Решение № 12806 от 29.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9372/2009 г.

Решение № 12806 от 29.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9372/2009 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по чл. 36, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Светлозар Костадинов Костов от гр. Бургас, против Решение по Протокол № 25/17.06.2009 г. на Висшия съдебен съвет (ВСС), с което на основание чл. 171 от ЗСВ Иван Вълчанов Ванчев е назначен на длъжността "Административен ръководител - окръжен прокурор" на Окръжна прокуратура гр. Хасково. Изложени са съображения за незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Ответникът - Висш съдебен съвет, чрез процесуалния си представител, ангажира становище за неоснователност на жалбата. Заинтересованата страна Иван Вълчанов Ванчев чрез пълномощника си, оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. При постановяване на оспореното решение са съобразени относимите към случая материалноправни норми, както и не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила по проведения избор и назначаване на административен ръководител - окръжен прокурор на Окръжна прокуратура гр. Хасково. След като прецени представените с административната преписка доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, седмо отделение, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение на Висшия съдебен съвет по т. 14.3. от Протокол № 25/17-18.06.2009 г., на основание чл. 171 от ЗСВ Иван Вълчанов Ванчев е назначен на длъжността "Административен ръководител - окръжен прокурор" на Окръжна прокуратура гр. Хасково, считано от датата на встъпване в длъжност. Решението на ВСС, съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗСВ подлежи на съдебен контрол само за законосъобразност. Видно от представените по делото доказателства, регламентираните в чл. 170, ал. 2, във връзка с чл. 164, ал. 4 от ЗСВ изисквания за заемане на длъжността от избрания кандидат са налице. Преценката във връзка с чл. 162, т. 3 от ЗСВ за притежаване на необходимите професионални и нравствени качества е единствено в компетентността на ВСС и същата не подлежи на контрол от съда. Редът за назначаването на административни ръководители е уреден в Наредба № 1/19.12.2007 г. на ВСС относно реда и организацията по провеждане на конкурси за назначаване, повишаване в длъжност и преместване на съдия, прокурор и следовател, Методиката за атестиране и Процедурата за назначаване на административни ръководители и техните заместници. Кандидатите за заемане на длъжността "Административен ръководител - окръжен прокурор" на Окръжна прокуратура гр. Хасково - жалбоподателят, заинтересованата страна и Петър Василев Мидов, са атестирани съобразно изискванията на ЗСВ, касаещи квалификацията им като прокурори и качествата им за заемане на ръководна длъжност, комплексната оценка и за тримата кандидати е "много добра", съответно със 145 точки на Светлозар Костадинов Костов, 123 точки на Иван Вълчанов Ванчев и 90 точки на Петър Василев Мидов. Независимо от броя на поставените точки на всеки отделен кандидат, кадровият орган се ръководи от достигната комплекса оценка. Неоснователни са изложените в жалбата доводи за липса на атестация, нарушено право на участие в процедурата по атестация и лишаване от възможност за възражение при евентуално несъгласие с комплексната оценка. Не се спори, че Светлозар Костадинов Костов е атестиран през месец юли 2008 г., а съгласно разпоредбата на чл. 192, ал. 1 от ЗСВ, Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи провежда атестиране на всеки кандидат, който отговаря на условията за заемане на обявена свободна длъжност, с изключение на кандидата, който е атестиран през последната една година преди обявяването на свободните длъжности. Разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ЗСВ предвижда, че Висшият съдебен съвет приема решението за назначаване на административен ръководител или на негов заместник с мнозинство повече от половината от членовете си. Решението се мотивира. Същевременно в текста на чл. 34, ал. 3 от ЗСВ е предвидено, че за мотиви на решение на ВСС, прието с тайно гласуване, с което не се приема направено предложение, се смятат изказаните от членовете на ВСС отрицателни становища, ако има такива, съответно, за мотиви на решение на ВСС, с което се приема направено предложение, се смятат съображенията на вносителя на предложението. За кандидата за длъжността Иван Вълчанов Ванчев липсва вносител на предложението и като мотиви на оспорения акт следва да се приемат изказванията на членовете на ВСС относно притежаваните от лицата качества. В конкретния случай, мотиви на решението за избора е изказването на члена на ВСС Стефан Петров. Предвид резултата от вота на колективния орган, упражнен в рамките на предоставената му от закона власт, е налице изразено предпочитание към него. Фактът, че Иван Вълчанов Ванчев е събрал повече гласове от останалите двама кандидати означава, че е предпочетен на база персоналната оценка за пригодността му да изпълнява длъжността. Вотът на всеки един от членовете на ВСС обективира собствената му волева дейност. Резултатът от избора на ВСС е израз на свободната преценка на персоналния състав на колективния орган, в рамките на предоставената му от закона власт и е извън обхвата на осъществявания съдебен контрол. С оглед на този извод и по изложените съображения, съдът намира жалбата срещу Решение по Протокол № 25/17.06.2009 г. на ВСС за неоснователна. Оспореното решение е взето от компетентния орган по чл. 160, вр. с чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗСВ, в предвидената от закона форма, при спазване изискванията на чл. 171, ал. 1 от същия закон и Процедурата за назначаване на административни ръководители и техните заместници. При този краен извод в полза на заинтересованата страна Иван Ванчев следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 2000 лв. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение