Решение № 470 от 18.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 607/2009 г.

Решение № 470 от 18.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 607/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 218а от ГПК, отм., вр. с § 2 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба на "Кремиковци" А. срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд /АС/ по гр. д. № 2018/04 г. В жалбата се правят оплаквания за неправилност - незаконосъобразност и необоснованост, на решението и се иска отмяната му в частта, с която на ищците е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от тр. злополука в размер над 5 000 лв. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима. Ответниците по жалба М. Т., Н. Д. и Н. Т. / като наследници на първоначалния ищец Л. Т. / не изразяват становище. ВКС на РБ, като разгледа жалбата по реда на чл. 218е от ГПК, намира следното по заявените с нея касационни основания: С обжалваното решение е уважен за 10 000 лв. / при претендирани 80 000 лв./ искът на Л. Т. срещу касатора за обезщетяване на неимуществени вреди от причинените му с трудова злополука стеатоза и тежко увреждане на слуховия и вестибуларен апарат. Прието е, че процесните заболявания са в причинна връзка както с трудовата злополука, така и с наличните общи заболявания на ищеца, при равен принос на двата фактора за възникването и тежестта им. Според съда обезщетението за вредите от тях следва да се определи на осн. чл. 52 от ЗЗД в размер на 20 000 лв.; след намаляването му с э заради приноса на общите заболявания, на ищците са присъдени 10 000 лв., на осн. чл. 200 от КТ Изводите на въззивния съд в обжалваната част - с която е присъдено обезщетение над 5 000 до 10 000 лв. са законосъобразни и обосновани: На 9.11.98 г. при авария на работното му място при ответника ищецът претърпял тр. злополука, довела до инхалаторна и перкутална интоксикация с бензол и нафталин, хемолиза и токсична енцефалопатия. Злополуката е установена по реда на чл. 159, ал. 3 от КТ от 51 г., със съдебно решение. Стеатозата и тежкото увреждане на слуха и вестибуларния анализатор, вредите от които са предявени за обезщетяване сега, са в причинна връзка със злополуката при еволютивния характер на полученото там увреждане и това принципно не се оспорва от касатора. Заболяванията са трайни, с възможност да прогресират - първото от тях в стеатозен хепатит и чернодробна цироза. Отключени са от интоксикацията при трудовата злополука и поддържани от захарния диабет и промените в липидния профил при ищеца / в. л. Кадиян и К., пред ГС/. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 от ЗЗД въззивният съд е отчел характера и тежестта на заболяванията и неблагоприятната им прогноза, установени с медицинските експертизи. Обосновано - при ценените на осн. чл. 157, ал. 3 от ГПК данни в заключението на тройната, но и на единичните експертизи и в медицинската документация - е определено и съотношението между злополуката и общите заболявания на ищеца - захарен диабет и артериална хипертония, като причина за възникването и поддържането на процесните увреждания на здравето. Жалбата е неоснователна - въззивното решение в обжалваната част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд.