Решение № 6671 от 16.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9864/2012 г.

Решение № 6671 от 16.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9864/2012 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия /КРДОПБГДСРСБНА/, представлявана от председателя Евтим Костадинов Костадинов, срещу решение № 3555 от 26.06.2012 г. по адм. д. № 1411/2012 г. на Административен съд София - град, с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост и затова следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което жалбата на Коста Езекиев Илиев против решение № 297/12.01.2012 г. на Комисията в частта, с която е установена и обявена принадлежността му към органите на Държавна сигурност, да бъде отхвърлена изцяло. Ответникът - Коста Езекиев Илиев не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че не са налице отменителни основания и затова решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отменено по жалба на Коста Езекиев Илиев решение № 297/12.01.2012 г. на КРДОПБГДСРСБНА в частта, с която е установена и обявена принадлежността му към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия /ЗДРДОПБГДСРСБНА/. Спорът е решен при изяснена фактическа обстановка и изводите са обосновани и законосъобразни. Въз основа на писмо изх. № 37/0056/30.11.2010 г. на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, правилно е прието, че Коста Езекиев Илиев е заемал публична длъжност по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 2 и т. 3 от закона /в редакцията на разпоредбата, действаща към момента на приемане на оспореното решение/ за периода от 15.01.2007 г. до 22.05.2007 г., когато е бил началник на отдел "ФССД" при ДРСЗ - Монтана. Незаконосъобразно обаче е извършено задължително установяване към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА на жалбоподателя на основание чл. 26, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, тъй като не е установено лицето да е извършвало публична дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона от 10.11.1989 г. до влизането му в сила или да е извършвал публична дейност към деня на влизане в сила на закона - 22.12.2006 г. В решението правилно е посочено, че ако законодателят е целял Комисията да установява задължително принадлежност към органите по чл. 1 независимо от времето, през което е заемана публичната длъжност, то е следвало да бъде изразено чрез съответна промяна и в текста на чл. 26, ал. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. В тази връзка неоснователен е доводът в касационната жалба, че съдът неправилно и ограничено и тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Систематичното тълкуване на тази разпоредба в тясна връзка с разпоредбите на чл. 29, ал. 2, т. 1 и т. 2 и чл. 2, т. 2 от закона не обуславя извода, че е достатъчно публичната длъжност да се заемана по време на проверката, извършвана от Комисията. Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение