Решение № 12921 от 28.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9117/2024 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК, образувано по искане на С. К. М., чрез адв. Банов за отмяна на основание чл. 239, т.1 от АПК на влязло в сила решение 7633/11.07.2023 г., постановено по адм. дело 2970/2023 г. по описа на ВАС, шесто отделение и потвърденото с него решение 242/13.01.2023 г., постановено по адм. дело 1142/2022 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/. В искането се твърди, че е налице новооткрито обстоятелство, а именно: трудовата книжка на М., която в хода на процеса е била загубена от работодателя, но е открита и върната на М. след постановяване на касационното решение. С допълнителна молба от 13.11.2024г. се представят и други новооткрити доказателства, а именно: преписи от документи, приложени в административната преписка по друго дело / адм. дело 947/2024 г. на АССГ/ с идентичен предмет, за които се твърди, че са от съществено значение за спорния предмет в производството по жалбата на М. срещу решение КПК-5 от 07.01.2022г. на ръководител ТП на НОИ Перник и потвърденото с него разпореждане РВ-3-13-00821423 от 07.10.2020г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ Перник. Иска се отмяна на решението със законните последици. Ответникът директор на ТП на НОИ - Перник , чрез юрк. Скримова, ангажира становище за неоснователност на искането за отмяна като счита за неотносими сочените като новооткрити доказателства. Върховният административен съд, петчленен състав, намира искането за отмяна за процесуално допустимо като подадено в преклузивния срок по чл. 240, ал.1, т.1 АПК. Касационното решение е постановено на 11.07.2023 г., на която дата е влязло в сила решение 242/13.01.2023 г. по адм. дело 1142/2022 г. по описа на АССГ, а искането за отмяна е подадено и заведено с вх.22406 на АССГ на 11.07.2024г., т.е. в последния ден на преклузивния едногодишен срок по чл. 240, ал.1, т.1 АПК. В искането за отмяна обаче М. се позовава само на копие от трудовата й книжка като новооткрито доказателство, а останалите доказателства и доводите свързани с тях са въведени в процеса в последващ момент на 13.11.2024г. Следователно в тази част искането за отмяна е преклудирано и се явява процесуално недопустимо. Съгласно чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК, искането за отмяна се подава в тримесечен срок от деня, в който на подателя на искането е могло да стане известно новото обстоятелство или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство в случаите по чл. 239, т. 1 АПК, но не по-късно от една година от влизане в сила на акта, чиято отмяна се иска. Този максимален едногодишен срок преклудира правото да се иска отмяна, дори когато до края му не изтекъл тримесечния срок от узнаване на новото обстоятелство. Изтичането на едногодишния срок е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за съществуването на правото на съдебно производство за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. В тази връзка искането за отмяна в частта, с която по реда на чл. 239, т.1 от АПК се сочат новооткрити доказателства копие на документи по адм. преписка по адм. дело 947/2024 г. на АССГ следва да се остави без разглеждане и производството в тази част да се прекрати като недопустимо. Разгледано по същество искането за отмяна в допустимата му част, настоящата инстанция намира за неоснователно по следните съображения: С влязлото в сила решение 7633/11.07.2023 г. по адм. дело 2970/2023 г. по описа на ВАС, шесто отделение е потвърдено решение 242/13.01.2023 г., постановено по адм. дело 1142/2022 г. по описа на АССГ, с което е отхвърлена жалбата на М. срещу решение КПК-5 от 07.01.2022г. на ръководител ТП на НОИ Перник и потвърденото с него разпореждане РВ-3-13-00821423 от 07.10.2020г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ Перник, с което е разпоредено възстановяване от М. на добросъвестно получените плащания от фондовете на ДОО в периода 2015г 2019г. в размер на общо 19 940,57 лева. Решението е мотивирано с недължимост на изплатените на М. суми, тъй като единствено трудовото правоотношение на М. по сключения трудов договор с Турбо - механика ЕООД на 23.03.2015г. за неопределено време на длъжност продавач-консултант не е достатъчно да обоснове незаконосъобразност на оспорените адм.