Решение № 1728 от 8.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 242/2017 г.

Решение № 1728 от 8.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 242/2017 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на ТП на НОИ-гр. Д., подадена чрез главен юрисконсулт Л. Ц. срещу решение № 423 от 21.11.2016 г. по адм. дело № 500/2016 г. на Административен съд Д., с което е отменено по жалба на Н. И. С., от гр. Б., решение № 23 от 10.09.2016 г. на директора на ТП на НОИ гр. Д. и потвърденото с него разпореждане № 6708227949/21.06.2016 г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ гр. Д. В ЧАСТТА, в която е определена началната дата на отпускане на пенсията, 14.03.2016 г., като незаконосъобразна, и делото е върнато като преписка на ръководителя "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ -Д. за ново произнасяне в отменената част при спазване на дадените указание при тълкуването и прилагането на закона, и са присъдени разноски. В касационната жалба се излагат се съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че С. е пропуснал шестмесечния срок по чл. 94, ал. 1 от КСО за подаване на заявление за отпускане на пенсия. Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответникът -Н. И. С. лично и чрез пълномощника си адвокат Н. К. оспорва касационната жалба. Поддържа, че в случая е приложима правната норма на § 50 от ПЗР на ЗИД на КСО. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, шесто отделение, след като прецени доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Д. е отменил по жалба на Н. И. С., от гр. Б., решение № 23 от 10.09.2016 г. на директора на ТП на НОИ гр. Д. и потвърденото с него разпореждане № 6708227949/21.06.2016 г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ гр. Д. в частта, в която е определена началната дата на отпускане на пенсията му, 14.03.2016 г., като незаконосъобразна, върнал е делото като преписка на ръководителя "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ -Д. за ново произнасяне в отменената част при спазване на дадените указание при тълкуването и прилагането на закона, и е присъдил разноски. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че в случая С. е упражнил правото си на пенсия в хипотезата на § 50 от ПЗР на ЗИД на КСО, а не както е приел административния орган- по реда на § 49 от ПЗР на ЗИД на КСО. Решение е правилно. Установено е от фактическа страна, че със заявление вх. № 2113-24-331 от 14.03.2016 г. Н. С. е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С първоначално издаденото разпореждане от 27.04.2016 г. е отпусната пенсия в минимален размер, считано от 14.03.2016 г. В разпореждането е отбелязано, че пенсията се отпуска и изплаща в минимален размер до определянето на размера й по КСО. По делото няма данни С. да е бил уведомен за това разпореждане. С второ разпореждане от 21.06.2016 г. е определен окончателния размер на пенсията от 782,38 лв. и е посочено, че С. има 54 г., 06 месеца и 7 дни общ осигурителен стаж. Определена е и началната дата за отпускане на пенсията- 14.03.2016 г., която е датата на подаване на заявлението. С решение № 23/10.09.2016 г. директорът на ТП на НОИ гр. Д. е отхвърлил жалбата на Стойчев срещу това разпореждане. По делото не се спори, че с Акт за сдаване на длъжност от 25.01.2016 г. С. е заемал длъжността полицейски инспектор V степен в група "Охрана на държавната граница" от Гранично полицейско управление - К. към РД "Гранична полиция" - Б. при Главна дирекция "Гранична полиция" на МВР. Служебното му правоотношение е прекратено по негово искане със заповед № 8121К-138 от 21.01.2016 г. на министъра на вътрешните работи, л. 9., считано от 25.01.2016 г. и на основание чл. 226, ал. 1, т. 13 от Закона за МВР във връзка с § 50 от Кодекса за социално осигуряване. Безспорно е, че към датата на подаване на заявлението за пенсиониране, 14.03.2016 г. С. не е навършил изискуемата по чл. 69, ал. 2 от КСО възраст от 52 г. и 10 месеца, но има 54 г. 6 м. и 7 дни общ осигурителен стаж, придобит до 31.12.2015 г. в системата на МВР, поради което полаганият труд от първа категория е приравнен към трета категория труд. С оглед на изложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че при специфичната хипотеза за пенсиониране по реда на § 50 от ПЗР на ЗИД на КСО ръководителят на "ПО" при ТП на НОИ Д. неправилно е определил като начална дата за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст- датата на подаване на заявлението - 14.03.2016 г., и незаконосъобразно е приложил разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от КСО. Органът не е отчел особеността в конкретния казус, че правото на пенсия на С. се предхожда от прекратяване на служебното му правоотношение и не би могло да възникне преди това, тъй като липсва заявление за пенсиониране преди прекратяване на служебното правоотношение. С. е упражнил правото си на пенсиониране по реда на § 50 от ПЗР на ЗИД на КСО. Шестмесечният срок за подаване на заявление за отпускане на пенсия по чл. 94, ал. 1 от КСО във връзка с § 50 от ПЗР на ЗИД на КСО в тази хипотеза би следвало да тече от момента, в който са налице всички предпоставки за възникване на правото, вкл. и прекратяване на служебното правоотношение. Считано от датата на прекратяване на правоотношението С. е придобил правото на пенсия по § 50 - от 25.01.2016 г. Изложените в обратната насока оплаквания са неоснователни. Безспорно е, че С. е отговарял и на условията за пенсиониране и по § 49, тъй като към датата на влизане в сила на нормата е имал необходимият осигурителен стаж от 27 години. Същият обаче не е бил длъжен да се възползва от това право. Този законов текст предоставя право на избор на лицата по чл. 69 от КСО, а не ги задължава да упражнят правото си. При извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора жалбоподателят ТП на НОИ - гр. Д. следва да бъде осъден да заплати на Н. С. сторените разноски по делото за касационната инстанция в размер на 350,00/триста и петдесет/лева. Страната е представила доказателства за заплатени такива, както и списък на разноските. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,