Решение № 12711 от 29.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6147/2010 г.

Решение № 12711 от 29.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6147/2010 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Георги Янев - пълномощник на Венелина Ценкова Танева от гр. Костинброд и Дафинка Николаева Александрова от гр. София, срещу решение № 103 от 11.02.2010 г., постановено по адм. д. № 942 по описа за 2009 г. на Административен съд - София - област. С обжалваното решение съдът е отменил отказа на кмета да издаде заповед с правно основание в чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ, направен с писмо с рег. № 94-А-180 от 3.11.2009 г. При условията на чл. 173, ал. 2 АПК е върнал делото като преписка на административния орган и му е определил срок за издаване на акта според чл. 174 АПК. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението. Релевира се допуснато нарушение на материалния закон. Твърди се, че имотът, за който е поискано издаването на заповедта не е земеделски. Той попада в урбанизираната част на селото, поради което за него не е приложим реда по чл. 34 ЗСПЗЗ. Твърди се освен това, че между касаторите и ответните страни по касационната жалба - физически лица, съществува спор за материалното право на собственост върху имота. По изложените съображения се моли, решението на съда да се отмени. Ответникът - кметът на община Костинброд и заинтересованата страна Красимира Николаева Георгиева не са взели становище. От ответните страни Александър Милчев Иванов, Виолета Милчева Пенева, Ангелина Милчева Веселинова и Траянка Милчева Гаврилова е постъпил писмен отговор по реда на чл. 163, ал. 2 АПК, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба. Изложени са съображения по фактите на спора относно материалното право на собственост върху имота. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът е постановил решението си при изяснена фактическа обстановка, която е съпоставена с чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ. Според него, обстоятелството, че имотът попада в урбанизирана територия не е пречка кметът да упражни правомощието си. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество тя е и основателна, по следните съображения: Административният съд - София - област е бил сезиран с жалба, подадена от наследниците на Милчо Иванов Митров, против отказ на кмета на община Костинброд да издаде заповед с правно основание в чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ, с която да изземе имот № 624 от масив № 106 с площ от 1153 кв. м, намиращ се в с. Дръмша, махала "Паралъжовци", при описаните граници, от Николай Крумов Танев и Венелина Ценкова Танева, които са го ползвали без правно основание. Отказа на кмета да издаде заповед е направен с писмо с рег. № 94-А-180 от 3.11.2009 г. В него се съдържа мотива за отказа - имотът се намира в урбанизираната територия на селото, за която е одобрен кадастрален план и попада под разпоредбите на ЗУТ. Кметът е счел, че изземването на този имот не попада в неговите правомощия. От приложените по делото писмени доказателства съдът е установил, че на наследниците на Милчо Иванов Митров е възстановено правото на собственост върху ливада от 4.000 дка, според решение № 68-2 от 25.07.2002 г. на бившата Поземлена комисия - Костинброд, издадено с правно основание в чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Според решението 1152 кв. м от имота попадат в строителните граници на махала "Паралъжовци", като имотът ще се ползва по ЗУТ, а разликата до 4000 кв. м се възстановява като земеделска земя. Към решението е приложена и скица № 69 от 27.01.2009 г., според която имотът по кадастралната карта, одобрена със заповед № 551 от 5.03.2007 г. е УПИ - 624 с площ от 1153 кв. м. Съдът е конституирал като заинтересовани страни Венелина Ценкова Танева и наследниците на Николай Крумов Танев - Красимира Николова Георгиева и Дафинка Николова Александрова, които са ползвали имота, като от представените съдебни решения е приел за установено, че между жалбоподателите и заинтересованите страни е имало спор за собственост. От съдебните решения е направен извод, че установителният иск с правно основание в чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ във връзка с чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.), предявен от заинтересованите страни в настоящото производство, е бил оставен без разглеждане, като процесуално недопустим, а молбата за отмяната на влязлото в сила решение на Софийския окръжен съд, е възприета от съда, не като висящ спор за собствеността върху имота, а като искане за започване на процедура по извън инстанционния контрол на решението. При така установените факти съдът е направил правни изводи, че са били налице и трите кумулативни предпоставки на чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ: наследници на собственик с възстановено право на собственост и ползватели на имота, които са го ползвали без правно основание. Приел е, че отказа на кмета да издаде заповед по чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ е незаконосъобразен, поради което го е отменил при условията на чл. 173, ал. 2 АПК като е дал срок на органа за изпълнение, на основание чл. 174. Постановеното решение е неправилно. Съдът е допуснал нарушение на материалния закон. При правилно установена фактическа обстановка съдът е извел погрешен извод относно характера на имота, който не е земеделска земя по предназначението си, според определението в чл. 2 ЗСПЗЗ. Това налага отмяна на решението и постановяване на друго, по съществото на спора при условията на чл. 222, ал. 1 АПК. Правилни са изводите на съда, че административното правоотношение между наследниците на Милчо Митрев и кмета на община Костинброд е въз основа на възстановеното право на собственост, което е станало с решение на общинската служба по земеделие, но при изследването на едната от трите кумулативни предпоставки на чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ се установява, че първата от тях - земеделски имот - не е налице. В чл. 2 ЗСПЗЗ е дадено легално определение на земеделските земи. Характерният им белег, съществен за тях е предназначението им - за земеделско производство. Въпреки, че собствеността върху имота е възстановена с решение на органа на поземлената реформа, бившата ливада в частта си от 1152 кв. м е престанала по предназначението си да бъде земеделска земя, върху която е индивидуализиран земеделския имот - тя не служи и не може да се ползва за земеделско производство. Между страните не е имало спор, а това се установява и от писмените доказателства, че възстановената част от ливадата се намира в урбанизирана територия на селото и тя е урегулиран поземлен имот. От това следва, че първата кумулативна предпоставка в хипотезиса на чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ - да са касае за искане за изземване на земеделски имот, не е налице. При липсата на една от предпоставките на нормата отказа на кмета да издаде заповед е законосъобразен. Само при наличието на трите предпоставки и то в условия на кумулативност, кметът има правомощието да се произнесе с административен акт. С оглед на настъпилите промени и многобройните различни по вида си правоотношения, които възникват по повод на земеделските земи, както и многобройните промени на ЗСПЗЗ и неговия правилник, които уреждат обществените правоотношения по повод на земеделските земи, реституцията и ползването им, настоящият състав намира, че следва да изостави предходната си практика. Впрочем произнасяне в този смисъл е имало и по адм. д. № 1595/2002 г. на Върховния административен съд. Предвид изложените мотиви, отказа на кмета да издаде заповед по чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ, защото искането е за имот, който попада в урбанизираната част на с. Дръмша, и не е земеделска земя, е законосъобразен. Жалбата срещу заповедта като неоснователна ще следва да се отхвърли. В хода по същество на спора пред административния съд кметът на община Костинброд е бил представляван от адвокат, който своевременно е поискал присъждането на разноски. Същото искане е направено и от адвокат-пълномощника на заинтересованите страни. С оглед на изхода на спора жалбоподателите ще следва да бъдат осъдени, на основание чл. 143, ал. 3 и 4 АПК да заплатят на община Костинброд сторените разноски от 150 лв. - според договора за правна защита и съдействие серия "А", № 8892 от 21.01.2010 г., а на заинтересованите страни - разноски от 150 лв., според договор за правна защита и съдействие серия "А", № 14214 от 15.12.2009 г. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение,