Решение № 10062 от 26.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3428/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Териториална дирекция "Митница Пловдив" /предходно наименование Териториална дирекция "Тракийска"/ към Агенция "Митници", подадена чрез гл. юрк. С. Димитрова, против Решение 8212 от 28.12.2023 г. по адм. дело 4003/2021 г. по описа на Административен съд София град (АССГ), първо отделение, 12 състав, с което е отменено решение РТД 3000-732/24.03.2021 г./32-96443 към митническа декларация MRN 20ВG003010014884R1/07.04.2020 г. на директор на Териториална дирекция "Тракийска" към Агенция "Митници". Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва извода на съда, че за да може да бъде оспорена обявената от вносителя договорна стойност, с решението по дело С- 770/21 Съдът на ЕС въвежда второ, кумулативно свързано с продажбата на загуба условие, а именно покупната цена на внасяните стоки да надвишава с 50% стандартната вносна стойност (СВС), определена от Европейската комисия. Поддържа становище за недоказаност от дружеството на основанията за освобождаване на внесения депозит. Твърди, че съдът неправилно е приложил тълкуването, дадено в т. 90 от решението на Съда по дело С-770/21, а именно, че разлика в цените с повече от 50 % е достатъчна, за да породи у митническия орган съмнения в достоверността на тази декларирана договорна стойност, това важало в още по-голяма степен, когато подобна разлика в цените се съчетава с продажбата на загуба на съответната партида на клиент на вносителя, тъй като такава продажба на загуба сама по себе си не е рентабилна търговска практика. Релевира доводи, че вносителят трябва да докаже не само, че тази продажба на загуба се обяснява с обстоятелства, които не засягат правилното определяне на цените, посочени в чл. 70 от Митническия кодекс на съюза, но и че другите условия за освобождаване на тази партида потвърждават правилното определяне на посочените цени. Сочи, че вносителят не е представил удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване на стоката, като предпоставка за освобождаването на внесената от него гаранция, съгласно чл.75, пар. 5 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891 на Комисията. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи и иска отмяна на решението и постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата на дружеството срещу оспорения митнически акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Lehmann & Troost B.V. Холандия/ Леманн енд Троост Б.В./, чрез процесуалния му представител адв. Г. Горанов оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт съгласно чл. 220, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ), неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е законосъобразността на решение РТД 3000-732/24.03.2021 г./32-96443 на директор на Териториална дирекция Тракийска към Агенция "Митници", с което на основание чл. 75, § 5, ал. 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 е отказано връщане на част от представеното от вносителя по митническа декларация MRN 20ВG003010014884R1/07.04.2020 г. обезпечение в размер на 8182,91 лева за стока 1 пресни домати, тип кръгъл, червен с нето тегло 14 040 кг., като част от партидата с общо нето тегло 8640 кг. в размер на 5035,64 лв. е задържано като плащане на вносно мито за стока 2 и дължим ДДС в размер на 83,50 лева, а другата част от депозита в размер на 3147,27 лв. е освободен за тази част от партидата с общо нето тегло 5400 кг. АССГ е приел, че оспорването на решението на митническия орган е процесуално допустимо, митническият акт е издаден от компетентен орган в предвидените от закона форма и съдържание, както и при спазване на административнопроизводствените правила. Обосновал е извод за неговата материална незаконосъобразност. За да достигне до извод за основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна следното: На 07.04.2020 г. в МБ Свиленград с митническа декларация MRN 20ВG003010014884R1/07.04.2020 г. са поставени под режим допускане за свободно обращение с цел крайно потребление внесените от - Lehmann & Troost B.V. Холандия стока под 1 - пресни домати тип кръгъл червен с нето тегло 14 040 кг., Република Турция, с код по КН 0702000099, с декларирана митническа стойност 33399,16 лв., преизчислена в евро на 100 кг 121, 63 евро на 100 кг. Съдът е изложил, че определената от Европейската комисия за дата 23.04.2019 г. стандартна вносна стойност (СВС) за домати с произход Република Турция била 94,3 евро/100 