Решение № 4827 от 12.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3526/2025 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ДЖИ ЕКС Ю ЛОДЖИСТИК ЕООД, подадена чрез адв. Белелиева срещу Решение 2395/30.12.2024 г., постановено по адм. дело 40/2024 г., по описа на Административен съд Сливен, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт Р-02002023002895-091-001/30.10.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с Решение 6/15.01.2024г. на директора на Дирекция ОДОП Бургас при ЦУ на НАП, с който в тежест на ревизираното лице са установени задължения за ДДС за периода от 01.01.2022 г. до 31.03.2023 г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора, оспореният съдебен акт е немотивиран, а решаващият състав е изложил противоречиви изводи, които не кореспондират с представените доказателства. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което ревизионният акт да бъде отменен. Претендира се присъждане на разноски за две инстанции. Ответникът директорът на Дирекция ОДОП Бургас при ЦУ на НАП, чрез юрк. Илиева, в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба. Моли за присъждане на разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Сливен е бил Ревизионен акт Р-02002023002895-091-001/30.10.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с Решение 6/15.01.2024г. на директора на Дирекция ОДОП Бургас при ЦУ на НАП, с който в тежест на ревизираното лице са установени задължения за ДДС за периода от м. 01.01.2022 г. до 31.03.2023 г. в размер на 22 407,13 лв. и е начислена лихва в размер на 2 545.97 лв., поради отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от Холидей Билд ЕООД, Иванов Груп 2022 ЕООД, Шайн 555 Сервиз ЕООД, Интер Сървис 22 ЕООД и Галев ЕООД. С обжалваното решение административният съд е приел, че ревизионния акт е издаден от компетентни органи, в установената от закона писмена форма, при липса на съществени процесуалния нарушения. За да отхвърли жалбата съдът е обосновал извод за материална законосъобразност на ревизионния акт и за доказани обстоятелствата, че издадените от преките доставчици фактури не документират реално осъществени доставки на стоки и услуги. Решението е неправилно поради допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което обуславя отмяна на съдебния акт и връщане на делото на друг състав на същия съд за ново разглеждане. Касационната инстанция намира, че първоинстанционният съд не е подложил на анализ констатациите в ревизионния акт и ревизионния доклад, а само е интерпретирал съдържанието им. Видно от съдържанието на решението, същото не съдържа конкретни факти, които съдът е приел за установени, а представлява възпроизвеждане на констатираното при ревизията. Основателни са оплакванията в касационната жалба за липса на мотиви по релевантните за спора факти, от значение за възникване на правото на данъчен кредит. Съдът е посочил предпоставките за признаване на правото на данъчен кредит, установени в националния закон и в постоянната съдебна практика, но не е извършил дължимата проверка по изпълнението на тези предпоставки по отношение на спорните доставки на стоки и услуги, въз основа на събраните по делото доказателства. Първоинстанционният съд не е формирал самостоятелни правни изводи, а единствено е възпроизвел установените в хода на ревизионното производство. Посочил е извършените от приходните органи действия и събраните доказателства, но не е извършил анализ същите и не ги е отнесъл към съответните доставки. В тази връзка касационната инстанция намира за основателно оплакването на касационния жалбоподател за необсъждане на събраните в хода на ревизията и на съдебното производство доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност. Основателно е и възражението, че съдебното решение не съдържа мотиви послужили за отмяна на ревизионния акт. В решението на Административен съд Сливен липсва преценка на доказателствата, констатации по фактите и правни изводи по спора за съществуването на установените с ревизионния акт публични задължения, а изложените мотиви са бланкетни и общи и не съдържат конкретика. В случая, с оспореният ревизионен акт е отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от пет доставчика и за разнородни доставки на стоки и услуги - различни авточасти, услуги за почистване и транспортни услуги. Към фактурите са представени договори, пътни листове, приемо-предавателни протоколи. Това обстоятелство е отразено в решението на административния съд, който в мотивите без да анализира същите е приел общо за всички доставки, че не са реални. За да се установи дали доставките са реално извършени от посочените във фактурите доставчици следва да се изяснят твърденията на страните и да се направи конкретен анализ на всички представени доказателства, какъвто в случая не е извършен от административния съд. Липсата на мотиви за фактическите установявания на първоинстанционния съд по всяка от процесните доставки е пречка да бъде проверено от касационната инстанция дали са основани на събраните доказателства фактическите констатации на първоинстанционния съд и дали той правилно е приложил материалния закон. Съобразно изложеното, настоящата касационна инстанция не може да извърши проверка дали първоинстанционният съд е формирал извода си за незаконосъобразност на ревизионния акт съобразно материалния закон, както и дали изводът на съда е обоснован с оглед конкретните доказателства по делото. Налице е невъзможност за касационната инстанция да провери кои правнорелевантни факти съдът е приел за установени и въз основа на кои доказателства, респективно как те са отнесени към приложимите материално-правни разпоредби, а решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Предвид изложените съображения, обжалваното решение подлежи на отмяна и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да се върне на Административен съд - Сливен за ново разглеждане и решаване от друг съдебен състав, който след като установи фактическата обстановка по делото и извърши цялостна преценка на доказателствата по делото, да изложи правните си изводи и да се произнесе по съществото на правния спор. По направените искания за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. С оглед на изложеното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,