Решение № 2259 от 15.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12127/2011 г.

Решение № 2259 от 15.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12127/2011 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба и частна жалба, подадени от Йоланта Юриева Мишовска от гр. София против решение № 3950/12.08.2011 г., постановено по адм. дело № 829/2011 г. по описа на Административен съд София - град. В касационна жалба с вх. № 19177/01.09.2011 г. жалбоподателката излага, че е запозната с практиката на съда по случаите, аналогични на нейния, но иска да бъде осъдена на обществено полезен труд, в полза на законотворчеството; наред с това иска обяснение от НОИ за причините, поради които посоченото от нея лице, която е извършило аналогично на нейното нарушение, не е получило разпореждане за дължимите към НОИ суми. В молба вх. № 19724/12.09.2011 г. жалбоподателката излага, че цялото й задължение към НОИ е погасено чрез плащане от нейната майка през м. февруари 2011 г., за което не е била своевременно уведомена. Жалбоподателката иска майка й да бъде призована, за да даде обяснения защо не я е уведомила за плащането. В частна жалба с вх. № 19176/01.09.2011 г., изпратена с копие и до НОИ, се излагат съображения за необходимост от промени в законодателството - в частност в КСО и КТ, за да се създаде възможност за разграничаване на отделни случаи, като този на жалбоподателката, при които макар да е извършено нарушение, е допринесена материална полза за страната. С молба вх. № 14860/15.09.20011 г., адресирана до Председателя на ВАС, жалбоподателката представя движението на делото пред съдилищата, също така излага вече посочените в предходните молби факти, твърдения и искания. Претендира за справедливо и достойно отношение, както и за това НОИ също да понесе последствията от нарушенията, тъй като я е уведомил за допуснатото нарушение едва след 15 месеца. В съдебното заседание по делото жалбоподателката поддържа, че обжалва изцяло решението по делото, като излага вече посочените в подадените жалби и молби твърдения и искания. Твърди също, че лихвата по задължението й е върната от НОИ. Ответникът по касационната жалба - директорът на Столично управление "Социално осигуряване" /СУСО/, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения съдебен акт. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбите и доказателствата по делото, приема следното: С решение № 3950/12.08.2011 г., постановено по адм. дело № 829/2011 г. по описа на Административен съд София - град, е отхвърлена жалбата на Йоланта Юриева Мишовска против решение № 23/11.01.2011 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване", с което е потвърдено разпореждане № РВ-ПОВН-1931/11.12.2010 г. на орган на НОИ при това управление. Със същото решение съдът е оставил без разглеждане жалбата на Йоланта Юриева Мишовска в частта й на искане НОИ да преразгледа и преработи практиката си, като е прекратил производството по адм. дело № 829/2011 г. в тази част и е изпратил делото в тази част на управителя на НОИ за разглеждане на искането. За да постанови този акт съдът е приел, че законосъобразно е разпоредено връщане на недобросъвестно получени суми, произтичащи от получено от жалбоподателката парично обезщетение за отглеждане на детето й Юри Николов, тъй като през посочените периоди - 28.09.2009 г. - 31.10.2009 г. и 01.12.2009 г. - 28.02.2010 г., детето е било настанено в детско заведение. Релевантните факти и обстоятелства са установени при извършена проверка от контролния орган по разходите на ДОО, резултатите от която са обективирани в констативен протокол № 318/06.10.2010 г. на СУСО. Съдът е приел за обоснован извода на административния орган, че е налице хипотезата на чл. 53, ал. 4 КСО, поради което за периода, през който детето е било настанено в детско заведение майката няма право на отпуск и на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1 КСО. Относно частта от жалбата, съдържаща искане НОИ да си преразгледа практиката си и да я подобри, като се намери начин детските заведения да уведомяват НОИ своевременно, за да не се допускат нарушения от получателите на обезщетения, съдът е приел, че представлява предложение по смисъла на чл. 107, ал. 3 АПК за усъвършенстване на организацията и дейността на административните органи. Поради това и на основание чл. 130, ал. 4, вр. чл. 117 АПК е препратил жалбата в тази по компетентност на управителя на НОИ. Настоящият касационен състав приема, че предвид съдържанието на подадените жалби и молби от Йоланта Мишовска, както и становището й в съдебно заседание, същата обжалва решението изцяло. Обжалваното съдебно решение е правилно. В частта, в която съдът се е произнесъл по жалбата против решение № 23/11.01.2011 г. на главния директор на СУСО и потвърденото с него разпореждане, първоинстанционният съд е обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, както и доводите на страните, въз основа на което е достигнал до обосновани и правилни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Обосновано въз основа на събраните по делото доказателства административният съд е приел за установено, че детето на жалбоподателката - Юри Николов, родено на 28.05.2008 г., е настанено в детско заведение - ОДЗ № 75 "Проф. д-р София Аврамова" - гр. София, през периодите от 28.09.2009 г. до 31.10.2009 г. и от 01.12.2009 г. до 28.02.2010 г. Това обстоятелство не е декларирано от майката, която е продължила да ползва отпуск за отглеждане на малко дете и съответно е получила парично обезщетение за този период. В подадената от майката декларация по чл. 46, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските от 12.08.2009 г. до директора на СУСО изрично е декларирано, че детето не е настанено в детско заведение, като е посочено и задължението й да декларира всяка промяна в декларираните обстоятелства в 3-дневен срок от промяната. Съгласно чл. 53, ал. 4, предложение трето КСО, паричното обезщетение за отглеждане на малко дете не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. След като детето е настанено в детско заведение е изпълнено едно от условията, предвидени в чл. 53, ал. 4 КСО, при които парично обезщетение не се изплаща. Въпреки че в касационната жалба не се оспорват изводите на първоинстанционния съд във връзка с преценката за изпълнение на условието детето да е настанено в детско заведение, следва да бъде посочено, че настоящият касационен състав споделя изложените в обжалваното съдебно решение съображения и направения извод, че под "настаняване в детско заведение" се имат предвид и случаите на настаняване на детето в детска ясла. Тези съображения и изводи съответстват на приложимите нормативни разпоредби и изцяло са съобразени с установената практика на ВАС по подобни правни спорове. През процесния период е била в сила редакцията на чл. 53, ал. 4 КСО, обн. ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., според която парично обезщетение по ал. 1, 2 и 3 не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. Несъмнено е, че ОДЗ № 75 в гр. София е "детско заведение" по смисъла на чл. 53, ал. 4 КСО. С изменението на разпоредбата на чл. 53, ал. 4 КСО, обн. ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.10.2011 г. законодателят е уточнил смисъла на разпоредбата, като текстът е придобил следното съдържание: "...настаняване на детето в детски заведения, включително и детски ясли...", което недвусмислено води до извода, че детските ясли са включени в понятието за детско заведение. За изпълнение на условието детето да е настанено в детско заведение от съществено значение е дали детето е било прието през процесния период и не е изписано от съответното детско заведение. След като по делото е безспорно установено, че детето на жалбоподателката е било прието и не е било отписано през периодите 28.09.2009 г. до 31.10.2009 г. и от 01.12.2009 г. до 28.02.2010 г. в ОДЗ № 75 в гр. София, то в съответствие с приложимия материален закон първоинстанционният съд е приел, че е налице настаняване в детско заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 КСО. Когато детето е настанено в детско заведение, майката няма право на отпуск и на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, независимо колко редовно се посещава заведението. В съответствие със законодателна промяна, обнародвана в ДВ, бр. 60 от 05.08.2011 г. по отношение на лихвите, органите на НОИ вече са приложили нормите на § 21, ал. 1, вр. ал. 2, т. 2 ПЗР КСО, като са възстановили на Йоланта Мишовска лихвите, начислени върху сумата за възстановяване. В този смисъл е признанието на жалбоподателката, направено в съдебното заседание пред настоящата инстанция. Възстановяването на лихвите е направено с оглед на законодателното разрешение, възприето с посочените разпоредби и няма значение за правилността на оспорения административен акт, която се преценява към момента на постановяването му, съгласно чл. 142, ал. 1 АПК. По изложените съображения, не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по жалбата на Йоланта Мишовска против решение № 23/11.01.2011 г. на главния директор на СУСО. Решението в тази част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Правилни са изводите на съда и в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата относно искането НОИ да преразгледа практиката си и в този част преписката е изпратена на управителя на НОИ. По своето естество искането на жалбоподателката в тази част представлява предложение до административния орган за усъвършенстване на организацията и дейността му по смисъла на чл. 107, ал. 3, вр. ал. 1 АПК, което се разглежда по реда на глава осма от АПК - "Предложения и сигнали". Правилно това искане е препратено по компетентност на управителя на НОИ на основание чл. 130, ал. 4, вр. чл. 117 АПК, предвид правомощията му по чл. 37, ал. 5 КСО. Решението в тази част, представляващо по своята правна същност определение, също е правилно и следва да бъде оставено в сила. Искането на жалбоподателката за търсене на отговорност от майка й за това, че не я е уведомила своевременно, че е платила задължението й към НОИ /по процесното разпореждане за възстановяване на суми/, стои извън предмета на настоящия правен спор и не следва да бъде разглеждано. Искането да бъде поискано обяснение от НОИ за причините, поради които не са предприети действия за възстановяване на неправомерно получени суми от друго лице /майка на племенник на жалбоподателката/, което е извършило подобно на нарушението на жалбоподателката /вероятно се има предвид неправомерно получаване на обезщетение за отглеждане на малко дете/, също е извън предмета на настоящия правния спор. Това искане няма характер на предложение по чл. 107, ал. 3 АПК, а може да се приеме за сигнал за бездействие на административен орган по смисъла на ал. 4 от същия член, но поради това че на този сигнал вече е даден отговор от административния орган, настоящият състав не следва да го препраща. По изложените съображения обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,