Решение № 7174 от 2.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4321/2009 г.

Решение № 7174 от 2.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4321/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Елена Златинова Производството по делото пред петчленен състав на Върховен административен съд, Втора колегия, е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс. С решение № 1914/12.02.2009 г., постановено от тричленен състав по адм. д. № 12312/2008 г. на Върховен административен съд е отменена като незаконосъобразна Заповед № РД-15-655/11.08.2008 г. на министъра на земеделието и храните, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) е прекратено служебното правоотношение с Радин Радинов Усков от с. Кирково, община Кърджали за длъжността "директор" на областна дирекция "Земеделие и гори" - Кърджали, Главна дирекция "Земеделие и гори" при Министерство на земеделието. В преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и при наличие на правен интерес срещу съдебният акт е подадена касационна жалба от министъра на земеделието и храните, като се иска отмяната му без твърдение и обосновка за наличието на конкретни отменителни основания по смисъла на чл. 209 АПК. Излагат се принципни съображения за правото на органа по назначаването еднократно да прекрати служебното правоотношение поради обективна невъзможност на държавния служител да отговори на повишените изисквания за заеманата длъжност. Не се развиват съображения какви са тези повишени изисквания, които са съществували към датата на издаване на административният акт, на които ответният държавен служител е бил в обективна невъзможност да отговори. Касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът Радин Усков писмено е възразил срещу касационната жалба, представляващият го адвокат Данина оспорва жалбата и пледира за отхвърлянето й. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на съдебният акт, като постановен в съответствие с материалния закон и предлага същият да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, при липса на конкретни касационни оплаквания, предвид сезирането му и по силата на служебното начало, намира допустимата, подадена при условията на чл. 210, ал. 1 и чл. 211, ал. 1 АПК касационна жалба за неоснователна, по следните съображения: За да постанови атакуваният правен резултат тричленният състав е приел, че обжалваната пред него Заповед № РД-15-655/11.08.2008 г. е издадена от компетентен орган, в писмена форма и има предвиденото в чл. 108, ал. 1 пр. 1 ЗДСл. съдържание, но не отговаря на специалните изисквания по пр. 2 от същата правна норма, а именно - в случаите на прекратяване на служебното правоотношение на основанието по чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. в съдържанието на административният акт да бъдат посочени фактическите и правни обстоятелства, обуславящи невъзможността на служителя да изпълнява служебните си задължения. Решението е валидно и допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и при липса на отменителни основания по чл. 209 АПК следва да бъде оставено в сила. По смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява задълженията си, извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 с. з. Според императива по чл. 108, ал. 1 пр. 2 ЗДСл. при прекратяване на служебното правоотношение на посоченото материалноправно основание в административният акт следва да бъдат посочени фактическите и правни основания, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения. При отсъствие на легална дефиниция за понятието "обективна невъзможност" съдебната практика приема, че това е обективно сложило се положение, при което държавният служител не може да изпълнява задълженията си по причини, които стоят извън неговата и на работодателя воля. Следователно, твърдяната от работодателя обективна невъзможност следва да бъде очертана чрез изрично формулиране на причините и фактите, поради които, по негова преценка, държавният служител не може да продължи да изпълнява задълженията си и се налага прекратяване на служебното му правоотношение. Голословното позоваване на "обективна невъзможност", без тя да е обоснована с конкретни факти, води до незаконосъобразност на издадения административен акт. Поради нормативно въведеното изискване относно съдържанието на заповедта с правно основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл., релевантните факти, съставляващи мотиви на акта, следва да бъдат изложени в самата заповед, а не в други, налични в административната преписка доказателства. Това позволява на държавният служител да осъществи ефективно процесуалното си право на защита срещу акта за прекратяване на служебното му правоотношение, а на съда - да проведе съдебният контрол за законосъобразност на административният акт, като провери наличието на изложените фактически основания и прецени дали същите обосновават обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения от служителя. Неизлагането на мотиви препятства съдебния контрол и е основание за отмяна на заповедта, като издадена в противоречие с материалния закон. С оглед текста на Заповед № РД-15-655/11.08.2008 г. на министъра на земеделието и храните, първоинстанционният съд вярно е констатирал и правилно е приел, че административният акт противоречи на чл. 108, ал. 1 пр. 2 ЗДСл., т. к. няма предписаното по закон съдържание, защото в нея не са описани фактите и причините, водещи до обективната невъзможност Радин Усков да продължи да изпълнява служебните си задължения "директор" на областна дирекция "Земеделие и гори" - Кърджали, Главна дирекция "Земеделие и гори" при Министерство на земеделието. Касаторът не оспорва тази констатация, развитите в касационната жалба принципни съображения за правото на работодателя да прекрати служебното правоотношение на основание чл. 107 ал. 1, т. 5 с. з. са неотносими към констатирания порок на административния акт, поради което жалбата се явява неоснователна. Неизпълнението на изискването по чл. 108, ал. 1 пр. 2 ЗДСл. обосновано е преценено от тричленният състав като противоречие с материалния закон, обуславящо незаконосъобразност на Заповед № РД-15-655/11.08.2008 г. и жалбата правилно е отхвърлена като неоснователна. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалният кодекс