Решение № 12591 от 6.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9068/2011 г.

Решение № 12591 от 6.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9068/2011 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Венета Марковска Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Мазен Керим Кадом, гражданин на Ирак, срещу решение № 7612 от 1.06.2011 г. по адм. дело № 4746/2011 г. на Върховния административен съд - III отделение. С посоченото решение е отхвърлена жалба на Кадом против решение № 145/30.03.2011 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет, с което на молителя е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение и се иска отмяната му. Ответната страна - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба, счита обжалваното съдебно решение за правилно и моли да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Намира решението на съда за неправилно като постановено в нарушение на съдопроизводствени правила, на материалния закон - чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, и необосновано. Несъобразяването с практиката на Върховния административен съд и на СЕО по тълкуване разпоредбата на чл. 15 от Директива 2004/83/ЕО за недоказване на лична застрашеност в случаите на въоръжен конфликт, какъвто е налице в случая, опорочава съдебния акт. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд - I колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: За да отхвърли жалбата на Мазен Керим Кадом, първоинстанционният съд е приел, че отказът на административния орган е законосъобразен, тъй като по отношение на жалбоподателя не са налице условията по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Съдът е приел, че от проведените интервюта и от събраните други писмени доказателства не се установява жалбоподателят да е арестуван или осъждан или спрямо него да е упражнено физическо насилие, или да е бил обект на репресии само за това, че членува в политическа партия, че изразява някакво политическо, убеждение, или поради причина на неговата раса, религия или принадлежност към определена социална група. Като правилен е възприет изводът на административния орган, че мотивите на жалбоподателя да напусне Ирак и да поиска да живее в България са от чисто икономически и битов характер. Според съда в административното производство жалбоподателят е давал противоречиви данни и въз основа на това е направен извод, че не отговаря на изискванията на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Относно хуманитарния статут решаващият съд е приел, че жалбоподателят не отговаря на изискванията на чл. 9 ЗУБ. Счел е, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства не се установява жалбоподателят да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице, които да могат да се квалифицират като такива по смисъла на чл. 9 ЗУБ. Обжалваното решение е неправилно. Съгласно чл. 75, ал. 2, изр. първо ЗУБ, при произнасяне по молбата за статут следва да се преценят всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с трети държави. В конкретния случай това изискване не е изпълнено, тъй като административният орган не е извършил преценка на всички факти и обстоятелства, свързани с държавата по произход на лицето, търсещо закрила, в частност - предоставяне на хуманитарен статут. По делото липсват данни относно актуалната обществено-политическа ситуация в Ирак, което е от съществено значение за преценката относно наличието на обстоятелства по чл. 9, ал. 1, б. "в" ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, съобразено с тълкуването на разпоредбата на чл. 15 от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз. В решението на председателя на ДАБ е направена формална преценка на ситуацията в страната чрез позоваване на становище на МВнР с вх. № 2122/20.07.2009 г. на ДАБ и на справка с вх. № 3545/23.10.2010 г. на ДАБ, Дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и Европейски бежански фонд". Освен посочените документи, по делото са представени справка на ДАБ при МС, дирекция "Международна дейност и Европейски бежански фонд" с вх. № 2074/15.07.2009 г. относно следните въпроси: 1. Положението в гр. Мосул - наличие на групировки и състояние на сигурността; 2. Европейска практика при разглеждане на молби за закрила на иракски граждани, и Меморандум на ВКБООН с вх. № 1588/29.05.2009 г. на ДАБ при МС с тема: Насоки за определяне на критериите на ВКБООН за оценка на нуждата от международна закрила на иракски лица, търсещи убежище (2009). От датите на съставяне на тези справки и становища е видно, че те не представляват актуални справки, а са от средата на 2009 г., докато произнасянето по молбата за хуманитарна закрила е от началото на 2011 г. Единствено справка вх. № 3545/23.10.2010 г. на ДАБ, Дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и Европейски бежански фонд" е с по-скорошна дата, но тя съдържа данни за обстановката в Багдат в периода 2007 - 2009 г. В касационното производство е представена от ответната страна справка вх. № 4121/22.08.2011 г. на ДАБ, Дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и Европейски бежански фонд" относно актуалната обстановка в гр. Багдат. От датата на справката може да се заключи, че последната съдържа информация за обстановката в Ирак, актуална към момента на постановяване на отказа на административния орган. От текста на същата обаче, е видно, че съдържанието й преповтаря буквално информацията, съдържаща се в справка № 3545/23.09.2010 г. на ДАБ относно актуалната обстановка в Багдат, и касае периодите 2007 г., 2008 г. и 2009 г., т. е. данните за обстановката в Ирак не са актуални към датата на постановяване на отказа на председателя на ДАБ, която е 30.03.2011 г. В края на цитираната справка на ДАБ вх. № 4121/22.08.2011 г. са изброени няколко случая на осъществени през 2010 и 2011 г. атентати в гр. Багдат и техните многобройни жертви, от които не може да се направи извод, че обстановката в Багдад се нормализира. Напротив, в справката се сочи, че по оценка на Международния комитет на Червения кръст 2010 г. е белязана с нестабилност, комбинирана с изблици на насилие, при което хиляди обикновени граждани продължават да са изложени на риск от непредвидими самоубийствени атентати и други форми на въоръжено насилие, особено в градовете Багдат, Мосул и др. Предвид обществено-политическата ситуация в Ирак през последните години, както и спецификата на конфликта и неговото видово и териториално проявление, преценката на актуалната по време обстановка е от съществено значение за обосноваността на административния акт във връзка с извода за наличието или не на "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт" по смисъла на тълкуването, дадено с посоченото решение на СЕС. Следва административният орган да извърши повторна преценка относно това налице ли са изискванията на чл. 8 и чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ за предоставянето на бежански или хуманитарен статут на кандидата; да се обсъдят данните в представената в касационното производство справка за обстановката в Багдат, където е живял касаторът; да се съберат актуални данни за обстановката в Ирак и да извърши преценка за предоставянето евентуално на бежански или хуманитарен статут. По изложените съображения отказът на административния орган за предоставяне на хуманитарна закрила е постановен при съществено нарушение на задължението по общото правило по чл. 35 АПК да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, както и на специалната разпоредба по чл. 75, ал. 2 ЗУБ да прецени всички относими факти, свързани с държавата по произход. Затова издаденият административен акт е незаконосъобразен и първоинстанционният състав на съда е следвало да го отмени на това основание. Като не е сторил това, съдът е постановил неправилно решение - поради нарушение на материалния закон и необоснованост, което налага неговата отмяна, съответно отмяна на решението на директора на ДАБ при МС и връщане на преписката за ново произнасяне от административния орган съгласно указанията, дадени в мотивите на настоящото решение. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд - петчленен състав, I колегия,