кг. След сравняване на декларираната вносна стойност на стоките, със СВС митническите органи са приели, че декларираната митническа стойност е с повече от 8% по-голяма. С оглед на това на основание чл. 75, § 2 от Делегиран Регламент (ЕС) 2017/891 във връзка с чл. 148 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, дружеството е представило обезпечения за стоката, съответно в размер на 8182,91 лева. С писмо от 07.04.2020 г. дружеството вносител е уведомено, че на основание чл. 75, § 5, ал. 1 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891, в едномесечен срок от продажбата на стоките, но не по-късно от четири месеца от регистриране на митническата декларация е длъжно да представи доказателства, че стоката пресни домати тип кръгъл е реализирани на пазара на ЕС при условия, потвърждаващи коректността на декларираната вносна митническа стойност. На 07.05.2020 г. Lehmann & Troost B.V. Холандия е представило доказателства на какви цени е продадена стоката от тази партида, а именно: пресни домати тип кръгъл, червен е продадено на цена от 137,61 /100 кг. Със същата молба вносителят е направил искане за възстановяване на внесения депозит - в размер на 8182.91 лв. за конкретната стока. Представени са: справки декларации за ДДС за данъчен период месец април 2020 г., с приложени към тях дневници за покупки и продажби за данъчен период месец април 2020 г.; подадени VIES декларации за осъществени вътреобщностни доставки за данъчен период месец април 2020 г. След анализ на представените доказателства митническите органи приемат, че цената при последващата продажба - 131 /100 кг. продажна цена за Румъния, 125 /100 кг. цена за Чехия, което означава, че са налице цени по ниски от цената на придобиване 137, 61 /100 кг. на същата стока, предвид което липсват доказателства, удовлетворяващи условията на освобождаване на внесения депозит в размер на 8182,91 лв., който следва да бъде задържан за заплащане на вносно мито, на основание чл. 75, параграф 5, ал. 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/81. Предоставен е 30 дневен срок за становище. На 11.11.2020 г. вносителят е представил становище, като е претендирал, че в случая са представени всички необходими и изискуеми документи за доставката и за декларираната договорна стойност на стоката. С решението е извършена корекция на митническата декларация относно стока 1 - пресни домати тип кръгъл, червен и на основание чл. 75, § 5, ал. 3 от Делегиран регламент /ЕС/ 2017/891 е отказано връщане на част от представеното от Lehmann & Troost B.V. Холандия в качеството му на вносител по митническа декларация MRN 20ВG003010014884R1/07.04.2020 г. обезпечение отнасящо се до част от партидата с общо нето 8640кг. нето тегло в размер на 5035,64" и същото било задържано като плащане на дължимото вносно мито за стока 2. След обсъждане на представените от дружеството в хода на административното производство доказателства и приетата без оспорване от страните съдебно-икономическа експертиза (СИЕ) АССГ е приел, че внесените от дружеството домати попадат в обхвата на чл. 181, ал. 1 от Регламент (ЕС) 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти, както и на чл. 75 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 на Комисията от 13 март 2017 г. за допълване на Регламент 1308/2013. Съдът съобразил, че вносителят е представил фактури за покупката и продажбата на внесената стока и за последваща продажба на стоката, копие от е-писмо до продавача за извършени плащания и доказателства за извършено плащане, но не е представил писмен договор. Съдът изложил аргументи, че в процесния случай се касае за единствена стока, съставляваща партида стоки, по смисъла на понятието за партида по чл.73 от Делегиран регламент 2017/891. АССГ се e мотивирал, че на основание данните, базирани на изчисленията на митническите органи, потвърдени и в заключението на вещото лице, не се e касаело за продажба на цялата партида пресни домати на загуба, а продажбата на загуба само на част от тях била компенсирана от значително по-високата цена на останалото количество и партидата стоки е продадена на печалба. Посочил, че декларираната вносна стойност на стока 1 пресни домати, по процесната декларация, преизчислена в евро на 100 кг., е в размер на 121,63 евро, а определената от Европейската комисия за датата на вноса 07.04.2020 г. СВС за домати с произход erga omnes с произход Турция, е в размер на 94,30 евро на 100 кг. Приел, че превишението на декларираната договорна стойност над СВС на ЕК е в размер на 27,33 евро на 100 кг., която разлика съставлявала 29% от СВС за същия ден. Тази разлика, водела до извод, че не са били налице посочените в т.3 от диспозитива на решението на СЕС по дело С-770/21 два от кумулативните критерии за дерогиране на декларираната договорна стойност. По тези съображения съдът е отменил решението на митническия орган. Решението на АССГ е валидно, допустимо и правилно. Правната уредба на вноса на плодове и зеленчуци се подчинява на специални митнически правила, доколкото член 1, § 1, втора алинея от Митническия кодекс на Съюза предвижда, че последният се прилага, без да се засяга законодателството на Съюза в други области, а Регламент 1308/2013 и Делегиран регламент 2017/891 съдържат специални митнически правила относно вноса на плодове и зеленчуци. Член 75 от Делегиран регламент 2017/891 предвижда правилата за определяне на входните цени на съответните продукти, като от една страна, съгласно член 75, § 2, когато митническата стойност на определени продукти се определя според договорната стойност, посочена в член 70 от Митническия кодекс на Съюза, и тази митническа стойност е по-висока с повече от 8% от фиксираната ставка, изчислена от Комисията като фиксирана стойност при внос по смисъла на член 181, параграф 2 от Регламент 1308/2013 в момента на съставяне на декларацията за допускане на продуктите за свободно обращение, вносителят трябва да предостави гаранция. Тази гаранция се равнява на дължимото мито, ако въпросният продукт е бил класифициран въз основа на съответната фиксирана стойност при внос. От друга страна, съгласно член 75, § 5, първа алинея от Делегиран регламент 2017/891 вносителят разполага с един месец от продажбата на въпросните продукти, като се спазва максималният срок от четири месеца от датата на приемане на декларацията за допускане за свободно обращение, за да докаже, че партидата е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в член 70 от Митническия кодекс на Съюза, или да определи митническата стойност, посочена в член 74, § 2, буква в) от този кодекс. Съгласно член 75, § 5, втора и трета алинея от Делегиран регламент 2017/891 неспазването на един от тези срокове води до загуба на гаранцията, предоставена за заплащане на вносните мита, като това важи и когато вносителят не представи удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване на партидата. В случая не е спорно, че вносителят Lehmann & Troost B.V. Холандия е избрал да определи митническата стойност на внесената партида въз основа на декларираната договорна стойност, поради което съгласно текста на член 75, § 5, първа, трета и четвърта алинея от Делегиран регламент 2017/891, той трябва да докаже, че тази партида е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в член 70 от Митническия кодекс на Съюза. По въпроса относно доказателствата, които трябва да се представят от вносителя пред митническия орган, е постановено решение от 21.09.2023 г. по дело С-770/21 на Съда на Европейския съюз. Това решение е по преюдициално запитване, отнасящо се по тълкуването на чл. 75, § 5 от Делегиран регламент /ЕС/ 2017/891 на Комисията от 13 март 2017 година за допълване на Регламент (ЕС) 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците, по повод декларираната договорна стойност при вноса на пресни тиквички с произход от Турция. По разясненията от т. 81 и т. 82 от решението на Съда на ЕС по дело С-770/21, доказателството, което трябва да се представи от вносителя, се отнася до всички условия, свързани с протичането на продажбата на внасяната в Съюза партида, които могат да представляват съвкупност от съвпадащи индиции, позволяващи да се потвърди правилното определяне на цените, посочени в член 70 от Митническия кодекс на Съюза. Продажба на внесената партида на загуба може да представлява сериозна индикация, че декларираната договорна стойност е била изкуствено завишена от вносителя, за да избегне вносното мито, което следва да се плати, или да намали размера му, по-специално когато става въпрос за повтаряща се или извършвана през дълъг период продажба на загуба. В случая с писмо от 07.04.2020 г. от дружеството - вносител са изискани допълнителни документи за доказване коректността на декларираната митническа стойност на внесената стока пресни домати тип кръгъл, червен от Турция, по процесната митническа декларация MRN 20ВG003010014884R1 от 07.04.2020 г. С молба от 07.05.2020 г. дружеството е представило документи по опис и е предявило искане за възстановяване на депозита по посочената митническа декларация. Както