Решение № 13956 от 31.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10816/2010 г.

Решение № 13956 от 31.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10816/2010 г., I о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на община Самоков чрез процесуален представител против решение № 516/25.06.2010 г. по адм. д. № 151/2010 г. постановено от Административен съд София област с което е отменен Акт за установяване на публично общинско вземане за данък недвижими имоти № 1 от 25.01. 2010 г. на Кмета на Община Самоков. В касационната жалба се твърди неправилност на съдебното решение на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се претендира отмяната му. В частна жалба е обжалвано решението в частта за разноските. Ответникът по касация - Българско национално радио чрез процесуален представител - гл. юриск. Величкова оспорва жалбата по съображения, подробно развити и в писмени бележки. Заинтересованата страна - Областен управител на Софийска област не ангажира становище Представителят на Върховна административна прокуратура изразява мотивирано становище за допустимост, но неоснователност на касационната и частна жалби. Релевира доводи за нищожност на административния акт. Върховният административен съд, Първо А отделение, в настоящия съдебен състав преценява жалбата като допустима, а досежно основателността и приема следното: За да постанови обжалваното решение, съдът е приел за установено, че за имота е подадена декларация с вх. № 70 от 14.05.2008 г. от БНР, с която имота е посочен като държавна собственост на основание акт № 6345/5.05.1994 г. на ОбС - Самоков и е деклариран като имот - земя/сграда, държавна собственост с предназначение - лентохранилище с отчетна стойност 1 933 139. В нея като основание по чл. 24, ал. 1, т. 4, вр. ал. 2 от ЗМДТ за освобождаване от данък върху недвижимите имоти е посочено, че имота е публична държавна собственост, който не се използва със стопанска цел несвързана с пряката му дейност и не е предоставен за ползване на лице, което не е освободено от данък. На основание декларацията по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ и съобщение № 170-1 от 4.08.2008 г., издадено на основание чл. 171, ал. 1 от ДОПК с оспорения Акт за установяване на публично общинско вземане (АУПОВ) за данък недвижими имоти от 25.01.2010 г. на Кмета на Община Самоков в тежест на Българско национално радио ( БНР) - лентохранилище Боровец, са установени задължения за данък върху недвижими имоти, както следва: За периода 2003 г. до 2007 г. - главница - 19546,67 лв. и лихва 3850,04 лв. към 25.01.2010 г.; за 2008 г. главница 3189,68 лв. и лихва 591,81 лв. към 25.01.2010 г. и за 2009 г. - главница 3286,34 лв. и лихва 166,55 лв. към 25.01.2010 г. по отношение на имот находящ се в КК Боровец, представляващ земя и сгради с обща отчетна стойност 1 933 139 лв. Съдът се е произнесъл по съществото на спора, в т. ч. е приел, че Актът е издаден и от компетентен орган - кмета на общината действащ при условията на чл. 107, ал. 3 от ДОПК като орган по приходите при хипотезата - когато задължението не е платено в срок, т. е издадено е от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в предписана от закона форма. Решението е неправилно именно поради това, че в настоящия случай кмета не е бил компетентния орган. Съгласно чл. 168 от АПК при съдебно оспорване на законосъобразността на административен акт, съдът не е ограничен само с обсъждане на основанията, посочени от жалбоподателя, а е длъжен да извърши цялостна преценка за законосъобразност на акта, на всички основания, посочени в чл. 146 АПК, поради което първоинстанционният съд, като е извършил непълен контрол за законосъобразност на акта, предмет на жалбата като е допуснал нарушение. Според настоящия съдебен състав, неправилна е преценката на първоинстанционния съд за валидност на АУПОВ досежно установения с него като дължим данък недвижими имоти (ДНИ). Съображенията за това са следните: Данъкът за недвижимите имоти се определя от служители на общинската администрация (чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ), които имат правата и задълженията на органи по приходите (чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ) въз основа на подадена от данъчния субект декларация, като основа за изчисляване на размера на данъка е данъчната оценка на имота. Съгласно чл. 107, ал. 3 от ДОПК, размерът на изчисленото задължение се съобщава от органа по приходите на задълженото лице. При анализа на приложимото право съобразно чл. 142 АПК и в частност относно родовата компетентност, а именно кой е бил компетентният орган, който да установи публичните общински вземания за данък-сгради, съответно да издаде Акт за установяването им към 25.01. 2010 г., се налага извод, че това не следва да бъде кмета на общината, а определени за целта служители на общинската администрация, които имат правата и задълженията на органи по приходите. Тези обстоятелства не са налице. Допуснат е съществен порок при издаване на оспорения административен акт и то от такова естество, водещо до неговата нищожност. Първоинстанционния съд като не е съобразил това съществено нарушение на изискванията за законосъобразност, е постановил неправилно решение, което ангажира като последица отмяната му, а при тази фактическа установеност делото може да се реши и от настоящата инстанция като Акт за установяване на публично общинско вземане за данък недвижими имоти № 1 от 25.01. 2010 г. на Кмета на Община Самоков следва да се прогласи за нищожен. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо А отделение,