Решение № 849 от 17.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3070/2011 г.

Решение № 849 от 17.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3070/2011 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Корект" ЕООД, с. Долни Главанак, община Маджарово, Хасковска област, чрез пълномощника му адв. Пачилова, против решение № 517/30.12.2010 г., постановено по адм. дело № 528/2010 г. по описа на на Административен съд - Хасково (АСХ). Касационната жалба е подадена в срок, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "Корект" против заповед № 81/01.09.2010 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите, Хасково (РИОСВ), с която е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) "спиране на производството на дървени въглища в землището на с. Долни Главанак, община Маджарово, извършвана от "Корект" ЕООД, до привеждане на дейността на предприятието по закрит способ. Недоволен от решението, "Корект" ЕООД го обжалва. Счита, че то е незаконосъобразно и необосновано, въпреки, че ясно формулирани касационни доводи не въвежда. Твърди такива на обжалвания административен акт, които могат да се приемат за нарушения на материалния закон. Счита, че липсват доказателства по делото за редовното връчване на касатора на предписание № 93/19.07.2010 г., издадено от директора на РИОСВ; липсва срок за изпълнението му; самото предписание е практически неизпълнимо; липсва предупреждение от страна на административния орган, че на касатора ще се наложи приложената ПАМ, а в предписанието е посочено, че той ще бъде санкциониран с парична санкция. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново, по съществото на спора, с което жалбата му против административния акт да бъде уважена. Ответникът - директор на РИОСВ, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава становище за неоснователност на жалбата. За да се произнесе по жалбата, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение (ВАС), възприе фактическата обстановка, приета за установена от АСБ. Тя не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата му са правните изводи на съда. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения: В т. 1 от първоначалната жалба (последен абзац на стр. 1, л. 3 от а. д. № 528/2010 г. на АСХ) действително съществува твърдение от страна на касатора, че предписание № 93/2010 г. на директора на РИОСВ е получено от него на 21.07.2010 г. Този факт обосновава правилният и законосъобразен извод на АСХ, че предписанието като административен акт е влязло в сила. Разсъжденията относно легалния начин за доказване на датата на връчване са верни, но ирелевантни за казуса, предвид изричното изявление на касатора и липсата на спор по въпроса между страните. Доводите относно недостатъците на предписание № 93/2010 г. не касаят същността на спора. Както правилно е посочил АСХ, те биха имали значение в едно производство по проверка законосъобразността на самото предписание. Нещо повече: ако касаторът изпитва пречки за изпълнението му от каквото и да било естество, той има възможността да се обърне към административния орган и да потърси допълнителни разяснения за решаването им, вкл. удължаването на срока за изпълнението. Това не е направено в случая, а видно от резултатите от извършената проверка на площадката за производство на 18.08.2010 г. производството продължава по същия начин. Към момента на издаване на въпросното предписание, а в последствие и обжалваната заповед, е действала нормата на чл. 11, ал. 5 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ). Съгласно релевантната за спора нейна редакция, е забранено изпускането на неорганизирани емисии на вредни вещества (замърсители) в атмосферния въздух при производството на дървени въглища по открит или друг способ. Тази норма е действала, съгласно § 32 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на ЗЧАВ (също релевантната редакция), от влизането й в сила на 09.01.2007 г. до отмяната й с ДВ бр. 87/2010 г., в сила от 06.12.2010 г. Предписанието, чието неизпълнение е послужило като основание за издаване на заповед № 81/2010 г. е издадено по време на действие на нормата и по съдържанието си съответства напълно на нормативната уредба. Неоснователен е и доводът за нарушение на материалния закон, касаещ наложената ПАМ. За органът съществуват повече от една възможности за реакция при неизпълнение на дадено предписание. Въпреки, че в процесното е посочено, че при неизпълнението му "Корект" подлежи на парична санкция по чл. 166, т. 3 от Закона за опазване на околната среда, налагането на ПАМ е изрично предвидено в чл. 28, ал. 1, т. 1 от ЗЧАВ и налагането на такава не е в противоречие със закона. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна. Като такава, следва да се остави в сила обжалваното решение на АСХ, поради което и на основание чл. 271, ал. 2 от АПК, ВАС, пето отделение