Решение № 6297 от 9.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13352/2010 г.

Решение № 6297 от 9.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13352/2010 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от адв. З. Недева- пълномощник на Димитър Борисов Морунов от гр. Пловдив срещу Решение № 20/7.07.2010 г., постановено по административно дело № 29/2008 г. на Окръжен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против мълчалив отказ на кмета на Община - Пловдив да се произнесе по молба вх. № 11005045/30.09.2005 г. в частта за възстановяване на собствеността върху имот пл. № 239 от кв. 142 - нов по плана на гр. Пловдив. С касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател моли да се отмени обжалваното решение. В о. с. з. на ВАС чрез процесуалния си представител адв. Евгени Христов и в писмена защита поддържа жалбата. Ответникът - кметът на Община - Пловдив, с писмен отговор оспорва жалбата по съображения, че мероприятието е осъществено, с молба обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски за защита пред ВАС. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението за правилно, предвид приетото заключение на СТЕ, че към датата на отчуждаването в процесния имот се е намирал полумасивен гараж, поради което правилно съда е приел, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗВСВНОИ. Намира за правилен изводът на съда, че в процесния случай не са налице предвидените в тази норма предпоставки за възстановяване на собствеността. Предвид горното предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред окръжния съд е повторно, образувано по жалба на Димитър Борисов Морунов от гр. София, с която той оспорил мълчалив отказ на кмета на Община - Пловдив да се произнесе по негова молба вх. № 11005045/30.09.2005 г. С нея поискал изпълнение на влязло в сила решение № 76 от 19.07.2005 г. по адм. д. № 1855/2002 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е прогласена нищожността на отказа на зам. -кмета на Община - Пловдив да възстанови собствеността върху имоти пл. № № 237 и 239 от кв. 142 - нов по плана на гр. Пловдив, обективиран в писмо изх. № 03-92-1743/92 г., и преписката е изпратена за ново произнасяне по молба вх. № 03-92-1743 от 30.06.1992 г, подадена от Пенка Атанасова Морунова - лично за себе си и като пълномощник на съпруга си Димитър Борисов Морунов. С оглед оттегляне на жалбата за имот пл. № 237,съдът е прекратил производството и се произнесъл само в частта за имот пл. № 239 от кв. 142 - нов по плана на гр. Пловдив. При първоначалното разглеждане на делото, с решение № 794 от 19.11.2007 г., по адм. д. № 1340/2005 г. Пловдивски окръжен съд отхвърлил жалбата на Димитър Борисов Морунов против мълчалив отказ на кмета на Община - Пловдив да се произнесе по молба вх. № 11005045/30.09.2005 г., като в частта по отношение на процесния имот приел, че е отчужден незастроен имот . На тази база преценявал, респ. приел липса на предпоставките по чл. 2 от ЗВСВНОИ С Решение № 11877 от 7.11.2008 г. по адм. д. № 5850/2008 г., състав на IV отд. на ВАС отменил това решение на Пловдивски окръжен съд и върнал делото за ново разглеждане с указания по отношение на имот № 237,който е извън предмета на настоящото дело, а по отношение на процесния имот № 239 да установи характера на отчуждения имот /застроен или незастроен/, включително с поставяне на допълнителна задача на вещо лице, с оглед изследване на материалноправните разпоредби по реституционния закон. При новото разглеждане на делото първостепенният съд, в изпълнение на указанията на ВАС назначил, приел и кредитирал като обективни и неоспорени единична, тройна и допълнителна експертизи, с които установил, че процесния имот е бил застроен с гараж от 19,08 кв. м, намиращ се в имот № 239, по отношение на който имот Димитър Морунов се е легитимирал като собственик с нот. акт № 46, т. Х, н. д. № 4554/1974 г. С оглед указанията на ВАС по приложение на материалния закон приел, че тъй като в случая се касае за застроен имот, следва да се изследват основанията за отмяна на отчуждаването по чл. 1, ал. 1от ЗВСВНОИ. Приел, че те не са налице, тъй като сградите не съществуват към деня на влизане на този закон в сила/ 25.02.1992 г., а и мероприятието, за което е отчужден имотът, не само фактически не е започнало, но е и реализирано - обектът "Приемна на ОНС" е въведен в експлоатация на 10.10.1990г, преди датата на влизане в сила на закона. По тези съображения съдът приел жалбата за неоснователна и я отхвърлил. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, изискващи отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, и при съобразяване с нормата на чл. 224 АПК, Пловдивски окръжен съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. С оглед данните по делото, събрани при новото разглеждане на делото, съдът правилно е издирил и приложил относимата за случая правна норма, предвид следното: Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, лицата и техните наследници, чиито застроени недвижими имоти са били отчуждени до 21 април 1990 г. по Закона за териториално и селищно устройство, както и по Закона за плановото изграждане на населените места и по Закона за благоустройството на населените места, по Указа за изменение и допълнение на Закона за приложението на общия градоустройствен план на Столичната голяма община (Голяма София); по Указа за изменение и допълнение на Закона за приложението на общия градоустройствен план на Столичната голяма община (Голяма София), по чл. 5, ал. 3 от Указ № 115 за насърчаване и подпомагане на кооперативното и индивидуалното жилищно строителство, по Закона за жилищно строителство и стопанисване на жилищния фонд и по Закона за одобрение и приложение на общия градоустройствен план на София, могат да искат отмяна на отчуждаването, ако сградите съществуват към деня на влизане на този закон в сила и ако мероприятието, за което е отчужден имотът, фактически не е започнало. С оглед безспорно установените факти, от една страна-че с молба вх. № 03-92-1743 от 30.06.1992 г. Пенка Атанасова Морунова /лично за себе си и като пълномощник на съпруга си Димитър Борисов Морунов /поискала отмяна на отчуждаването на имот № 237 и част от имот № 239, кв. 323 - стар, 142 - нов по плана на централна градска част на гр. Пловдив, /л. 148 по адм. д. № 1855/2002 г. на ПОС/, и че по нея с писмо изх. № 03-92-1743/92 г. заместник- кметът на Община - Пловдив отказал отмяна на отчуждаването, както и че по жалба срещу този отказ е налице влязло в сила решение № 76 от 19.07.2005 г. по адм. д. № 1855/2002 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е прогласена нищожността на отказа на зам. -кмета на Община - Пловдив да възстанови собствеността върху двата имота, обективиран в писмо изх. № 03-92-1743/92 г. и преписката е изпратена за произнасяне по молба вх. № 03-92-1743 от 30.06.1992 г., а от друга- с оглед приетото от ВАС че непроизнасянето по молбата от 30.09.2005 г. за отмяна на отчуждаването за имоти пл. № 237 и № 239, извършено със заповед № СД-270 от 8.01.1984 г. на председателя на Общ. НС - Пловдив, подадена от Димитър Борисов Морунов до кмета на Община - Пловдив да изпълни съдебното решение и се произнесе по молбата за отмяна на отчуждаването, е налице мълчалив отказ, Пловдивски окръжен съд е произнесъл законосъобразно решение. С оглед безспорно установения с единичната/л. 21от делото/, тройната /л. 51от делото и допълнителната /л. 110 от делото/ експертизи и скицата / л. 111 от делото /факт, че процесният имот, собственост на Димитър Морунов съгласно титул за собственост нот. акт № 46, т. Х, н. д. № 4554/1974 г, е бил застроен с гараж от 19,08 кв. м, обоснован е изводът, че се касае за отчужден застроен имот, поради което не са налице основанията за отмяна на отчуждаването по чл. 1, ал. 1от ЗВСВНОИ - сградите не съществуват към деня на влизане на този закон в сила/ 25 Февруари 1992 г., а и мероприятието, за което е отчужден имотът, не само фактически не е започнало, но е и реализирано- обектът "Приемна на ОНС" е въведен в експлоатация на 10.10.1990г, преди датата на влизане в сила на закона. С оглед на тези обстоятелства правилно е преценено, че нормата на чл. 2 от ЗВСВНОИ е неотносима за случая, като доводите в касационната жалба за противното не намират опора в закона. Доводът за нарушение на материалния закон е неоснователен, тъй като при новото разглеждане на делото е установено по безспорен начин, че към датата на отчуждаването в процесния имот се е намирал полумасивен гараж, поради което правилно съдът е приел, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗВСВНОИ. Както бе посочено по-горе, по реда на тази разпоредба подлежат на възстановяване имоти, които към момента на отчуждаването им са били застроени, а по силата на чл. 2 на същия закон отмяна на отчуждаването могат да искат и собствениците на незастроени недвижими имоти, ако при влизане в сила на закона върху тях не е започнало фактическо строителство. Обоснован е изводът на съда, че в процесния случай не са налице предвидените в чл. 1, ал. 1 от ЗВСВНОИ предпоставки за възстановяване на собствеността. С оглед твърденията в касационната жалба следва да се посочи, че от друга страна, съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗВСВНОИ, когато сградите са съборени, може да се иска отмяна на отчуждаването, ако строителството фактически не е започнало и дворното място отговаря на изискванията за образуване на самостоятелен парцел при спазване на съответните правила, норми и нормативи. Т. е. и в тази хипотеза една от предпоставките е строителството върху процесния имот на мероприятието, за което е отчужден имота, е да не е започнало . Безспорно е, че отчуждаването е извършено до 21.04.1990 г. по един от изчерпателно изброените в текста териториално - устройствени и благоустройствени нормативни актове /ЗТСУ/, но не са налице останалите кумулативни изисквания, а именно сградата да съществува при влизане на закона в сила /25.02.1992 г./, както и мероприятието за което е отчужден имота фактически да не е започнало при влизане на закона в сила, респ. ако сградата е била съборена - новото строителство фактически да не е започнало и дворното място да отговаря на изискванията за образуване на самостоятелни имоти. Както бе посочено по-горе, върху процесния имот има реализирано строителство - построена е четириетажна административна сграда, която е въведена в експлоатация, следователно мероприятието за което е отчужден имота не само е започнало, но и е реализирано при влизане на закона в сила, поради което не са налице основанията за реституция на процесния имот. Твърденията, че строежът на обект "Приемна на ОНС" бил незаконен, както и че "последващото строителство" не отговаряло "на предвиденото отчуждаване" не намират опора в доказателствата по делото, а първото е и опровергано от трите експертизи. Посочените в жалбата две решения на ВАС, съответно от 1999 г. и 2005 г. са изолирана практика, а и не визират отношения, идентични с настоящата хипотеза. Предвид изложените съображения и спазените указания на ВАС, настоящият състав на ВАС преценява оспореното решение като законосъобразно и правилно. Обжалваното решение не страда от пороците, релевирани с касационната жалба. Съобразено е с материалния и процесуалния закон . При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се установи то да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на процесуалния представител на ответната страна, посочено във възражението против жалбата, за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. с чл. 228 АПК и чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е своевременно заявено и основателно, поради което жалбоподателят следва да бъде осъден да му заплати сума в размер на 150 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,