, че са били изпълнени условията за обезщетение на жалбоподателката. Същата държи общинския имот без основание, поради което правилно административният орган е предприел действия по неговото изземване. Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал изводите си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. С обжалваната пред административния съд заповед № РД-48-2 от 05.06.2009 г. на кмета на район "Възраждане"- СО, е наредено да се изземе от Райна Трифонова Райкова ползващо се без основание общинско жилище, находящо се в гр. София, бул. "Ал. Стамболийски" № 143, вх. Б, ет. 2, ап. 19. Към заповедта са изложени мотиви, че Райкова е обезщетена като собственик по чл. 100 от ЗТСУ (отм.) в ж. к. "Зона Б-5-3", бл. 24, ап. 1. Видно от Констативен акт /обр. 15/ на "Софинвест" ЕООД от 21.06.2006 г., който е подписан от Райкова; протокол от 23.03.2008 г. на общо събрание на живущите в бл. 24, също подписан от жалбоподателката; покана за доброволно освобождаване с № ЖН-94.Р-9/04.11.2008 г. (непотърсена); поставени на таблото съобщения и призовавания от 15.12.2008 г. до 25.02.2009 г. с протокол и свидетели, Райкова държи общинското жилище без основание. Въз основа на събраните по делото писмени доказателства и твърденията на страните, съдът е установил правилно фактическата обстановка по делото. Процесният недвижим имот е общинска собственост, съгласно АОС № 744/05.11.2001 г. Предоставен е за ползване на наследодателите на Райна Трифонова Райкова и лично на нея, поради извършеното отчуждаване на техен имот по силата на чл. 100 от ЗТСУ (отм.). Прехвърленото ограничено вещно право е за времето до изграждане на строежа, поради който е направено отчуждаването. Съдържащите се по делото писмени доказателства свидетелстват, че към датата на издаване на оспорваната заповед на кмета на район "Витоша", имотът е бил изграден. Райкова не го обитава, а го преотдава на трети лица. Тези факти се потвърждават от приложените по делото констативен акт, документи за предаване на строежа и разрешение за ползване, както и от протокол на ОС на живущите на бл. 24 от 23.03.2008 г. Правният извод на съда за законосъобразност на заповедта по чл. 65, ал. 1 от ЗОбС, е обоснован и законосъобразен. Доводът на жалбоподателката, че ползването на имота се обуславя от заповед № РД-66-48 от 17.12.1999., е бил поддържан и пред първоинстанционния съд и е неоснователен. От приложените на л. 25 и на л. 87 по делото заповеди с № № РД-41-50/06.04.2004 г. и РД 41-1274/01.08.1986 г., е видно, че апартаментът отстъпен в обезщетение за жалбоподателката е сменен от бл. 22 на бл. 24. За последния са представени доказателства, че е изграден, предаден и приет от приемателната комисия, а ап. 24 от него е лично приет от Райкова. Неоснователни са и възраженията на касаторката за неспазена материална компетентност на издателя на оспорваната заповед, както и за неспазване на изискването за уведомяване на адресата на заповедта за започналото производство, както и за самото издаване на акта. Тези възражения са били наведени и пред първоинстанционния съд, който ги е обсъдил и изложил мотиви, които настоящата съдебна инстанция намира за правилни. Административният съд правилно е приложил чл. 34 от НРУУРОЖТСО, съгласно който изземването на общински жилища, които се владеят или държат без основание, не се използват по предназначение, или необходимостта от които е отпаднала, се извършва със заповед на кмета на района, на чиято територия се намират. Правилно е посоченото, че общинската администрация е положила необходимите усилия за уведомяване относно започналото производство пи чл. 65, ал. 1 от ЗОбС, за което свидетелстват приложените разписки, поставени съобщения на таблото и свалянето им в присъствие на свидетели, обективирано в протокол за това. Неоснователно касаторката възразява, че общинската администрация, въпреки че е била уведомена за постоянния й адрес на ул. "Мирково" № 6, неоснователно е изпращала съобщенията във връзка с административното производство на адреса на бул. "Ал. Стамболийски". Този адрес е станал известен на СО по данни на служба ОНИ. Добросъвестността на жалбоподателката предполага самата тя да уведоми администрацията за новия си адрес, което тя по неизвестни причини не е сторила, поради което правилно е приложен чл. 26, ал. 2, във вр. с чл. 61, ал. 3 АПК. Освен това, недопустимо е от собственото си неправомерното поведение, касаторката да търси благоприятни за нея последици, изразяващи се в отмяна на обжалвания от нея административен акт. Настоящата съдебна инстанция не споделя становището на представителя на Върховната административна прокуратура за приложение на чл. 32, ал. 2 от Наредбата за реда за придобиване, стопанисване, управление и разпореждане с общинско имущество (отм.), във вр. с чл. 46 от ЗОбС и оттам за изискването за наличие на прекратено наемно правоотношение при съобразяване законосъобразността на заповедта за изземване по чл. 65, ал. 1 от ЗОбС. Съгласно чл. 23, ал. 1 АПК, когато нормативен акт не определя органа, който трябва да издаде административен акт по въпроси от компетентността на органи на общината, административният акт се издава от кмета на общината, а в случаите по чл. 46 от ЗМСМА - от кмета на кметството или на района съобразно правомощията им. А чл. 46, т. 3 от ЗМСМА гласи, че кметът на район или кметство отговаря за стопанисването на определени от общинския съвет обекти на общинската собственост. На основание тази законова регламентация е нормата на чл. 4 от НРУУРОЖТСО, според която кметовете на райони организират и отговарят за поддържането и управлението на общинските жилища на територията на съответния район. В съответствие с чл. 4 е и чл. 34 от Наредбата, според който изземването на общински жилища, които се владеят или държат без основание, се извършва със заповед на кмета на района, на чиято територия се намират. Действието на НРУУРОЖТСО се извежда от чл. 142, ал. 1 АПК, според който съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, а не към датата на възникване на наемното правоотношение, каквото е становището на прокурора. Като е стигнал до правен извод, че оспорената административна заповед отговаря на условията за законосъобразност по чл. 146, т. 1 - 5 АПК и е отхвърлил оспорването на Райна Трифонова Райкова от гр. София, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото на ответната страна - кмета на район "Възраждане", СО, се следват разноски по правилата на чл. 143 АПК, но тъй като такива не са поискани от процесуалния му представител, същите не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - III отделение,