Решение № 3809 от 15.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6508/2011 г.

Решение № 3809 от 15.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6508/2011 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на "Еко Индекс" ООД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. "Ат. Кожухаров" № 13, представлявано от управителя Иван Генчев Рашев, против Решение № 394/14.03.2011 г. на Административен съд гр. Пловдив по адм. д. № 1228 по описа за 2009 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № 240900124 от 30.04.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП Стара Загора, потвърден с Решение № 421 от 25.06.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП, в частта му, с която за данъчни периоди м. 12.2005 и м. 09.2007 г. на ревизираното лице е определено общо задължение по ЗДДС в размер на 70 142,28 лв. главница и 17 48,38 лв. лихви и в тази, с която на жалбоподателя за 2007 г. е определено да внесе корпоративен данък в размер на 27 500,13 лв. главница и 4 518,33 лв. лихви.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при необоснованост и в противоречие с материалния закон- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в:

1. Относно отказания данъчен кредит в размер на 5 142,02 лв. по 15 бр. фактури, документиращи доставките на "Супер Табак" ООД гр. Стара Загора, съдът не съобразил издадения ДРА на доставчика, ревизиращ периоди 01.06-31.08.2005 г., в който не е извършена корекция на начисления от доставчика ДДС по доставките, по които РЛ е получател; не е съобразено, че по тези доставки е следвало ревизията да бъде възложена по реда на чл. 133 и сл. ДОПК; без основание РА е мотивиран с разпоредбата на чл. 67, ал. 1 ЗДДС (отм.);

1. Без основание е потвърдено начисляването на ДДС в размер на 40 000 лв. по фактури № № 182 и 185 съответно от 23 и 24.08.2007 г., издадени от "Мобил 1" ООД, гр. Стара Загора и № 251 от 29.08.2007 г., издадена от ЕТ "Николай Башков" гр. Стара Загора;

1. Неправилно е отказан ДК по доставките през м. 09. на "Сила" ЕООД с предмет "проучване, изработване на проект и изработване на количествено-стойностна сметка" и "СМР по договор".

Съдът игнорирал липсата на оспорване от страна на приходната администрация на представените от страна на жалбоподателя доказателства; не били обсъдени и съобразени заключенията на вещите лица; представените още в ревизионното производство граждански договори доказват кадровата обезпеченост на доставчика да извърши фактурираните строително-монтажни работи/СМР/; ДДС е внесе по ДДС-сметка на доставчика; без значение е по-късната регистрация /в сравнение с подписването на договора/ на доставчика в търговския регистър, предвид чл. 69, ал. 1 и 2 от Търговския закон/ТЗ/ и след като фактурите са издадени от вече регистрирано дружество.

4.неправилно е потвърден РА и в частта по ЗКПО

Иска се отмяна на решението и на РА.

Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Стоянова, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното:

1. Относно отказания данъчен кредит в размер на 5 142,02 лв. по 15 бр. фактури, документиращи доставките на "Супер Табак" ООД гр. Стара Загора.

За м. 12. 2005 г. не е признат данъчен кредит в посочения размер по 15 бр. фактури на посочения доставчик, на осн. чл. 67, ал. 1 ЗДДС (отм.). Констатирано е, че по фактурите, издадени от "Супер Табак" ООД с дати м. 06, 07 и м. 08.2005 г. е приспаднат данъчен кредит в месеците на издаване на фактурите, но в по-малък размер от данъка, посочен в същите. През м. 12.2005 г. регистрираното лице е сторнирало стойностите и данъка по фактурите в дневника за покупки със знак минус и ги е включило отново, но с по-висок размер на данъка за приспадане. Органът по приходите е отказал данъчен кредит за разликата между отразения данък за м. 12 и ползвания през месеците 06, 07 и 08. Приел е, че доколкото РЛ не е обжалвало РА, издаден в края на ревизия за данъчни периоди м. 06, 07 и 08.2005 г., е било съгласно с констатациите в него, включващи и потвърждаването на ползване на право на данъчен кредит по процесните фактури в по-нисък размер. Неоснователно е касационното оплакване за нищожност на РА в посочената част, тъй като ревизията следвало да бъде възложена по реда на чл. 133 и сл. от ДОПК. Това би било така, ако ревизираният данъчен период м. 12.2005 г. беше включен в този, предмет на ревизията, приключила с ДРА № 384/16.11.2005 г., с който приспаднатият от самото ревизираното лице данъчен кредит в по-малък размер по процесните фактури не е бил коригиран. На практика, вместо да поиска изменение на установените с влязъл в сила ДРА данъчни задължения за данъчни периоди м. 06, 07 и 08.2005 г. или да обжалва посочения ДРА, ревизираното лице е упражнило право на данъчен кредит в по-късен на издаването на фактурите данъчен период. В същото време, упражняването на правото на данъчен кредит по фактурите през м. 12.2005 г. /предмет на процесната ревизия/ е станало извън преклузивния срок по чл. 67, ал. 1 ЗДДС (отм.).