актове, тъй като данните по чл.5, ал.4 от КСО са заличени в изпълнение на задължителни предписания с ЗД-1-13-00706003/ 20.01.2020 г., ЗД-1-13-00714428/04.02.2020 г. и ЗД-1-13-00746570/ 15.04.2020 г. Решаващият правен извод се базира на наличие на хипотезата на чл. 114, ал. 2 от КСО, както и липсата на възникнало осигурително правоотношение и произтичащите от него права на обезщетение, въпреки сключения трудов договор , тъй като не е установено М. да е осъществявала реално трудова дейност по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от КСО и чл. 10, ал. 1 от КСО. Взето е предвид и обстоятелството, че Турбо - механика ЕООД е с изключително намаляла търговска дейност през посочения период, като са декларирани само счетоводни загуби, не е имало регистрирани фискални устройства и дружеството е с декларирани задължения към фонд ДОО в размер на над 150 000 лева, не е обявявало и годишни финансови отчети за периода от 2014 до 2018 г. При така установената фактическа обстановка искането за отмяна на основание т.1, чл.239 АПК се явява неоснователно. Твърдението на искателката М., че до приключване на съдебното производство пред касационната инстанция същата е била в невъзможност да представи трудовата си книжка, се възприема от настоящия състав като ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т 1 АПК, предвид представените доказателства - приемо-предавателен протокол с изх. 124/06.06.2019 г.;писмо с изх. 138/29.07.2019 г.;приемо-предавателен протокол с вх. 108/30.07.2019 г.;приемо-предавателен протокол с изх. 156/23.08.2019 г.;писмо-декларация протокол с изх. 157/26.08.2019 г.;писмо с изх. 273/30.05.2024 г. и приемо-предавателен протокол с изх. 274/31.05.2024 г. От последния протокол се установява, че считаната за загубена от работодателя трудова книжка 377155 на М. е намерена и е предадена лично на нея на 31.05.2024г., т.е. след постановяване на 11.07.2023 г. на окончателното решение на касационната инстанция. Съгласно чл. 239, т 1 АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, т.е. нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяване на влязлото в сила решение, но не са били известни на страната. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност решението да е неправилно, като страната трябва да не е знаела за новите факти, макар да е проявила процесуална активност в хода на съдебното производство. Твърдяното в искането за отмяна ново обстоятелство касае вписванията в трудовата книжка на съществуващото трудово правоотношение на М. по силата на сключения трудов договор с Турбо - механика ЕООД на 23.03.2015г., което обстоятелство обаче не е отречено от двете съдебни инстанции, които приемат за безспорно установено съществуването на това трудово правоотношение. Основният въпрос е не в съществуването на трудовото правоотношение, а в извършването на реалнатрудова дейност , което е основание за възникване на осигурително правоотношение по чл. 10, ал. 1 във връзка с § 1, ал. 1, т. 3 от КСО. Представената трудова книжка не е достатъчна да обоснове възникнало надлежно осигурително правоотношение за М., тъй като изискването на чл. 40, ал. 1 НПОС е осигурителният стаж да се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Тези документи, съгласно ал. 3 на същата разпоредба се издават въз основа на изплащателните ведомости и други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд, т.е. тези именно документи са първичните документи, доказващи наличието на осигурителен стаж, а трудовата книжка е вторичен документ, който само отразява данните по изплащателните ведомости. Следователно приложената към искането за отмяна трудова книжка не сочи на факти, които да разколебават решаващият правен извод в атакуваните съдебни решения за липсата на възникнало осигурително правоотношение. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че соченото в искането за отмяна новооткрито обстоятелство / вписванията в трудовата книжка/ не е от съществено значение за делото по смисъла на т.1, чл.239 АПК, тъй като не би могло да доведе до различно разрешаване на спора, поради което искането за отмяна следва да бъде отхвърлено като неоснователно в тази част. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 и чл. 249 АПК вр. чл. 159, т. 5 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав