Решение № 1860 от 7.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7441/2010 г.

Решение № 1860 от 7.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7441/2010 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Любомир Цветанов Терзиев против решение № 901 от 12.04.2010 г. по адм. дело № 2254/2009 г. на Административен съд - София град, с което жалбата му против решение изх. № 94ЛЛ/ 25/10.03.2009 г. на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, за отказ да се предостави информация по заявление № 94ЛЛ/70/24.02.2009 г., е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно, тъй като не са налице основания за отказ да се предостави информация. Моли да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав с указания. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото Върховният административен съд, състав на пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в предвидения 14-дневен срок за оспорване и от страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. По същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - София град е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона. Аргументирано съдът приема, че отказът на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане да предостави исканата по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) информация, е постановен в съответствие със закона - от компетентен орган, в предвидената в чл. 38 от ЗДОИ писмена форма, съдържа реквизитите, посочени в текста, включително фактическите и правни основания за взетото решение. Правилно е и заключението на съдебния състав, че отказът на органа да предостави по искането на заявителя Любомир Терзиев заверено фотокопие на писмо (становище) на ДСП "Красно село" до СРП или СДВР относно осуетени контакти на заявителя със сина му на 24.05.2008 г. - престъпление по чл. 182, ал. 2 от Наказателния кодекс (НК), е постановен при спазване на изискванията на ЗДОИ. Исканата информация не е обществена, тъй като не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от закона - не е свързана с обществения живот в Република България и не може да формира мнение относно дейността на задължените по закон субекти. Исканият документ съдържа информация за конкретни действия във връзка с дейността на агенцията по образувано наказателно производство, по което заявителят е страна, т. е. информацията е служебна, по конкретен казус, не е с обществен характер, а засяга частни интереси и освен това заявителят може да получи достъп до данните в документа по друг ред, обстоятелство, което изключва достъп по реда на ЗДОИ (чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ). Като участник в образувано по негова инициатива наказателно производство заявителят има процесуални права, включително да се запознае с материалите по преписката по предвидения в Наказателно-процесуалния кодекс ред за това. Ето защо като приема, че постановеният отказ е в съответствие с нормативните изисквания и на това основание отхвърля жалбата, съставът на Административен съд - София град постановява съдебен акт, който кореспондира със закона. Възражението, че мотивите на съдебния акт в противоречие със закона допълват тези на органа, е неоснователно. Отказът на административния орган е постановен по съображения, че информацията не е с обществен характер, а такава по конкретна прокурорска преписка и за нея не са прилага общия ред на ЗДОИ. Тези мотиви са развити в съдебния акт, като е обяснено подробно какво е обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, по какви причини исканите данни не могат да се определят като такава, както и какъв е специалния ред за достъп до информация по образувано наказателно производство. В този смисъл не може да се направи извод, че от страна на съдебния състав са изложени нови мотиви, обосноваващи отказа. Доводите, свързани с приложението на Закона за закрила на детето и неизпълнение на Агенцията за социално подпомагане на задължения по този закон, не опровергават горните изводи, а напротив - подкрепят заключението, че по отношение на исканата от заявителя информация редът за достъп по ЗДОИ е неприложим. Поради всичко изложено Върховният административен съд, пето отделение, приема, че решението на Административен съд - София град е валидно, допустимо и правилно, тъй като съответства на закона. Не са налице предвидените в чл. 209, т. 3 от АПК и посочени от касатора основания за отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение