Решение № 7353 от 18.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10624/2014 г.

Решение № 7353 от 18.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10624/2014 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Захарен комбинат-Пловдив" АД - гр. Пловдив чрез процесуалния представител адв. Сашо Пенов срещу решение № 4312/26.06.2014 г., постановено по адм. дело № 10105/2012 г. по описа на Административен съд, София-град в частта, в която отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 2900-1100427/9.03.2012 г., поправен с РА № 1201587/29.03.2012 г., издадени от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 2172/3.09.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП в частта за непризнато право на данъчен кредит в общ размер от 220 120,25 лв. по 37 бр. фактури, издадени от "Чери-777" ЕООД с предмет: извършване на външна реклама на регионално и национално ниво, планиране, поръчка и закупуване на рекламно време за осъществяване на реклама в националния и местен радио- и телевизионен ефир, планиране, поръчка и закупуване на рекламно пространство в местни и национални печатни издания и др. Релевира се оплакване за неправилност на решението поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Макар изрично да не е посочено, от изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се поддържа и оплакване за съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради неправилна преценка на всички събрани по делото доказателства. Позовава се на съдебна практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) и на Върховния административен съд (ВАС). Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на решението в обжалваната част и отмяна на ревизионния акт в същата част, както и присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Пенов, като са представени и писмени бележки. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Манчева я оспорва и моли да се остави в сила обжалваното решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата срещу посочения по-горе ревизионен акт в частта за непризнато право на данъчен кредит по 37 бр. фактури, издадени от "Чери-777" ЕООД, първоинстанционният съд е приел, че не са извършени реално фактурираните услуги за външна реклама на регионално и национално ниво, планиране, поръчка и закупуване на рекламно време за осъществяване на реклама в националния и местен радио- и телевизионен ефир, планиране, поръчка и закупуване на рекламно пространство в местни и национални печатни издания и др. Според съда осчетоводяването на фактурите, което обстоятелство е изяснено от съдебно-счетоводната експертиза не е достатъчно за признаване правото на данъчен кредит. Съдът е приел, че събраните доказателства не дават възможност да се споделят наведените от жалбоподателя доводи. Този извод съдът е направил, като е приел, че нито жалбоподателят, нито доставчика му са ангажирали доказателства къде точно се намират рекламните съоръжения, на които се твърди, че са поставени рекламните пана, както дали посочените като подизпълнители дружества са притежавали право да извършват такава дейност. Съдът е изложил и мотиви, че няма доказателства за точното съдържание на рекламата, както и от кого и къде са изработвани рекламните пана, както и не са ангажирали доказателства за кои радио- и телевизионни оператори са излъчвали рекламни заставки, касаещи дейността на жалбоподателя. В съдебното решение е прието, че не са налице и данни, за това какво точно представляват изработваните концепции за реклама на карамелажни бонбони и за изработване на интернет-сайт, поради което е приел, че не може да се установи как е определена договорената цена на извършваните услуги в зависимост от вида им. Според съда тези услуги не са специфицирани по количество и обем, т. е. не са спазени изискванията на чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС. Решението в обжалваната му част е неправилно постановено. За законосъобразното упражняване на правото на получател по една облагаема доставка на услуга да приспадне платения от него на доставчика му ДДС като данъчен кредит, предвид дефиницията на това понятие, съдържащо се в чл. 8, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗДДС, е необходимо по категоричен начин да се докаже, че фактурираните от доставчика услуги са реално извършени от него или негов подизпълнител. Това означава, че правото на данъчен кредит няма да възникне, а в случай, че се упражни, то ще е незаконосъобразно, ако се установи само, че услугите са договорени, съответно фактурирани, тъй като ЗДДС свързва това материално право с реалното извършване на услугата, а не само с постигнатото съгласие между страните по доставката. В този смисъл законодателят изисква резултат по доставката, а не само договаряне за извършването й. Последното не се приравнява на възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ЗДДС. По делото няма спор, че е сключен договор от 2.01.2008 г. и последвалите го няколко анекса между "Захарен комбинат - Пловдив" АД - възложител и "Чери-777" ЕООД - изпълнител за изработка на концепция за карамелажни бонбони, външна реклама върху 11 бр. рекламни съоръжения външна реклама по магистрала "Тракия" и мн. др. Уговорено е за всяка една от услугите по договора чл. 1, б. "а" до б. "о" да се съставя проектобюджет, който се приема с анекс към договора, а за извършването на съответната услуга да се удостоверява с приемателно-предавателен протокол, подписан и от двете страни по договора. Във връзка с този договор доставчикът "Чери-777" ЕООД е издал 37 бр. фактури с ДДС общо в размер на 220 120,25 лв. Неправилно първоинстанционният съд е приел за основна предпоставка за признаване правото на данъчен кредит по процесните 37 бр. фактури, издадени от "Чери-777" ЕООД наличието на ресурсна обезпеченост на посочения доставчик и подизпълнителите му. Доказателствената тежест в случая наистина е на получателя по доставките, тъй като той въз основа на издадените му фактури е приспаднал като данъчен кредит платения и начислен от доставчика му ДДС. Задължение на получателя е в случая да установи реалността на фактурираните му доставки. Не може обаче получателят да се натоварва с доказване обезпечеността на доставчика си и неговите подизпълнители, тъй като той е лишен от обективната възможност да ги проверява, респ. контролира за посочените обстоятелства. В този смисъл е и съдебната практика на СЕС в Люксембург - решение от 13.02.2014 г. по дело С-18/13 ("Макс Пен" ЕООД) и др. Първоинстанционният съд за да обоснове постановения от него правен резултат е приел, че събраните доказателства не дават възможност да се споделят наведените от жалбоподателя доводи. В тази връзка съдът е приел, че нито жалбоподателят, нито доставчикът му са ангажирали доказателства къде се намират рекламните съоръжения, на които се твърди, че са поставени рекламните пана, както и дали подизпълнителите са имали разрешение за извършване на такава дейност. Останалите мотиви на съда са относно ресурсната обезпеченост на доставчика и неговите подизпълнители и от него е направил извод, че такава не е доказана по делото. Относно установяването на обстоятелството къде се намират рекламните съоръжения, на които са монтирани рекламните пана, по делото са представени приемателно-предавателни протоколи, в които е указано мястото, но съдът в нарушение на задължението си да обсъди поотделно въобще не е сторил това. Наличието им не означава автоматично да се приеме, че е доказана реалността на процесните услуги, но задължение на съда като съд по същество съгласно чл. 160, ал. 1 и 2 ДОПК е да ги обсъди, както и да изследва въз основа на тях наличието или не на всички материалноправни предпоставки за правото на данъчен кредит. Вместо това съдът е направил обобщен извод за недоказване реалността на услугите, но той не се основава на цялостна преценка на всички доказателства, свързани с доставките от "Чери-777" ЕООД. Позоваването от съда на цитираните решения като съдебна практика на ВАС - дела № 5083/2012 г., № 7250/12 г., № 8926/11 и № 8198/2012 г. не е коректно, тъй като те касаят различни от процесните установявания. Предвид гореизложеното решението в обжалваната му част е неправилно постановено поради необсъждане на всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, което представлява отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК - съществено нарушение на съдопроизводствените правила. На основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административен съд, София-град при изпълнение указанията, дадени в настоящето решение за обсъждане на всички доказателства по делото, касателно издадените 37 бр. фактури от "Чери-777" ЕООД, свързани с рекламни услуги. С оглед изхода на делото и на основание чл. 226, ал. 3 АПК не се присъждат разноски. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,