Решение № 11563 от 1.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10957/2015 г.

Решение № 11563 от 1.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10957/2015 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от В. П. В. от с. Обручище, обл. Стара Загора, чрез пълномощника си адв. Колев против решение № 4333/22.06.2015 г., постановено по адм. дело № 5164/2014 г. на Административен съд - София-град. В жалбата се мотивира отменителното основание на чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на съдебното решение, като постановено в противоречие със събраните по делото доказателства, поради което се иска неговата отмяна. Моли обжалваното решение да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго по съществото на спора, а също и присъждане на направените съдебни разноски и за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Колев, който поддържа жалбата като представя по делото писмени бележки. Ответната страна - Комисия за финансов надзор (КФН) в представен по делото писмен отговор на жалбата, от процесуалните си представители, излага доводи за неоснователност и недоказаност на същата, като моли да бъде отхвърлена, а оспореното решение, като правилно, бъде оставено в сила. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Редовно призован за съдебно заседание, касационният ответник се представлява от юрк. Станиславова. Оспорва касационната жалба, като счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което моли същото да бъде оставено в сила. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в пледоарията му по делото. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - София-град е отхвърлил, като неоснователен и недоказан, предявения иск от касатора с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), против Комисията за финансов надзор за заплащане на сумата от 16 099, 86 лева, заедно със законната лихва от датата на завеждане на делото до окончателното й плащане, за причинените му имуществени вреди и пропуснати ползи от незаконната Принудителна административна мярка, наложена с Решение № 56-ЖЗ от 31.01.2011 г. на КФН, с която се разпорежда на Синдикалната взаимозастрахователна кооперация да бъде прекратен гражданският договор за консултантски услуги на В. П. В. - № 1893811-205/03.06.2009 г. За да постанови този резултат, съдът е приел, че исковата претенция е неоснователна, тъй като жалбоподателят не е доказал наличието на вреди, които да са в причинна връзка с посочения по-горе незаконосъобразен административен акт. Приел е също, че и двете съдебно - икономически експертизи, назначени в хода на съдебното производство, както и подробните свидетелски показания не доказват реално настъпили и конкретизирани по размер имуществени вреди. Административният съд е направил извод, че по делото не са събрани категорични доказателства, че ако договорът с № 1893811-205 от 03.06. 2009 г. между касатора и Синдикалната взаимозастрахователна кооперация не е бил прекратен, то Вълчев е щял да получава възнаграждения в претендирания от него размер от 16 099, 86 лева за периода от 22.02.2011 до 08.03.2012 г. Съдът е посочил, че получаването на възнаграждения по цитирания договор от страна на Въчев представлява едно несигурно събитие, а абстрактни, недействителни и предполагаеми вреди, чието възникване зависи от несигурни събития, не могат да се обезщетяват. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи на страните, като правилно е приел, че не са налице елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Въз основа установената фактическа обстановка е направил обосновани правни изводи, които изцяло се споделят от касационната инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да било от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касационният жалбоподател твърди претърпени вреди, вследствие на административен акт на КФН, с който е наложена принудителна административна мярка на Синдикалната взаимозастрахователна кооперация и е разпоредено в 30-дневен срок от датата на получаване на решението, да бъдат прекратени всички договори за консултантски услуги, в т. ч. и сключеният между застрахователната компания и Вълчев договор. Процесният акт е отменен с решение № 8603/16.06.2011 г. ВАС, четвърто отделение и оставено в сила с решение № 3412/08.03.2012 г. на ВАС - Петчленен състав. Настоящият съдебен състав на ВАС споделя изводите на решаващия съд, че в конкретния случай, въпреки допуснатите две съдебно - икономически експертизи и изслушаните по делото свидетелски показания не са доказани реални настъпили и конкретизирани по размер имуществени вреди за касационния жалбоподател. Обосновано съдът е приел, че по делото не са представени доказателства какви конкретно консултантски услуги е извършвал Вълчев по процесния договор, както и какви конкретни суми е получавал за всяка от тези услуги. Правилно и законосъобразно съдът е приел, че след като Вълчев не е доказал, каква дейност е извършвал във връзка със сключения договор, следователно и вредите, който твърди, че е претърпял, остават само предполагаеми и хипотетични. За да се приложи разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, следва несъмнено да бъдат доказани както настъпилата вреда от незаконния акт на административния орган, така и наличието на причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат, както правилно е отбелязал и първоинстанционният съд. Касаторът не е представил каквито и да е доказателства, които да подкрепят твърденията му за пропуснати ползи, съответно за причинени имуществени вреди. Ето защо, първоинстанционният съд е направил верен извод за липса на предпоставките за приложението на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като по този начин е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, съдът намира за основателна претенцията на процесуалния представител на КФН за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, касаторът следва да бъде осъден да заплати 300 лева юрисконсултско възнаграждение. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,