Решението в тази част като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила.

1. Относно начисляването на ДДС в размер на 40 000 лв. по фактури № № 182 и 185 съответно от 23 и 24.08.2007 г., издадени от "Мобил 1" ООД, гр. Стара Загора и № 251 от 29.08.2007 г., издадена от ЕТ "Николай Башков" гр. Стара Загора.

Данъчен кредит в посочения размер е отказан на осн. чл. 69, ал. 1 ЗДДС за м. 09.2007 г. по покупката на 44 131 броя ваучери с номинал 5 и 15 лв. Първоначално ревизираното лице е твърдяло, че ваучерите са използвани от управителя, сина му, счетоводителката на дружеството и две лица в Германия във връзка с бъдещи сделки на фирмата. Установено е, че след закупуването на ваучерите не са осъществени облагаеми доставки, нито има назначени лица по трудов договор с РЛ, с изключение на едно лице в отпуск за временна нетрудоспособност поради бременност и раждане. В последствие, твърденията на жалбоподателя са, че ваучерите са раздавани като рекламни материали на клиенти на бензиностанцията на РЛ. Основанието за отказ на ДК е коригирано по чл. 79, ал. 1 от ЗДДС. Органите по приходите са приели, че РЛ не е доказало ваучери на стойност 200 000 лв. да са използвани във връзка с дейността на фирмата, а те не представляват и рекламни материали по смисъла на чл. 6, ал. 3, т. 2 ЗДДС. Обоснован на събраните по делото доказателства е изводът на първоинстанционния съд, че не е доказано безвъзмездното раздаване на процесните ваучери за телефонни услуги във връзка с независимата икономическа дейност на ревизираното лице, поради което решението и в тази част следва да остане в сила.

1. Относно отказан ДК по доставките през м. 09.2007 г. на "Сила" ЕООД, гр. Ловеч с предмет "проучване, изработване на проект и изработване на количествено-стойностна сметка" и "СМР по договор".

По фактура № 1000000006/21.09.2007 г. с предмет "проучване, изработване на проект и изработване на количествено-стойностна сметка" е установено, че по договора за поръчка от 28.11.2006 г. инвестиционен проект и приложения към него са изготвени не от доставчика, а от ЕТ "Елит-Никола Георгиев" гр. София, като приложенията са заверени в периода м. 11.2006-м. 03.2007 г. в Камарата на инженерите и Камарата на архитектите. На какво основание, при това, предметът на този договор е фактуриран от доставчика "Сила " ЕООД, в поръвоинстанционното производство не е доказано.

По фактура № 1000000008/24.09.2007 г. РЛ е представило договор за строителство и протокол за установяване на извършването и заплащането на СМР. В ревизионното производство са представени и четири броя трудови договори с дата 20.09.2007 г. за наемане от страна на доставчика на физически лица на длъжност "общ работник", декларирани в НАП едва на 27.08.2008 г., като е установена липса на отразяване на разходи за работна заплата в оборотната ведомост на фирмата. Обосновано първоинстанционният съд е потвърдил извода на органите по приходите за липса на доказателства за капацитет на доставчика да извърши доставките-не е доказано наличието на строителни материали /които според обясненията на представляващия ревизираното лице били доставени от изпълнителя/, използвани за осъществяване на доставките; приетата по делото експертиза е установила само, че на собствената на РЛ бензиностанция е извършен ремонт, но без всякакви данни за това кой е извършил ремонта. Липсата на редовно счетоводство фирмата - доставчик, регистрацията й в търговския регистър през м. 07.2007 /при сключване на договора за СМР през 2006 г./, регистрацията й по ЗДДС - на 21.09.200 г. и дерегистрацията й на 29.04.2008 г. по инициатива на органите по приходите, отсъствието на офис, ДМА и лице за контакти на декларирания данъчен адрес, преценени в съвкупност с останалите събрани при ревизията доказателства, обосновават извод за недоказаност на доставката по фактура № 1...8/24.09.2007 г.

Решението следва да остане в сила и в посочената част.

4.Относно частта на РА по ЗКПО

С РА е увеличен финансовият резултат на РЛ за 2007 г. със сумата 200 001,29 лв. разходи за закупени ваучери от "Мобил 1" ООД и ЕТ "Николай Башков" и със 75 000 лв. разходи по фактура № 1000000008/24.09.2007 г. с предмет "СМР по договор" с издател "Сила" ЕООД, на осн. чл. 26, т. 1 и т. 2 ЗКПО. Органите по приходите са приели, че няма доказателство направените разходи за ваучери да са свързани с приходите на РЛ за същия данъчен период, а също и за реалното извършване на СМР от доставчика "Сила" ООД. По изложените по-горе съображения, фактическите изводи на първоинстанционния съд в посочената част са обосновани и въз основа на тях съдът е направил законосъобразни материално-правни изводи.

Решението следва да остане в сила, като юрисконсултско възнаграждение на ответника по касационната жалба не се дължи, поради липса на процесуално представителство за него пред тази инстанция.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение