Решение № 6198 от 9.6.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК), гр. София, чрез проц. си представител гл. юрк. К. Цветанова, против решение 7348/02 декември 2022 г., постановено по адм. д. 173/2022 г. по описа на Административен съд София град, в частта с която е отменена заповед РД-16-043/15.12.2021 г. на началника на ДНСК, с която на М. Михайлова е наложено дисциплинарно наказание уволнение, съгласно чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл и на основание чл. 107, ал. 1, т. З ЗДСл е прекратено служебното й правоотношение на длъжност главен експерт в отдел Правно нормативно обслужване, дирекция Правна при ДНСК, с ранг II младши. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по жалба на М. Михайлова от гр. София, против Заповед РД-16-043 от 15 декември 2021 г., издадена от началника на ДНСК, с която й е наложено дисциплинарно наказание уволнение, съгласно чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл и на основание чл. 107, ал. 1, т. З ЗДСл е прекратено служебното й правоотношение. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна и е осъдил ДНСК да заплати на М. Михайлова разноски. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Неоснователни са доводите за нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поддържани като касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В решението си съдът е обсъдил фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор относно законосъобразността на заповедта. Направеният извод за липса на отменителни основания по чл. 146, т. 1-6 АПК е обоснован. Със Заповед РД-16-010/18 септември 2020 г. на началника на ДНСК е било образувано дисциплинарно производство срещу М. Михайлова - главен експерт в отдел Правно-нормативно обслужване, дирекция Правна при ДНСК, във връзка изготвен с доклад вх. РД- 2372-10-867/18 септември 2020 г. от директора на дирекция Правна, съдържащ данни за системно неспазване на определеното със заповед РД-13-052/10 февруари 2020 г. на началника на ДНСК работно време на служителите в ДНСК. С горната заповед, на основание чл. 93, ал. 1 ЗДСл, е наредено на служителя да представи в срок от три работни дни от получаването на същата, писмени обяснения по изложените обстоятелства. Тя е връчена лично, срещу подпис, на М. Михайлова на 18 септември 2020 г., като с вх. РД-2372-11-025/24 септември 2020 г. са постъпили писмени обяснения от служителя. Междувременно, във връзка с доклад от директора на дирекция Правна, са били извършени организационно-структурни промени в дирекция Правна на ДНСК, за което е издадена Заповед РД-13|-293/30 септември 2020 г. от началника на ДНСК. В изпълнение на горната заповед, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, поради съкращаване на длъжността на Михайлова, със Заповед РД-15-713/01 октомври 2020 г., на началника на ДНСК, считано от 01 октомври 2020 г., е прекратено служебното правоотношение с нея. Заповедта е обжалвана от М. Михайлова и тя е отменена от ВАС, с решение 11963/24 ноември 2021 г., постановено по адм. д. 7446/2021 г. Със същото решение, е отменено решение 2902/29 април 2021 г., постановено по адм. д. 10632/2020 г. по описа на АССГ, с което първоинстанционния съд отхвърля жалбата й като неоснователна. Във връзка с образуваното съдебно производство пред АССГ по адм. д. 10632/2020 г. със страни - началника на ДНСК, орган по назначаването, който е и дисциплинарно наказващ орган, и М. Михайлова, със Заповед РД- 16-012/11 ноември 2020 г. на началника на ДНСК, на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК, е спряно образуваното със Заповед РД-16-010/18 септември 2020 г. дисциплинарно производство срещу нея. След отмяната на Заповед РД-15-713/01 октомври 2020 г., на началника на ДНСК, със Заповед РД-15-126/29 ноември 2021 г. на началника на ДНСК, М. Михайлова е възстановена на длъжност главен експерт в отдел ПНО, дирекция Правна, считано от 29 ноември 2021 г. Предвид на горното, на 02 декември 2021 г., срещу подпис, на М. Михайлова е връчена Заповед РД-16- 039/02 декември 2021 г. на началника на ДНСК, издадена на основание чл. 93, ал. 1 ЗДСл., с която й е наредено да се яви на 07 декември 2021 г. в 11,30 ч. пред дисциплинарно наказващия орган за изслушване. С тази заповед, дисциплинарно наказващият орган е възобновил дисциплинарното производство, образувано срещу Михайлова, като с оглед тежестта на извършеното нарушение, на основание чл. 96, ал. 1 ЗДСл, със Заповед РД-16-040/09 декември 2021 г. на началника на ДНСК е наредено на дисциплинарния