Решение № 396 от 10.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9374/2012 г.

Решение № 396 от 10.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9374/2012 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "Пери България" ЕООД срещу решение № 2366 от 02.05.2012 г. по адм. д. № 8851/2011 г. на Административен съд София град, в частта, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу акт № 22-07-00/0116/16.06.2011 г. за установяване на задължения по декларация, издаден от началник отдел "Местни данъци и такси -Кремиковци" при Дирекция ПАМД -Столична община, потвърден с решение № МДТ -2600-125/22.08.2011 г. на директора на дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси", с който за имот находящ се в гр. София, район Кремиковци, кв. Враждебна, местност "Нова махала" № 46 е установен данък недвижими имоти за 2011 г., за размера над 2677,21 лв. /дължим според жалбоподателя/ до 3 178, 31 лв. /определен от съда/. Излагат се съображения, че при постановяване на решението, съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ, съгласно която данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение 2. Излагат се доводи, че разпоредбата не дава основание за отделните части на недвижимия имот да се прилага изборно отчетната или данъчната оценка, според това коя е по-висока, в случая земята на дружеството е обложена по данъчна оценка, а прилежащите й две сгради, построени върху нея - по тяхната отчетна стойност. Счита се, че за данъчна основа в случая следва да се приеме декларираната по-висока обща отчетна стойност на сградите и земята, представляващи един имот. Изчислена правилно от експертизата, с оглед коефициентите от таблица 4 и неблагоприятното положение на имота данъчната оценка на предприятието е по-ниска от декларираната отчетна стойност. Според жалбоподателя, оглед разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ, в този случай за данъчна основа следва да се приеме декларираната обща по-висока сборна отчетна стойност на двете сгради и отчетната стойност на земята. Излагат се доводи, че земята и прилежаща земя не могат да бъдат обект на самостоятелни правни сделки, могат да бъдат преобразувани като такива по съответния предвиден от закона ред и се водят в общината като една партида на предприятието, а не като отделни имоти, партиди. Ответната страна не е взела становище по жалбата. Прокурорът дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли жалбата срещу акта за установяване на задължения по декларация, за разликата над 2677,21 лв. до 3 178, 31 лв. /актът е отменен за сумата над 3 178, 31 лв./ въз основа на приетата съдебно-счетоводна експертиза, съдът е установил, че данъчната оценка на земята изчислена при правилните стойности на коефициентите възлиза на 572 976 лв., вместо 976 600 лв., както е прието от административния орган. Установил е, че органът по приходите е остойностил земята по изчислената данъчна оценка, а прилежащите й сгради по отчетна стойност. Приел е, че сградите и земята представляват самостоятелни недвижими имоти, могат да бъдат поотделно предмет на правни сделки, а като обособен отделен актив на дружеството имат и своя отчетна стойност, поради което за всяка сграда и за земята отделно се определя данъчна оценка въз основа на която се изчислява данъка недвижими имоти в размер на 1.875 промила, съгласно чл. 22 от ЗМДТ и чл. 15 от Наредбата на СОС за определяне на размера на местните такси за 2011 г. Посочено е, че правилно в оспорения акт е изчислен данъка за административната сграда въз основа на декларираната отчетна стойност, която е по-голяма от изчислената от експертизата данъчна оценка, правилно е изчислен данъкът за сградата ремонтна дейност въз основа на декларираната отчетна стойност, която е по- голяма от изчислената от експертизата данъчна оценка, а относно данъка върху земята, е прието, че следва да се вземе предвид изчислената от експертизата данъчна оценка по Приложение 2, която възлиза на 572 976 лв. и е по-голяма от декларираната отчетна стойност в размер на 305 718 лв., като при ставка 1.875 промила данъкът върху земята възлиза на 1074, 33 лв. Направени са изводи, че дължимият от жалбоподателя данък недвижими имоти за 2011 г. за трите обекта - земя и две сгради е в размер на 3 178, 31 лв., вместо изчисления от ораните по приходите данък от 3935, 11 лв. Решението е правилно. Видно от акта за установяване на задължение по декларация, имотът представлява земя 50000 кв. м /50 дка по нот. акт/, административна сграда РЗП 804 кв. м и сграда ремонтна дейност РЗП 1152 кв. м. Очевидно е, че земята в посочения размер не е прилежаща площ към сградите, а има самостоятелно стопанско значение, поради което правилно е оценена от административния орган като самостоятелен обект. Обстоятелството, че през процесния период не са определени по съответния ред отделни имоти за сградите, ведно с прилежащата им площ и за земята със самостоятелно стопанско предназначение не дава основание да се направи друг извод за целите на данъчното облагане. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, Върховният административен съд, Седмо отделение