Решение № 87 от 13.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1756/2009 г.

Решение № 87 от 13.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1756/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Светла Цачева Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 208 от 16.02.2010 г. е допуснато касационно обжалване на решение от 04.06.2009 г. по гр. д. № 1873/2006 г. на Софийски апелативен съд, с което е обезсилено решение от 30.03.2001 г. по гр. д. № 588/2000 г. на Врачански окръжен съд и производството поделото е прекратено. Касационно обжалване е допуснато поради наличие на противоречива практика по процесуалноправния въпрос съставлява ли условие за редовност на исковата молба, с която са предявени субективно съединени искове по чл. 59 ЗЗД за обезщетение поради лишаване от ползване на съсобствен имот, посочването на правата на всеки от съсобствениците на имота. В решение № 1275 от 30.11.1999 г. по гр. дело № 2721/1997 г. на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд е прието, че предявените искове за присъждане на общо обезщетение от множество съсобственици са допустими и без да са определени правата им в съсобствеността. В обжалваното въззивно решение на Софийски апелативен съд е прието, че предявените при условията на субективно съединяване искове по чл. 59 ЗЗД са нередовни, когато ищците не са посочили правата, които всеки един от тях притежава като съсобственик на имота, за ползването на който претендират обезщетение от ответника. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за правилно следното становище: Предявяването на иск по чл. 59 ЗЗД за обезщетение в размер на пропуснатите ползи от съсобствена вещ е действие, излизащо вън от пределите на обикновено управление, поради което съсобственикът е легитимиран да предяви иск за ползите, от които е бил лишен, но съобразно делът си от съсобствеността. Когато съсобственици на една вещ предявяват за разглеждане в едно общо производство при условията на субективно съединяване искове за обезщетение по чл. 59 ЗЗД, всеки от другарите може да претендира вземане съобразно дела си и в този случай следва да посочи обема на правата си в съсобствената вещ. В този случай, посочването на правата на всеки от съсобствениците на имота е условие за редовност на исковата молба. Когато съсобствениците претендират общо обезщетение, въвеждайки твърдение, че са съсобственици на цялата вещ или общо на идеална част от нея, посочването на отделните права на всеки от тях не е условие за редовност на исковата молба. Решението по този иск ще формира сила на пресъдено нещо в отношенията между ищците и ответника за цялото вземане, а вътрешните отношения между ищците съсобственици са извън предмета на делото. Тези отношения по правило са уредени в чл. 30, ал. 2 ЗС, а когато са спорни те могат да бъдат предмет на отделно производство. В обжалваното въззивно решение на Софийски апелативен съд е прието, че производството по делото е образувано въз основа на искова молба, с която ищците при условията на активно субективно съединяване са предявили искове за обезщетение за лишаване им от ползване на съсобствените им имоти в [населено място], възстановени им по реда на чл. 2 ЗВСОНИ за периода от 18.11.1994 г. до 31.01.2000 г. Прието е, че с определение от 02.12.2008 г. производството по делото е било оставено без движение с указание да се посочат частите, които ищците притежават върху процесните имоти; че дадените указания за отстраняване на допуснати от ищците нередовности не са били отстранени в определения от съда срок - въпреки предоставената им възможност, ищците не са посочили правата, които всеки един от тях притежава като съсобственик на имотите, за ползването на които претендират обезщетение от ответника, поради което исковата молба е върната на основание чл. 100, ал. 3 ГПК (отм.). В касационната жалба против въззивното решение, подадена от И. Б. К., Т. К. И., И. Б. К., С. П. А., С. Н. В., И. П. И., Н. П. Б. и И. П. К. се поддържа, че въззивният съд е приложил неправилно чл. 100, ал. 2 ГПК (отм.), тъй като указанията на съда са били изпълнени точно - както в първоинстанционното, така и във въззивното производство ищците са представили доказателства за дяловете си в съсобствеността и са посочили паричния еквивалент на всеки дял от претендираното общо обезщетение. Поддържа се, че връщането на исковата молба е незаконосъобразно, в нарушение на чл. 100, ал. 1 ГПК (отм.), тъй като съобщението с указанията за отстраняване на констатираните нередовности не е било надлежно съобщено на всички ищци по делото, в т. ч. на правоприемниците на починали в хода на процеса страни. Ответникът по касационната жалба ПК "Напредък" я оспорва като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение намира, че касационните оплаквания са неоснователни. С искова молба от 31.01.2000 г. ищците Н. К. Г., И. Б. К., Ц. И. В., Ц. Й. Г., Е. А. Т., К. А. К., И. К. К., Д. А. Г., С. А. Г., М. И. П., И. И. П., Ц. К. Г., В. С. Г., А. Д. Г., Л. Д. Г., П. Д. М., Н. Д. М., В. Д. Й., Т. К. И., С. П. А., П. С. А., С. С. А., З. Н. Г., С. Н. Д., И. П. И., Н. П. Б. и