Решение № 9430 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12345/2010 г.

Решение № 9430 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12345/2010 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Елит-6" ООД моли да бъде отменено решение № 1027/08.07.2010 г. по адм. д. № 162/2008 г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 2400612/03.10.2007 г. на ТД на НАП-Стара Загора като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в допълнителна касационна жалба и в писмени съображения. Моли РА да бъде отменен, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба ДОУИ-Пловдив, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Елит-6" ООД против РА № 2400612/03.10.2007 г. на ТД на НАП-Стара Загора, с който е определено задължение по ЗДДС (отм.) за периода м. 1 - 2. 11 - 12.2002 г., м. 2, 4 - 5, 7, 9 и 11- 12.2003 г. в частта за непризнат данъчен кредит по фактури на "Стейшън" ООД, "Грейн трейд" ООД, "Луук ахед" ООД, "Ривър" ЕООД, "Логер" ООД, "Конико" ЕООД и ЕТ "Дани-88-НН-Николай Начев" в общ размер 49 754,69 лв с лихви. В мотивите си съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е достигнал до обоснован извод за липса на осъществени доставки по спорните фактури на доставчиците "Грейн трейд" ООД, "Луук ахед" ООД, "Ривър" ЕООД, "Логер" ООД, "Конико" ЕООД и ЕТ "Дани-88-НН-Николай Начев", които при ревизията не са били намерени на адресите им и не са представили поискани по чл. 32 ДОПК доказателства за начисляване на данъка и осъществяване на доставките. В съдебното производство е приета счетоводна експертиза на вещото лице Мирчева, която е извършила проверки в счетоводствата на доставчиците, без това на "Луук ахед" ООД и е дала заключение, че данъкът по спорните фактури е начислен в счетоводствата на доставчиците. В исканията за представяне на документи, връчени на доставчиците по чл. 32 ДОПК е поискано представяне на транспортни документи, каквито не са представени нито в ревизионното производство, нито в производството пред съда, поради което законосъобразно в РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит по доставките на "Грейн трейд" ООД, "Луук ахед" ООД, "Ривър" ЕООД, "Логер" ООД, "Конико" ЕООД и ЕТ "Дани-88-НН-Николай Начев" на основание чл. 6, чл. 65, ал. 4, т. 4 и чл. 64, ал. 1 ЗДДС (отм.) поради липса на осъществени доставки. Обоснован е изводът на съда, че не са представени платежни документи по спорните фактури, които са искани още в ревизионното производство. Съдът като е отхвърлил жалбата против РА в частта по доставките на тези фирми е постановил правилно решение. Относно доставчика "Стейшън" ООД вещото лице Мирчева е дала заключение, че дружеството има материална и кадрова обезпеченост да осъществи доставките на алуминиеви профили, предвид отразените ДМА в допълнително представени счетоводни регистри при изработване на допълнителното заключение. Съдът неправилно не е възприел заключението на вещото лице Мирчева, изработено предвид представената главна книга, като противоречащо на първото заключение на вещото лице Колева, според което не може да се отговори категорично, че фактурите на "Стейшън" ООД са намерили отражение в годишната данъчна декларация и приложения към нея годишен счетоводен отчет. Вещото лице Колева е дала допълнителното заключение след представяне на главната книга на "Стейшън" ООД за 2002 г., според което предвид счетоводните записвания в главната книга, оборотите от спорните фактури са намерили отражение в годишната данъчна декларация на "Стейшън" ООД. Неправилно съдът не е приел и е отказал да възприеме допълнителното заключение на вещото лице Колева, тъй като главната книга за 2002 г. на "Стейшън" ООД е представена от вещото лице по делото, а не от жалбоподателя. Главната книга е представена в съдебно заседание на 28.05.2010 г., когато е изслушано първото заключение на вещото лице Колева. В това заседание вещото лице е заявило, че представя допълнение към заключението си предвид представената главна книга. Тъй като допълнението е представено в същия ден пълномощникът на ответника е възразил за приемането му в това заседание. След като е дал ход на делото в съдебно заседание на 28.05.2010 г. съдът е обсъдил представена молба по факс от пълномощника на жалбоподателя, в която моли да се даде ход на делото и да се приеме допълнителното заключение на вещото лице Колева. В протокола от съдебното заседание е отбелязана констатация на съда, че в молбата няма други доказателствени искания. Видно от молбата /л. 1266 от делото/, изпратена по факса, в третия абзац пълномощникът на жалбоподателя е поискал да се приеме допълнението към заключението заедно с експертизата, както и приложените от вещото лице документи, върху които е работило. С това е направено искане за приемане на главната книга като доказателство по делото от една от страните. В нарушение на процесуалните правила съдът не е приел представената главна книга като доказателство по делото, за което е направено изрично искане от пълномощника на една от страните. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като е довело до неправилен извод на съда за необоснованост на допълнителното заключение на вещото лице Колева и на заключението на вещото лице Мирчева, които установяват, че доставчикът "Стейшън" ООД е имал материална и кадрова обезпеченост да осъществи доставката на алуминиеви профили по спорната фактура № 1846/31.01.2002 г., поради което изводът, че доставката на алуминиеви профили не е осъществена е необоснован. Съдът следваше да отмени РА в частта, с която за м. 1.2002 г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит на касатора в размер 2000,15 лв по фактура на "Стейшън" ООД и са определени лихви за м. 1.2002 г. 1472,53 лв. За м. 1.2002 г. в РА е определена дължима сума 6223,49 лв, която следва да се намали на 4223,33 лв, а лихвите следва да се намалят на 3109,23 лв. Решението като неправилно следва да бъде отменена в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която за м. 1.2002 г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит 2000,16 лв и са начислени 1472,15 лв лихви по доставка на алуминиеви профили от "Стейшън" ООД и е определен ДДС за внасяне над 4223,33 лв и лихви над 3109,23 лв, и вместо него в тази част следва да се постанови отмяна на РА. Решението в останалата му част като правилно следва да бъде оставено в сила. Решението следва да се отмени и в частта за разноските, които следва да бъдат преизчислени поради промяната в резултата. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение по делото на основание чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК в размер 1405,09 лв. Касаторът има право на разноски съразмерно на уважената част от жалбата за 104,32 лв или по компенсация касаторът следва да заплати на ответника 1305,09 лв разноски по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,