съвет на ДНСК, назначен със Заповед РД-13-140/29 юни 2021 г. да образува дисциплинарно дело срещу служителя. На основание чл. 96, ал. 3 ЗДСл дисциплинарният съвет приема единодушно решение от 14 декември 2021 г., в което е изложено становището за налагане на служителя на дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл. - уволнение за неизпълнение на служебните задължения за неспазване на установеното работно време. В настоящия случай с оспорената заповед на служителя е наложено дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл за нарушения, които според ДНО са неизпълнение на служебните задължения за спазване на установеното работно време за дните: 01 юни 2020 г., 02 юни 2020 г., 04 юни 2020 г., 05 юни 2020 г., 08 юни 2020 г., 09 юни 2020 г, 10 юни 2020 г., 12 юни 2020 г. и 13 юли 2020 г., в нарушение на чл. 23 ЗДСл във връзка с чл. 49, ал. 1 ЗДСл, чл. 24, ал. 1 от Устройствения правилник на ДНСК, т. 7. 2., изр. пето от длъжностната й характеристика и т. 4.4.3., подточки 5 и 8 от Правилника за вътрешния трудов ред на ДНСК, което представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл и като е отчел тежестта на нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител е наложил дисциплинарно наказание уволнение на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл и на основание чл.107, ал.1, т.З е прекратил служебното правоотношение на жалбоподателката.. Заповедта е издадена от компетентен орган по чл. 92 ЗДСл / орган по назначаването/, в предписаната по чл. 97 ал. 1 и чл. 108 ал. 1 ЗДСЛ форма, мотивирана е с фактическите и правни основания за издаването й - чл. 97 и чл. 90 ал. 1 т. 5 вр. чл. 89 ал. 2 т. 1 ЗДСЛ. Фактическата обстановка е изяснена чрез надлежно проведено дисциплинарно производство, приключило с доклад и протокол от заседание на Дисциплинарния съвет, свикан с надлежна заповед на началника на ДНСК. Резултатите от дисциплинарното производство са отразени в оспорения административен акт. Заповедта е мотивирана и е съобразена с предложението на дисциплинарно разследващия орган и е връчена на наказаната в съответствие с правилата на чл. 93 ал. 1 ЗДСл. Както заповедта, така и протоколът от заседанието на дисциплинарния съвет съдържат данни за конкретните деяния, за които се претендира да съставляват дисциплинарно нарушение, времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено. Отклонението от дължимото поведение, конкретно е описано в оспорения административен акт като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89 ал. 2 т. 1 ЗДСл. Ответната страна е била запозната с проверката и заповедта, била е поканена и изслушана, за което е съставен протокол, представила е и писмени обяснения като е дадена възможност да защити правата си, предвид което са спазени разпоредбите на чл. 93 ал. 1 ЗДСл. Видно от горното, обаче, е че в процесния случай оспорената заповед е постановена в нарушение на чл. 94 ал. 1 ЗДСл, според която разпоредба дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Настоящият съдебен състав приема, че тъй като дисциплинарното наказание е наложено за неизпълнение служебни задължения за периода 01 юни 2020г. до 13 юли 2020 г,, което нарушение е установено на 18 септември 2020 г., когато е регистриран доклад за твърдените нарушения, едногодишния срок за налагане на дисциплинарното наказание към датата на издаване на оспорената заповед - 15 декември 2021 г. е изтекъл. Първоинстанционният съд правилно е съобразил и изчислил спирането на сроковете на дисциплинарното производство, както и ползвания годишен отпуск и отпуск за временна нетрудоспособност на наказаната служителка и правилно е приел, че налагането на процесното дисциплинарно наказание е извън преклузивния едногодишен срок по чл. 94 ал. 1 ЗДСл. Не се споделят доводите на касатора, че след като е прекратил служебното правоотношение със заповед РД-15-713/01 октомври 2020г., поради съкращаване на длъжността, сроковете за налагане на дисциплинарно наказание за процесните нарушения са спрели да текат, като твърди, че е запазил правото си в случай на отмяна на заповедта за съкращаване, да реализира и дисциплинарната отговорност на Михайлова като я уволни дисциплинарно за нарушение, извършено преди съкращаване на длъжността. Не се споделят и доводите, че основанието по чл. 94, ал. З ЗДСл за спиране на дисциплинарното производство не било единственото, а в ЗДСл била налице празнота, която следвало да бъде преодоляна, като се приложат общите правила за спиране на административното производство, посочени в