Решение № 1377 от 29.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5192/2012 г.

Решение № 1377 от 29.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5192/2012 г., VIII о., докладчик съдията Цветанка Табанджова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Барбарос - Масагет Табако Инвест" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, ул. "Сини връх" № 42, подадена чрез управителя Мюмин Картал, срещу решение № 399 от 17.02.2012 г. по адм. дело № 759/2010 г. на Административен съд - Пловдив, 16 състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 160901662/15.01.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 188/19.03.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че съдебното решение е постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения подробно изложени в жалбата, дружеството моли да бъде отменено решението на административния съд и съответно РА. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в писмени бележки изготвени от юрк. Бъчварова, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура поддържа, че касационната жалба е неоснователна. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на контрол пред АС - Пловдив е ревизионен акт № 160901662 от 15.01.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 188/19.03.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 204 626,09 лв. по фактури, издадени от "Лайт комерс " ЕООД и от ЕТ "Барбарос - Мюмюн Ахмед" и начислени лихви за забава. За да отхвърли жалбата на дружеството административният съд в мотивите на обжалваното решение е приел за законосъобразни извършените от приходните органи констатации и направените изводи. Така постановеното решение е правилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния и процесуалния закон. По отношение издадените през м. м. август и октомври 2008 г. от "Лайт комерс" 3 бр. фактури съдът е възприел извода на приходните органи, че стойността на горивото, закупено от "Лайт комерс" ЕООД, не участва в стойността на последващите облагаеми доставки, извършвани от ревизираното дружество, т. е. не е налице условието на чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС и поради това жалбоподателят няма право на данъчен кредит по тези фактури. Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или чл. 74, когато: стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. Основният спорен момент в случая се свежда до това дали процесното гориво е използвано във връзка с икономическата дейност на касатора, а именно за сушене на 60 т тютюн сорт "Вирджиния" от реколта 2008 г., извършено в сушилните собственост на ЕТ "Сабри Дуран" с. Брягово. Настоящият състав на касационната инстанция споделя решаващите мотиви на първоинстанционния съд, че е от доказателствата по делото не се установява реалното ползване на сушилните собственост на ЕТ "Сабри Дуран", още повече че липсват и фактури за отдадените под наем сушилни. Наред с това, налице е и несъответствие между вместимостта за съхранение на гориво и изписаните количества по исканията за отпускане на материални ценности, като касаторът поддържа, че е вложил гориво в количества 15 238 л и 43 823 л, докато баките за съхранение, находящи се при собственика на сушилните /ЕТ "Сабри Дуран"/ са с вместимост 2000 л. Законосъобразни са и констатациите на съда, че не от "Барбарос - Масагет Табако Инвест" ООД, а от ЕТ "Барбарос - М. Ахмед" е приложена заповед за утвърждаване на разходните норми за всички практики, необходими за производство на единица продукция. В тази заповед фигурира и утвърдена разходна норма на дизелово гориво - 1 л за 1 кг сух тютюн при сушене на тютюн сорт "Виржиния". Изрично е отбелязано, че разходната норма се отнася за камери на дизелово гориво в с. Брягово. Оттук правилен се явява изводът на съда, че изпълнителят по договора за отглеждане на тютюн реколта 2008 г. ЕТ "Барбарос - М. Ахмед", е лицето, извършило сушене на тютюна, а не касаторът. В подкрепа на този извод на съда е и заключението на ССЕ, от което е видно, че при касатора няма необходимата аналитичност къде и кога е вложено горивото. В подкрепа на извода, че процесното гориво не е употребено на сушене на тютюна е и факта, че едно и също количество тютюн от сорт "Виржиния" реколта 2008 г., е счетоводно заприходено при касатора, и впоследствие е фактурирано на ЕТ "Барбарос - М. Ахмед", т. е. тютюнът е реализиран на посочения едноличен търговец във вида, в който е получен от него, без да е извършвано сушене на същия. Още повече, че част от тютюна е продадена на ЕТ "Барбарос - М. Ахмед" преди първата доставка на гориво от "Лайт комерс" ЕООД. Първата фактура за гориво е издадена на 27.08.2008 г., а договорът за наем на сушилните е от 25.09.2008 г. Тютюнът е продаден на ЕТ "Барбарос - М. Ахмед" с фактури, издадени за периода от 17.07.2008 г. до 16.09.2008 г. Изводите на органите по приходите и на съда за законосъобразно приложение на нормата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС не могат да бъдат оборени и чрез приложения по делото РА на доставчика "Лайт комерс" ЕООД, в който не са описани конкретно издадените към жалбоподателя фактури като обект на проверката и не се съдържат констатации относно извършените счетоводни записвания. Вторият спорен момент по настоящото дело е свързан с частично непризнаване на право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС по фактури издадени през м. ноември 2008 г. и м. април 2009 г. от ЕТ "Барбарос - М. Ахмед" за извършени услуги риголване и дълбока оран, а за периода м. август 2008 г. и м. март 2009 г. относно извършените от същия едноличен търговец услуги - риголване, дълбока оран и чизеловане. Настоящият касационен състав намира за правилни изводите на съда за законосъобразно приложение на нормата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС, с оглед констатациите за нереалност на фактурираните услуги риголване, дълбока оран и чизеловане. От заключението на СТЕ е установено, че при слънчогледа риголването като практика се изключва напълно, дълбоката оран се извършва в периода август-септември, а през август до декември при благоприятно време, като извършването й през ноември не е желателно. При житните култури са отчетени риголване и чизеловане, за които вещото лице е категорично, че не могат да бъдат извършени в посочените периоди, тъй като житните култури се сеят през есента. Риголването изрично не може да се извършва през януари, а дълбоката оран за житните култури се извършва в периода от 20 август до 30 септември. Заключението е, че тези земеделски практики не могат да се извършват през сочените от ревизираното лице годишни сезони и това е белег за нереалността на фактурираните земеделски практики. В тази връзка следва да се посочи, че реалността на доставката на стока или услуга по смисъла на чл. 6, ал. 1, респ. чл. 9, ал. 1 ЗДДС винаги е основополагаща за възникване, съответно законосъобразното упражняване на правото на данъчен кредит за получателя. При неустановяване по категоричен начин на тази реалност, макар да са налице останалите предпоставки на чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС, посоченото материално право не може да се упражни правомерно. АС е извел правните си изводи след съвкупна преценка и подробен анализ на приложените по делото писмени доказателства, изслушаните свидетелски показания, както и приетите по делото ССЕ и СТЕ. Законосъобразен е извода, че доставчикът е фактурирал селскостопански практики, несвързани с отглеждането на житни култури. Няма протоколи за приемане на извършената работа, както и количествено-стойностни сметки, както и каквито и да било доказателства за начина на остойностяване на услугите, вложените средства и действителните разходи. По изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, като постановено при правилно приложение на процесуалния и материалния закон. Същото е и обосновано, тъй като направените от съда решаващи изводи са в съответствие със събраните в хода на делото доказателства. Решението не страда от твърдяните в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд, осмо отделение,