Решение № 8782 от 17.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3586/2013 г.

Решение № 8782 от 17.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3586/2013 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано по жалба на Георги Иванов Власакев, живущ в гр. София, срещу решение № 6589 от 4.12.2012 г. по адм. д. № 9788/2012 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена подадената от него жалба за обявяване на нищожност на заповед № АГ2541 от 9.06.2006 г. на началник ПП - КАТ Столична дирекция Полиция за наложена принудителна административна мярка - изземване на свидетелство за управление на МПС на основание чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/. Твърдят се касационни основания за неправилност на решението. Ответната страна не взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Като основание на жалбата за прогласяване на нищожност на заповедта, жалбоподателя е посочил обстоятелства които не касаят евентуална нищожност на заповедта, а са свързани с нейната законосъобразност. Посочил е, че към датата на постановяване на заповедта не са били отнети всички контролни точки, каквото е изискването на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП и не е имал задължение да върне свидетелството за управление на МПС. Обжалвал е три от седемте наказателни постановления посочени в заповедта. Изложил е доводи, че заповедта е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила преди съставяне на акта за установяване на административно нарушение от 11.06.2006 г. и в нарушение на закона, тъй като за периода от 12.12.2002 г. до 12.11.2005 г. е възстановил контролни точки с протоколи от 20.12.2003 г. и 26.02.2005 г., което не е зачетено от административния орган. За да отхвърли жалбата за нищожност на оспорената заповед, съдът е изложил мотиви по фактическите твърдения на жалбоподателя, но е приел, че тези констатации не дават основания за обявяване на нищожност на заповедта. Установил е, че наказателното постановление № 60810 от 22.06.2005 г., с което на жалбоподателя по делото са отнети дванадесет контролни точки, е влязло в сила на 22.08.2007 г., а не на 30.08.2005 г., както е посочено в заповедта, обжалваното НП № 150195 от 14.12.2005 г. е влязло в сила и по отношение на отнетите десет контролни точки на 11.01.2008 г., а не на 16.03.2006 г., както е посочено в заповедта, че с решение от 17.05.2008 г., постановено по кнахд № 2278 от 2008 г. на Административен съд - София град, е отменено наказателно постановление № 79469 от 5.08.2005 г., с което са били отнети десет контролни точки, както и че на жалбоподателя са били възстановени с протокол № 3 от 20.12.2003 г., 13 контролни точки, както и същия брой точки от протокол № 12 от 26.02.2005 г., съгласно писмо на Началник 01 сектор "КПД и ОВ" ОПП при СДВР вх. № Г 11316 от 30.08.2012 г. адресирано до жалбоподателя. Правилно е прието от съда, че тези обстоятелства не дават основание за обявяване на заповедта за нищожна, а са относими към нейната законосъобразност. Жалбоподателят не е осъществил правото си да обжалва заповедта като незаконосъобразна в законоустановения срок. Съдът подробно е изследвал компетентността на органа издал оспорената заповеди е изложил обосновани мотиви, които изцяло се споделят от настоящата инстанция. По делото е представена Заповед № 5982 от 20.04.2001 г. на Министъра на вътрешните работи за упълномощаване на длъжностни лица от МВР да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП, релевантна към дата 9.06.2006 г. - датата на издаване на оспорената пред съда заповед. Заповедта е била в сила до 10.08.2007 г., когато е отменена със заповед № 17498 на министъра на вътрешните работи. Атакуваната заповед е издадена от компетентен административен орган - началника ПП-КАТ при СДП, който е надлежно оправомощен да прилага принудителни административни мерки по ЗДвП съгласно представената по делото Заповед № I-85 от 18.04.2001 г. на Министъра на вътрешните работи. Съгласно чл. 14 от ППЗМВР, в сила към дата 9.06.2006 г., отм., ДВ, бр. 47 от 9.06.2006 г., структурните звена в Дирекциите на националните служби се ръководят от началници, които: организират, ръководят и отговарят за съответното направление на дейност; информират и се отчитат пред директора и заместник-директорите. С ППЗМВР, обн. ДВ, бр. 47 от 9.06.2006 г., в сила три дни след обнародването му, и след структурните промени в МВР, по силата на ЗИДЗМВР /в сила от 9.08.2008 г./, областната дирекция на МВР в се преобразува в СДВР съгласно чл. 11, ал. 2 от ППЗМВР. Съгласно чл. 11, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР) Областните дирекции "Полиция" (включително и Столична дирекция "Полиция") осъществяват законово регламентираните дейности и задачи на НСП на определената им територия, вкл. структурните звена "КАТ - Пътна полиция" (КАТ - ПП) при областните дирекции "Полиция". От посочените разпоредби е видно, че органите, компетентни да организират налагането на принудителни административни мерки по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и приложената Заповед I-85 от 18.04.2001 г. на министъра на вътрешните работи, са структурните звена "КАТ - Пътна полиция" (сега отделени като "Пътна полиция" - чл. 12 от ППЗМВР) при Столична дирекция "Полиция" (СДП) или областните дирекции "Полиция" (ОДП). Посочено е, че началникът на отдел "Пътна полиция" при Столична дирекция "Полиция" е надлежен ответник по смисъла на чл. 153, ал. 2 от АПК в съдебното производство, преди изменението на ППЗМВР тази длъжност е началник ПП КАТ при СДП, както е посочено в оспорената заповед. Правилни са изводите на съда, че заповедта е издадена от компетентен орган. По аргумент от разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4 и т. 5, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност. Издателят на акта попада в кръга на длъжностните лица, упълномощени от Министъра на вътрешните работи с правомощия да прилагат ПАМ по ЗДвП, а заеманата от него длъжност изпълнява функциите на ръководител на служба за контрол по този закон. Законосъобразни са изводите на съда, че оспорената заповед е издадена в изпълнение на възложени правомощия и при наличието на нарочен акт за определяне права на издателя и твърдяната нищожност на акта не е налице. Жалбоподателят заявява в касационната жалба, че не оспорва компетентността на органа, издал акта. Правилни са изводите на съда, че останалите твърдения за съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон не дават основание за обявяване на заповедта за нищожна. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, Върховният административен съд, Седмо отделение,