АПК. Основанието за спиране на дисциплинарното производство по |чл. 94, ал. З ЗДСл, обезпечава възможността дисциплинарно наказание да се наложи и тогава, когато дисциплинарно-наказващият орган е възпрепятстван по причини, за които той отговаря, да завърши дисциплинарното производство в преклузивните срокове. В настоящия случай обаче, след като е безспорно, че процесното дисциплинарно нарушение е било открито и даже е започнало дисциплинарно производство, още на 18 септември 2020 г., нищо не е възпрепятствало административния орган да завърши дисциплинарното производство в сроковете определени в чл. 94, ал.1 ЗДСл. Дори в касационната жалба се сочи, че органът е предпочел да прекрати служебното правоотношение на Михайлова, не поради извършено от нея процесно дисциплинарно нарушение, а на друго основание, въпреки че към момента съкращаването й на друго основание, е било вече образувано производство за установяване на дисциплинарно нарушение и в правомощията му е било още през 2020 г. да реализира отговорността й като я уволни дисциплинарно в сроковете по чл. 94, ал. 1 ЗДСл. Независимо от горното настоящият състав намира, че в конкретния случай ДНО не е спазил и императивните изисквания на чл. 91 ЗДСл, според които при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание се взема предвид: 1. тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; 2. формата на вината на държавния служител; 3. обстоятелствата, при които е извършено нарушението; 4. цялостното служебно поведение на държавния служител. В оспорената заповед накратко е посочено, че ДНО, при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание, взема предвид тежестта на нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител, отчитайки обстоятелството, че срещу Михайлова, със заповед РД-16-011/30 септември 2021 г. на началника на ДНСК, е образувано друго дисциплинарно производство, за неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация и Етичния кодекс за поведение на служителите в ДНСК, но формалното отразяване на този текст не обосновава изпълнение задължението на органа по чл. 91, ал. 1 ЗДСл. Напротив, в заповедта липсват съображения защо на Михайлова е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание, след като по делото са налице доказателства за оценяване за изпълнението на длъжността, съгласно правилата на чл. 76, ал. 3 ЗДСл, от което се вижда, че оценката за изпълнението на дейността на Михайлова, за последната година преди налагане на дисциплинарното наказание - 2020 г. е, че последното изпълнение надвишава изискванията. От представения формуляр за оценка на изпълнението на длъжността - за предходната 2019 г. оценката е, че изпълнението на длъжността от страна на Михайлова напълно отговаря на изискванията. На следващо място от длъжностната характеристика за длъжността, която е изпълнявала, се вижда, че в длъжностните й задължения се включва и осъществяване на процесуално представителство на ДНСК по съдебни дела. Изпълнението на последното задължение без съмнение налага отсъствие в рамките на работното време от сградата на ДНСК. Пълномощията, които е имала да представлява ДНСК, както и началника на ДНСК, по съдебни дела са оттеглени на 29 юни 2020 г., със заявление изх. РД-7-02- 296/29 юни 2020 г. на директора на ДНСК, поради което служителката не може да бъде обосновано наказана за отсъствия в работно време от сградата на ДНСК до 29 юни 2020 г. От заповедта не става ясно каква е тежестта на нарушението, какви точно са и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите - налице ли е увреда на държавата или гражданите, и ако такава е налице - какъв е нейният интензитет и степен. Липсва обсъждане формата на вината и обстоятелствата при които е извършено нарушението в контекста на определяне вида и размера на наложеното наказание. Неизпълнението на горепосоченото задължение на ДНО има за последица и нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК при определяне на наложеното със заповедта наказание, защото от доказателствата по делото не се установява степента на наказанието да отговоря на тежестта на извършеното нарушение, предвид липсата на доказателства за настъпили вреди непосредствено от неправомерни действия на служителя. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка на ответника следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., съобразно представен договор за правна защита и съдействие от 21 февруари 2023 г., ведно със списък по чл. 80 ГПК. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав