Решение № 14177 от 29.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5972/2013 г.

Решение № 14177 от 29.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5972/2013 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Петър Георгиев Георгиев от гр. Димитровград, обл. Хасково, против решение № 47 от 19.03.2013 г. по адм. дело № 442 по описа за 2012 г. на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против решение № Ж-62-1/10.12.2012 г. на Директора на ТП на НОИ - Хасково и в полза на административния орган е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост като касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Хасково, е оспорил касационната жалба в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за правилност и обоснованост на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. След като я разгледа по същество, Върховният административен съд установи следното: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Хасково е решение № Ж-62-1/10.12.2012 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Хасково и потвърденото с него разпореждане № 5810288567/ПР1384/20.09.2012 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" в частта за началната дата 02.09.2004 г., от която на Петър Георгиев Георгиев от гр. Димитровград, обл. Хасково, е отпусната лична пенсия за инвалидност. Състоянието на инвалидност е установено с експертно решение № 0217 от заседание № 054 от 07.04.2011 г. на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) по нервни болести, с което на жалбоподателя Георгиев е определена степен на трайно намалена работоспособност 54.1 на сто за срок от две години до 01.04.2006 г., което означава, че за начална дата на инвалидността е приета 01.04.2004 г. Жалбата на Петър Георгиев против това експертно решение на НЕЛК е била отхвърлена с решение № 5678 от 12.12.2011 г. по адм. дело № 4203/2011 г. на Административен съд София-град, оставено в сила с решение № 9134 от 25.06.2012 г. по адм. дело № 2046/2012 г. на Върховния административен съд, шесто отделение. Влязлото в сила експертно решение се ползва със стабилитет и въпросите във връзка с началната дата и срокът на инвалидността не подлежат на преразглеждане. На основание чл. 73, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизирането, в случая 01.04.2004 г. съгласно влязлото в сила експертно решение № 0217/№ 054 от 07.04.2011 г. на НЕЛК по нервни болести. С оспорените административни актове незаконосъобразно като дата на инвалидизиране е приета 02.09.2004 г. съгласно ЕР на НЕЛК № 1247 от зас. 153 от 29.10.2004 г., отменено с решение от 29.07.2010 г. по а. х. д. № 762/2005 г. на Софийския градски съд. Отменените експертни решения на ТЕЛК и НЕЛК нямат правно действие и не подлежат на изпълнение. С решението си Административен съд - Хасково неправилно е приел, че периодът от 01.04.2004 г. до 02.09.2004 г. е извън разглеждания с обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане, които са предмет на оспорване по делото, с оглед на което е отхвърлил изцяло жалбата. Така постановеното съдебно решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което оспорените административни актове бъдат отменени и преписката бъде върната на административния орган с указание за отпускане на личната пенсия за инвалидност от 01.04.2004 г. Неоснователна е претенцията на жалбоподателя Георгиев за отпускане на пенсия за инвалидност за времето от 09.04.2003 г. до 31.03.2004 г. По отношение на този период не е установена степен на трайно намалена работоспособност с влязъл в сила акт на органа на медицинската експертиза съгласно изискването чл. 101, ал. 1 от Закона за здравето. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,