беше посочено по-горе с горепосочената митническа декларация са поставени под режим допускане за свободно обращение с цел крайно потребление внесената от Lehmann & Troost B.V. Холандия стока - пресни домати тип кръгъл, червен, с произход от Турция, с код по КН 0702000099, с декларирана митническа стойност 33399,16 лв., преизчислена в евро на 100 кг 121, 63 евро на 100 кг. Съгласно член 73 от Делегиран регламент /ЕС/ 2017/891 на Комисията от 13 март 2017 година за допълване на Регламент (ЕС) 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета ,"За целите на настоящия дял: a) "партида" означава стоките, представени с декларация за допускане за свободно обращение, обхващаща единствено стоките от един и същ произход, които попадат под един-единствен код по Комбинираната номенклатура. В процесния случай стоката е декларирана в една митническа декларация, с код по КН 0702000099 и е с произход Турция, поради което е от една партида. С процесното решение митническият орган е разделил партидата на две части, а именно за част от партидата с общо нетно тегло 5400 кг. е приел, че депозитът, преизчислен на 3147,27 лв., следва да бъде освободен, а за другата част от партидата домати с общо нетно тегло 8640 кг., преизчислен на 5035,64 лв., е приел, че депозитът следва да се задържи за заплащане на вносно мито, поради това, че стоката е продадена на цена, по-ниска от цената на придобиване. Това разделяне на партидата внесени стоки на две отделни части, всяка от които е третирана по различен начин, е в противоречие с цитираната разпоредба на чл. 73, б. "а" от Делегирания регламент. В тази връзка следва да се посочи, че митническият орган не е изложил конкретни мотиви по какви причини партидата е разделена на две части, като за всяка от тези части са постановени различни решения-в една част се връща депозита, в другата част е постановен отказ. Този подход е в противоречие с изискването за доказване и оценка на партидата внесени стоки, съгласно изискването на чл. 75, пар. 5, ал. 1 от Делегирания регламент. Посочените разпоредби изискват анализ на цялата партида внесени стоки, които попадат в един и същ тарифен код, закупени са от един и същ доставчик и имат еднакъв произход, а това в процесния случай не е сторено от митническите органи, до който извод е достигнал и АССГ. Правилно първостепенният съд е приел, че превишението на декларираната договорна стойност над СВС на ЕК е в размер на 27,33 евро на 100 кг., която разлика съставлява 29% от СВС за същия ден. Административният съд обосновано е съобразил, че тази разлика, преценена с обстоятелството, че партидата стоки не е продадена на загуба, съгласно заключението на вещото лице, води до извод, че не са налице посочените в т.3 от диспозитива на решението на СЕС по дело С-770/21 два от кумулативните критерии за дерогиране на декларираната договорна стойност. По - специално, Съдът на ЕС приема, че сама по себе си констатацията, че вносител е препродал стоките в Съюза на загуба. ... не може да позволи на митническите органи автоматично да заключат, че декларираната договорна стойност не отговаря на действителността (т. 82). В тази връзка, за да обоснове правото на митническите органи да оспорят обосновано декларираната стойност на партидата внесени стоки, СЕС въвежда допълнителното условие тази договорна стойност да е значително по - висока в сравнение със стандартната стойност при вноса, определена от Комисията (с повече от 50%). Видно от дадения отговор в т. 3 от диспозитива на решението на Съда на ЕС, само при едновременното наличие на посочените две условия съмненията на митническите органи биха били основателни по смисъла на чл. 140 от МКС, респективно оспорването на стойността би могло да се приеме за обосновано и законосъобразно. В случая съдът е съобразил отсъствието на две от условията, посочени от Съда на ЕС, а именно липсата на отрицателен финансов резултат при последващата реализация на цялата партида внесени домати, както и отсъствието на допълнителното условие, а именно закупуване на стоките по цена, съществено надвишаваща (с над 50%) СВС, определена от Комисията. Следователно, решението на АССГ като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, Агенция Митници следва да заплати на Lehmann & Troost B.V. Холандия/ Леманн енд Троост Б.В./ сумата от 600 лева разноски по делото съгласно представен списък и доказателства за направени такива. Предвид на изложеното, на основание чл. 221, ал.2, предл.1 АПК , Върховният административен съд, състав на първо отделение