Решение № 6234 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1300/2019 г.

Решение № 6234 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1300/2019 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. П. срещу решение № 2635 от 12.12.2018 г., постановено по адм. д. № 3077/2018 г. по описа на Административен съд - П., Второ отделение, ХІІ състав. Твърди се, че съдебният акт, в частта му, с която е приет за действителен стаж времето на наборна военна служба, противоречи на материалния закон и е необосновано. Иска се отмяната му и отхвърляне на жалбата на посоченото основание. Претендират се разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Л. Р. от [населено място] моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд в посочената му част е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд - П. е отменил решение № 2153-15-181 от 14.09.2018 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. П. и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/протокол № 2140-15-436 от 12.06.2018 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ гр. П.. Изпратил е преписката на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ гр. П. за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх. № 2113-15-1859 от 4.05.2018 г., при съблюдаване на указанията по тълкуване и прилагане на закона. При преценката на пределите на касационния контрол се съобразява, че в диспозитива на решението на Административен съд – П. не се съдържа такъв за отхвърляне на жалбата в останалата й част, въпреки изложените мотиви и за друг претендиран от жалбоподателя осигурителен стаж. Актовете на органите на Териториално поделение на НОИ гр. П. са отменени именно поради приетото, че времето от 22.09.1970 г. до 14.07.1972 г., през което Л. Р. е бил на наборна военна служба, трябва да бъде признато за действителен стаж. На касационно оспорване подлежи решението, а не мотивите. С оглед съдържанието на касационната жалба, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд излага съображения относно релевираните в нея оплаквания. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че решението е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в рамките на правораздавателната му власт, след надлежно сезиране с жалба. При преценка на събраните доказателства и изложените в касационната жалба оплаквания, се приема следното: В решение № 2153-15-181 от 14.09.2018 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. П. и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/протокол № 2140-15-436 от 12.06.2018 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ гр. П. е посочено, че не е действителен по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, зачетеният на основание чл. 9, ал. 7 КСО период от 22.09.1970 г. до 14.07.1972 г., през което Л. Р. е бил на наборна военна служба, поради което не следва да се сумира с другия такъв от трета категория в размер на 14 г., 7 м. и 28 дни. Тези изводи са в противоречие с материалния закон. В нормата на чл. 9, ал. 7 КСО, в редакцията й изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изрично е записано, че за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба. За тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии" за сметка на държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията. В този смисъл е и нормата на чл. 44, ал. 1 НПОС, съгласно която за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна служба, като за този стаж се дължат осигурителни вноски от републиканския бюджет. При наличие на изрична нормативна уредба на цитирания осигурителен стаж, то липсва правно основание за коментар дали той е действителен или не по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Периодът на наборна военна служба е 22.09.1970 г. до 14.07.1972 г. и зачитането на осигурителния стаж е било регламентирано от чл. 81 от отменения ППЗП. След като стажът е положен при действието на цитирания текст, допълнителен аргумент за признаването му се черпи и от нормата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, изм. обн. ДВ, бр. 102 от 2005 г., в сила от 20.12.2005 г. Стигайки до аналогични правни изводи, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се посочи, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода по спора разноски в полза на касатора не са дължими. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2635 от 12.12.2018 г., постановено по адм. д. № 3077/2018 г. по описа на Административен съд - П., Второ отделение, ХІІ състав. Решението не подлежи на обжалване.