И. П. К. са предявили иск по чл. 59 ЗЗД срещу ПК "Напредък" за сумата 16968 лева в качеството им на наследници на Н. и К. В. Г. за лишаването им от ползване на два реституирани парцела в К. за времето от 18.11.1994 г. до 31.01.2000 г. С молба, подадена от адвокат М. И. М. в качеството му на пълномощник на ищците И. Б. К., Т. К. И., С. П. А., З. Н. Г., С. Н. В., И. П. И., Н. П. Б. и И. П. К. е поискано да бъдат включени като ищци по делото и лицата Р. И. Г., К. В. П. и А. И. С., а с последваща молба е поискано увеличение на размера на иска, който да се счита предявен за 37011,45 лева. С решение № 43 от 30.03.2001 г., първоинстанционният съд е осъдил ПК "Напредък" да заплати на ищците, към които са включени и лицата Р. И. Г., К. В. П. и А. И. С., общо сумата 24709,65 лева. Решението на Врачански окръжен съд е оставено в сила с решение № 218 от 31.07.2003 г. по гр. д. № 1320/2001 г. на Софийски апелативен съд. Въззивното решение на Врачански окръжен съд е обезсилено с решение № 1494 от 18.06.2006 г. по гр. д. № 1123/2004 г. на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В отменителното решение на Върховния касационен съд е констатирано, че искът по чл. 59 ЗЗД не е предявен от всички съсобственици на имота, както и че не е посочено каква е частта от съсобствеността на всеки от ищците. При новото разглеждане на делото от въззивната инстанция, с разпореждане от 01.11.2006 г., съдът е дал указания на ищците да посочат размера на обезщетението, претендирано от всеки от тях. С молба от 20.12.2006 г., подадена от адв. М. са уточнени имената на някои от наследниците на Н. и К. В. Гъркови; приложен е списък на съдружниците на [фирма], притежаваните от тях дялове в дружеството и левовата им равностойност. Уточнено е и че някои от наследниците са прехвърлили дяловете си от дружеството на други лица. С молба от 06.02.2007 г., адв. М. М. е уточнил в размер на колко дружествени дяла са претенциите на лицата К. Г. и З. Г. ( които не представлява) и на Ц. Г., която е прехвърлила дружествените си дялове на лицата П. Янкова и С. Г., които не са страни по делото. С последваща молба от 24.11.2006 г. адв. М. е заявено за настъпили промени в дяловете на съдружниците в [фирма] поради смърт на някои от съдружниците и прехвърляне на дружествени дялове. С решение от 04.06.2009 г. по гр. д. № 1873/2006 г. на Софийски апелативен съд е обезсилено решение от 30.03.2001 г. по гр. д. № 588/2000 г. на Врачански окръжен съд и производството поделото е прекратено. Прието е, че първоинстанционното решение е постановено по нередовна искова молба, недостатъците на която не са отстранени в указания срок, поради което постановеният съдебен акт е недопустим, а производството по предявените искове подлежи на прекратяване. Решението е правилно. Исковете с правно основание чл. 59 ЗЗД са предявени от част от съсобственици на имот за разглеждане в едно общо производство при условията на субективно съединяване, поради което всеки от другарите може да претендира вземане само съобразно дела си от съсобствеността. Въпреки дадените указания, ищците не са посочили обема на правата си в общата вещ, поради което изводът на въззивния съд за неотстраняване нередовността на исковата молба е правилен. Въведените от част от ищците уточнения се изразяват в твърдения, че не са собственици на процесните земи; че от 1992 г. собственик на земите е трето лице [фирма], в което притежават дружествени дялове - твърдения, сочещи за недопустимост на предявената претенция, тъй като за ищците липсва субективно материално право, засегнато от правен спор. Неоснователно е и касационното оплакване за постановяване на съдебния акт за прекратяване на производството, без указанията на съда за отстраняване на недостатъците на исковата молба да са надлежно съобщени. Указанията, дадени с разпореждане на Софийски апелативен съд от 02.11.2006 г. са съобщени на касаторите чрез процесуалния им представител адв. М. на 02.02.2007 г., след което на ищците са предоставени многократни възможности за отстраняване на констатираните недостатъци, което не е сторено с подадените от тях молби от 24.11.2006 г., 20.12.2006 г. и 08.02.2007 г. Обстоятелството съобщени ли са указанията на съда за оставяне на производството без движение на всички ищци по делото е без правно значение по отношение процесуалните права на касаторите - с извършените от съда процесуални действия спрямо други страни по делото правото на защита на касаторите не е нарушено. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника по касация ПК "Напредък", [населено място] следва да бъдат присъдени направените в касационното производство съдебни разноски в размер на 650 лева, съставляващи възнаграждения, изплатени по договори за правна помощ от 23.09.2009 г. - от общо изплатените 1300 лева на адвокати Б. С. и Л. С., съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК се дължат съдебни разноски за един адвокат. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение