Решение № 12366 от 15.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9575/2016 г.

Решение № 12366 от 15.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9575/2016 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на А. К. О. - непридружен непълнолетен гражданин на Афганистан, подадена чрез пълномощник, против решение № 101 от 22.07.2016 г., постановено по адм. д. № 151/2016 г. по описа на Административен съд - В., с което съдът е отхвърлил жалбата на чужденеца срещу заповед № УРИ 4518 ОЧ-391 от 30.05.2016 г., издадена от началника на ГПУ-Б. за прилагане на принудителна административна мярка "Принудително настаняване в СДВНЧ към Дирекция "Миграция". Касаторът поддържа становище за неправилност на съдебния акт и развива доводи за нищожност на оспорената заповед. Иска отмяна на обжалваното решение и произнасяне по съществото на спора, при което съдът да прогласи нищожността на заповед № УРИ 4518 ОЧ-391 от 30.05.2016 г., издадена от началника на ГПУ-Б.. Ответникът по касационната жалба не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери валидността, допустимостта и правилността на съдебното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че с оспорената заповед № УРИ 4518 ОЧ-391 от 30.05.2016 г. началникът на ГПУ-Б. е наредил да бъде настанен принудително в Специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) при Дирекция "Миграция"- МВР чужденецът с декларирани данни А. О., роден на 1.01.1997 г. в Афганистан, без документ за самоличност. В заповедта е посочено, че същият придружава непълнолетни лица без валидни документи за самоличност, между които и жалбоподателят с декларирани данни А. К. О., гражданин на Афганистан, роден на 1.01.2006 г. По делото е представен и приемо-предавателен протокол от 31.05.2016 г., с който в СДВНЧ е настанен А. О.. В протокола е отбелязано, че чужденецът придружава и непълнолетния А. К. О., без валидни документи за самоличност. Но в протокола не е посочено, че непълнолетният чужденец е настанен в СДВНЧ. Съгласно писмо от 18.07.2016 г. на Дирекция "Миграция", с молба от 13.06.2016 г. жалбоподателят е поискал закрила по ЗУБ и е настанен в ТЦ-П.. При така установеното от фактическа страна съдът е приел, че жалбата е процесуално допустима, разгледал е спора по същество и е приел, че актът е законосъобразен на основанията, посочени в чл. 59, ал. 2 АПК. Решението е недопустимо. Първоинстанционният съд се е произнесъл по жалба на лице, което няма правен интерес от оспорването. Атакуваната заповед не засяга пряко и непосредствено правната сфера на А. К. О., тъй като той не е адресат на акта. Административният акт разпорежда настаняването в СДВНЧ на А. О.. Конкретното оспорване е процесуално недопустимо, тъй като е направено от лице, което не е адресат на акта. Съгласно нормата на чл. 44, ал. 9 ЗЧРБ, по изключение, при наличието на обстоятелствата по ал. 6, на придружените малолетни или непълнолетни лица се издава заповед за принудително настаняване в специален дом със срок до три месеца. Принудително настаняване не се прилага по отношение на непридружените малолетни и непълнолетни лица. От приложените към делото доказателства не се установява непълнолетното лице да е било настанено в СДВНЧ с нарочна заповед, издадена по реда на визираната по-горе норма. За чужденеца ще е налице правен интерес да обжалва заповедта, издадена на основание чл. 44, ал. 9 ЗЧРБ, на която е адресат. По делото не е представена такава заповед, нито се твърди, че е издадена такава. С обжалваната заповед не се засягат права и законни интереси на оспорващия. А обявяването на заповедта за нищожна не би се отразило в правната сфера на жалбоподателя. Последният, след като твърди, че е настанен в СДВНЧ без правно основание би могъл да защити правата си по реда на глава петнадесета "Защита срещу неоснователни действия и бездействия на администрацията" от Административнопроцесуалния кодекс, като може да подаде искане по чл. 250 АПК за прекратяване на фактически действия по настаняване в СДВНЧ, които не се основават на издаден срещу него административен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 250 АПК всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяването на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона. В случай, че жалбоподателят е настанен принудително в СДВНЧ, без да е адресат на заповед по чл. 44, ал. 9 ЗЧРБ, то той би могъл да подаде искане до съда по реда на чл. 250 АПК за прекратяване на неоснователни фактически действия, изразяващи се в настаняването му в СДВНЧ. Но в случая има данни, че А. К. О. не се намира в СДВНЧ. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за възникването на правото на жалба и условие за допустимост на производството, за което съдът следи служебно. Предвид изложеното, първоинстанционният съд е постановил решение по недопустима жалба, поради което подлежи на обезсилване. Воден от горното, Върховният административен съд