Решение № 2040 от 10.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5665/2019 г.

Решение № 2040 от 10.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5665/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на министъра на икономиката срещу Решение № 2897/27.02.2019 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на VII отделение, по адм. дело № 7496/2018 г., с което е обявена нищожността на писмо изх. № 92-00-178/29.03.2018 г. на зам. -министъра на икономиката, обективиращо отказ да бъде признато за представително Сдружение "Правна клиника за потребители" със седалище в гр. София.

Ответникът Сдружение "Правна клиника за потребители" е на позиция за неоснователност на жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на съдебното решение.

Касационната жалба е допустима и основателна. Атакуваното решение е засегнато от касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК.

1. Оспореният пред тричленния състав акт – писмо е издаден от зам. -министър въз основа на Заповед № РД-16-375/28.03.2018 г. на министъра на икономиката за заместване в деня на произнасянето по искането на сдружението. Обявяването на нищожността на акта поради материална некомпетентност на издателя му съдът е мотивирал с липсата на доказателства, сочещи на обективна невъзможност за изпълнение на задълженията на министъра, чието съдържание посоченото в заповедта за заместване основание "отсъствие" не изпълва. Заместване извън установяването на предвидените в чл. 4, ал. 3 от Устройствения правилник на Министерството на икономиката условия за заместване – при отсъствие от страната и когато ползва законоустановен отпуск, съдебният състав е приравнил на допускане на произволно заместване и в случаи, когато това обективно не се налага, което противоречало на основната цел на института на заместването – сигурност и яснота в действията на изпълнително-разпоредителната власт.

1. Решаващите изводи на съда не съответстват на материалния закон.

а. Устройственият правилник на министерството не съдържа изчерпателна уредба на хипотезите на заместване на титуляря на длъжността. Приемането на друго виждане би означавало да се отрече например необходимостта от заместване при командировка в страната (каквато противопоставя органът), а този случай не е предвиден в правилника. Затова по принцип всяко "отсъствие" на министъра би могло да доведе до невъзможност да изпълнява присъствено задълженията си, вкл. чрез произнасяне по искане за издаване на административен акт.

б. Неправилно съдът е включил в предмета на доказване установяването на конкретната нужда от заместване, респ. на факта на действително отсъствие за определен период от време като предпоставка на заповедта за заместване.

Според чл. 26, ал. 3 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация министрите в изпълнение на своите правомощия пътуват в страната, без да се издава заповед за командироване. Съответно правило се съдържа и в чл. 8, ал. 4 от Наредбата за командировките в страната.

До факта на издадена заповед за командироване в общия случай би се разпростряла евентуалната съдебна проверка на предпоставката за отсъствие на титуляря. Разрешението на УПМСНА и НКС отчита спецификите на правното положение на министъра, поради което и предвижда по-облекчен режим на уреждане на отсъствието му. След като не е дължимо дори издаването на заповед за командироване, на още по-малко основание е допустима съдебна проверка къде се е намирал министърът в деня на постановяване на административния акт и бил ли е в обективна невъзможност да го издаде. Контрол с подобен обсег би навлязъл в дискрецията на органа на изпълнителната власт да организира изпълнението на функциите си.

в. Източник на правомощията на зам. -министъра е изричната заповед на титуляря, нареждаща заместването за определения в нея период от време. Тя е достатъчно основание за упражняване на компетентността на министъра от страна на неговия заместник, освен ако в нея не се съдържа ограничение на предоставените правомощия, каквото в случая не е установено. Актът за заместване е издаден от носителя на правомощията, а негов адресат е лице със служебния статус на заместник.

г. Съобразителната част на заповедта за заместване всъщност съдържа изявление на министъра, че на 29.03.2018 г. ще бъде в невъзможност да изпълнява текущите си задължения в министерството, т. е. извън мястото на постоянната работа по терминологията на чл. 121, ал. 1 КТ. Констатацията с този предмет изчерпва разглеждането на въпроса за отсъствието на министъра и причините за него. Заповедта за заместване има вътрешноорганизационен характер, преодолява последиците от отсъствието на титуляря и действието й следва да бъде зачетено.

д. Опасението за използване на института на заместването в противоречие с неговата основна цел в дадения случай е неоснователно.

Изпълнителната власт се идентифицира в правния мир с упражненото от заместника правомощие и при надлежно възложено заместване се обезпечава именно определеност в действията й. Предназначението на съдебно-административния контрол е да даде отговор дали заявеното пред администрацията право действително съществува. Законосъобразността на административния акт по съществото на разрешения с него въпрос е обективно установима в процеса на съдебното оспорване и върху нея авторството на акта не оказва въздействие.

1. а. Изложеното мотивира отмяната на обжалваното решение и връщането на делото за ново разглеждане, при което съдът следва да провери законосъобразността на отказа на основанията по чл. 146 АПК извън отречената при касационния контрол некомпетентност на издателя му.

б. По съдебните разноски ще се произнесе първата инстанция при новото разглеждане на делото – чл. 226, ал. 3 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на II колегия