Решение № 15246 от 9.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7867/2020 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Радоева против решение 92 от 07.04.2020 г., постановено по адм.д. 503/2019 г. по описа на Административен съд гр. Смолян. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна кметът на Община Чепеларе, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Смолян отхвърля жалбата на А. Радоева против заповед 638/03.12.2019 г. на кмета на Община Чепеларе, с която, на основание чл. 224а, ал. 5 ЗУТ вр. чл. 223, ал. 1, т. 1, 3 и 4 ЗУТ, е наредено спиране на изпълнението на незаконен строеж възстановяване и укрепване на общата стена към жилищна сграда, находяща се в УПИ VІІ-829, кв. 36 по плана на гр. Чепеларе. За да постанови този резултат съдът приема, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същият е в съответствие с материалния закон, поради което прави извод за законосъобразност на заповедта. Съдът приема,че в случая не е налице хипотезата на чл. 195, ал. 3 ЗУТ, тъй като по делото не е установено наличие на авария или друго неочаквано събитие, което да е довело до увреждане на сградата и което да обоснове неотложност на възстановителните работи. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Правилно съдът приема,че процесния строеж е пета категория съгласно чл. 137, ал.1, т. 5, б.а вр. б. г ЗУТ, поради което и на основание чл. 224а, ал. 1 кметът на общината е оправомощен да издаде обжалвания административен акт. Ето защо доводите в касационната жалба в обратния смисъл са неоснователни. Незаконосъобразен е изводът на съда, че заповедта е постановена в съответствие с материалния закон. От събраните по делото доказателства, в т.ч. и от заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, по несъмнен начин е установено, че в УПИ VІІ-829 е застроена сграда на два етажа с изба и таван. На първия етаж е разположен търговски обект, на втория жилище. В съседния УПИ сградата, построена на калкан с процесната е съборена до избения етаж, като при събарянето е разрушена част от общата стена на съществуващата сграда в УПИ VІІ-829 втори и тавански етаж, като останалата част от стената е незащитена от атмосферните условия и продължава да се събаря към страната на съседния имот. На първия етаж, поради намокряне, каменната стена се е деформирала и е започнала да се събаря. В констативния протокол от 18.06.2019 г., изготвен от служители в общината, изрично е посочено, че е необходимо останалата част от общата стена, на която се подпират подовите греди на гредореда при етажната и таванската конструкция на сграда спешно да се укрепи. Установено е и че останалите неразрушени части от общата стена на двете сгради, която изпълнява носеща функция също са застрашени от срутване, а от там и сградата от увреждане и разрушаване. С влязло в сила решение, собствениците на разрушената сграда в съседния имот, са осъдени да възстановят предишното фактическо положение, като изградят разрушената част от стената и укрепят същата. Поради неизпълнение на съдебното решение с разпореждане на ЧСИ взискателите са оправомощени да извършат действия като изградят разрушената част от стената и укрепят същата. Установено е и че жалбоподателката започва действия по възстановяването и укрепването на сградата, за което общината е уведомена. При тези факти изводът на съда, че не е налице хипотезата на чл. 195, ал. 3 ЗУТ, е незаконосъобразен и необоснован. Съгласно чл. 195, ал. 3 ЗУТ при аварии или други обстоятелства, застрашаващи обект по ал. 1 с увреждане или разрушаване, собственикът на обекта е длъжен да предприеме незабавни действия за тяхното предотвратяване или за отстраняване на причинените увреждания, възстановяване на обекта и да уведоми общината. В случая е установено, че вследствие на разрушаване на сградата в съседния имот е разрушена общата стена със сградата, съсобственост на жалбоподателката и трети лица. Установено е, че сградата е застрашена от увреждане и разрушаване, налице е и уведомяване на общината. За строителните действия, дължими по чл. 195, ал. 3 ЗУТ за предотвратяване на увреждането или разрушаването на строеж в резултат на авария или други обстоятелства, не са необходими строителни книжа. Целта на нормата е да премахне възникналата опасност за строежа, затова предпоставянето на необходимите укрепителни или възстановителни работи от издаването на строителни книжа е несъвместимо с изискването на нормата за тяхната незабавност. Достатъчно за законосъобразността им е те да са предприети при налична към момента на извършването им опасност за строежа и без тях запазването му да е невъзможно. В случая е установено, че към момента на започване на възстановителните и укрепващи дейности е налице опасност за строежа и сградата се нуждае от спешно укрепване с цел предотвратяване настъпването на опасни последици, поради което същите не могат да бъдат третирани като незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ. Освен това ремонтните дейности са предприети и във връзка с изпълнението на влязло в сила съдебно решение. Ето защо изпълнените СМР по укрепване и обезопасяване на сградата незаконосъобразно са квалифицирани от административния орган като незаконен строеж. Фактът, че действията по възстановяване и укрепване на сградата не са предприети незабавно е основание за издаване на заповед по чл. 195, ал. 4 ЗУТ, което не е сторено. Следователно оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон, а изводът на съда в обратния смисъл е незаконосъобразен. С оглед на изложеното обжалваното решение следва да се отмени като се постанови друго решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да се отмени. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди Община Чепеларе да заплати на А. Радоева сумата 370 лв., представляващи направени по делото разноски, от които 300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 70 лв. заплатена държавна такса. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,