Решение № 655 от 4.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1658/2009 г.

Решение № 655 от 4.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1658/2009 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Жанин Силдарева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба подадена от [община], срещу въззивното решение по гр. д. № 48/2008 г. на Благоевградски окръжен съд. С определение от 30.03.2010 г. тричленен състав на I г. о. на ВКС е допуснал до касационна проверка решение от 26.02.2009 г. по гр. д. № 48/2008 г. на Благоевградски окръжен съд, с което по иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е признато за установено по отношение на [община], че С. с обществено полезна дейност (СОПД) "Л. рибарско дружество С. 1920", [населено място], вписано в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел с решение от 19.07.2001 г. по ф. д. № 1405/2001 г. на Благоевградски ОС, има право на възстановяване на недвижим имот с площ от 39.5 дка, в м. "Б. андък", в землището на [населено място], което право е придобил като правоприемник на учреденото през 1920 г. Л. -стрелческа организация "С. ", [населено място]. Касационната проверка е допусната на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по разрешения въпрос за правоприемството между настоящото СОПД и учреденото през 1920 г. Л. -стрелческа организация "С. " [населено място]. Касационният довод е за необоснованост и незаконосъобразност на извода за наличие на правоприемство. Ответникът по касация не е взел становище по основателността й. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посоченото касационно основание и намери жалбата за основателна. За да уважи иска съдът е приел за установено от фактическа страна, че Л. -стрелческа организация "С. " [населено място] е учредена през 1920 г. Твърдението направено в исковата молба, че през 1948 г. дружеството се е преобразувало в Н. ловно-рибарско дружество [населено място], а през 1973 г. е променило името си в Л. -рибарско дружество [населено място] не е доказано. Не са ангажирани и събрани доказателства за това. През 1948 г. Н. ловно-рибарско дружество [населено място] се е позовало на придобивна давност по отношение на имота, предмет на иска и снабдило с нот. акт № 108, т. I, н. д. № 468/48 г. От събраните писмени доказателства пред въззивния съд се установява, че през 1945 г. конгресите на бившите Л. стрелческа организация "С. " и Български рибарски съюз са били взети решение за обединяването им в единен съюз с наименование Народен ловно-рибарски съюз. Съгласно т. 8 от взетото решение всички права, имущества и задължения на досегашните ровни и рибарски дружества, преминават върху ловно-рибарските дружества. През 1952 г. на 25.07.1952 г. е взето решение по ф. д. № 47 от 1934 г. за прекратяване на сдружението с наименование Ловна организация "С. ", със седалище [населено място] и е разпоредено имуществото й да се предаде на Народен ловно-рибарски съюз. С друга резолюция от същата датата по ф. д. № 301 от `1934 г. е взето решение за прекратяване на сдружението Български рибарски съюз и предаване на имуществото му на Народен ловно-рибарски съюз. Съгласно приетия устав и решението взето на обединително заседание проведено на 11.04.1947 г., обединението е извършено на равни начала с преминаване правата и задълженията на двете организации върху новия съюз. Така образувания съюз е регистриран през 1962 г. и е съществувал и към 1993 г., когато е вписана промяна на името му в С. на ловците и рибарите с решение от 17.03.1993 г. по ф. д. № 16557/1992 г. Вписването е извършено на основание приет устав на ХII конгрес проведен 25-27 юни 1992 г. С устава е прието организационния строеж на съюза. Едно от основните звена е дружеството. Съгласно чл. 24 от устава то се създава и закрива с решение на Съюзния съвет, в което се определя и седалището му. Дружеството е юридическо лице, представлява се от председателя или упълномощено от него лице и развива своята дейност въз основа на Устава и решенията на Конгреса и на Съюзния съвет. До приемането на този нов устав, дружествата са имали статут на поделения. На проведения на 30 юни 2000 г. ХIV К. на СЛРБ е било взето решение всички недвижими и движими вещи, които се владеят и ползват от Л. -рибарските дружества да им се предоставят в собственост. В този смисъл е удостовереното в издаденото на 21.10.03.2008 г. удостоверение от Н. "С. на ловците и риболовците в Б.", [населено място]. Разрешенията въпрос е за това дали с това решение в имуществената сфера на учреденото юридическо лице с нестопанска цел С. с общественополезна дейност с наименование "Л. -Р. дружество С." 1920,[населено място], вписано в регистъра на ЮЛНСЦ на основание решение от 19.07.2001 г., е преминало и правото на възстановяване на собствеността върху притежавания преди обобществяването на земите недвижим имот - нива с площ от 39.5 кв. м. в м. "Б. андък", в землището на [населено място], индивидуализиран с граници. Съгласно чл. 1, ал. 2 от устава съюзът на ловците и риболовците в Б. е сдружение с нестопанска цел на ловно-рибарските дружества в страната, съгласно приложен списък. С чл. 24 е прието, че дружеството е основно организационно звено в съюза и е самоуправляващо се обединение на дружини на определена територия. Съдът е основал извода си за правоприемство между прекратеното дружество създадено 1929 г. и ищеца на удостоверителното изявление отразено в удостоверение изх. № 21 от 10.03.2008 г. издадено от Н. ловно рибарско сдружение- съюз на ловците и риболовците в Б., в което е посочено, че на проведения на 30 юни 2000 г. ХIV конгрес е взето решение всички недвижими и движими вещи, които се владеят и ползват от Л. -рибарските дружества да им се предоставят в собственост. Изводът е необоснован, не намира опора в доказателствата по делото. В изпълнение на решението за признаване юридическата самостоятелност на дружествата-членове на съюза, членовете на поделението на територията на[населено място] са взели решение и учредили дружество с нестопанска цел, регистрирано по реда на ЗЮЛНСЦ през 2001 г. Като новоучредено дружество то не се легитимира като носител на правото на възстановяване на земеделска земя включена в състава на ТКЗС. След прекратяването на Л. - стрелчанското дружество "С."[населено място] чрез сливане и създаването на новоучреденото през 1947 г. Н., притежаваните от него права и задължения са преминали в имуществената сфера на новоучредения съюз. Той е бил собственик и на спорния имот към момента на коопериране на земеделските имоти. Носител на правото на възстановяване на имота в случай, че той е бил коопериран, е СЛРБ, тъй като касаторът не е правоприемник на влялото се през 1947 г. Л. "С." - П. в Н.. За да стане носител на правата на прекратеното дружество през 1947 г. е необходимо СЛРБ да вземе решение за преобразуване чрез отделяне или разделяне на влялото се в него през 1947 г. дружество (чл. 12, ал. 1 ЗЮЛНСЦ). Друг способ за придобиване на права е чрез предоставянето им по решение на органа за управление на СЛРБ на новоучреденото дружество. По данни от представеното удостоверение през 2000 г. е взето решение за предоставяне в собственост на онези недвижими имоти и движими вещи, които се владеят и ползват по места от ловно-рибарските дружества. Това решение не включва правото на възстановяване на земеделски земи. Като е приел друго съдът е постановил необосновано и незаконосъобразно решение. Налице е основание по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК за касирането му и постановяване на друго с което искът като неоснователен следва да се отхвърли. По изложените съображения Върховният касационен съд, I г. о.