Решение № 11355 от 21.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4633/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение 288 от 13.02.2023 г., постановено по адм. д. 3064/22г. Административен съд Пловдив,ІХ-ти състав, е отхвърлил жалбата на Й. Дончев против акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 01-6500/2385#6 от 20.10.2022г., с който е установено публично държавно вземане, представляващо изплатена субсидия по направление Биологично растениевъдство за кампании 2015, 2016, 2017 и 2018 във връзка с подадените от Й. Дончев заявления за подпомагане с УИН 16/130715/59762, УИН 16/050716/70790, УИН 16/110717/80863 и УИН 16/220618/92039 в размер на 7 314,97лв. на основание чл.15,ал.3, т.3 и ал.4, т.1 от Наредба 4 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 Биологично земеделие. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на ДФ Земеделие разноски по делото в размер на 100лв. Срещу така постановеното решение подадена касационна жалба от Й. Дончев от [населено място],общ.Марица,обл.Пловдив, чрез пъл-номощника му адв.Я. Тончева. В жалбата се прави оплакване, че решението на Административен съд Пловдив е неправилно поради допуснати на-рушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд Пловдив и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения акт за установяване на публично държавно вземане. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответният по касационната жалба зам.изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие София чрез своя процесуален представител юрисконслт Г. Кочев взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на Й. Дончев против акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 01-6500/2385#6 от 20.10.2022г., с който е установено публично държавно вземане, представляващо изплатена субсидия по направление Биологично растениевъдство за кампании 2015, 2016, 2017 и 2018 във връзка с подадените от Й. Дончев заявления за подпомагане с УИН 16/130715/59762, УИН 16/050716/70790, УИН 16/110717/80863 и УИН 16/220618/92039 в размер на 7 314,97лв. на основание чл.15,ал.3, т.3 и ал.4, т.1 от Наредба 4 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 Биологично земеделие. Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка по издаване на оспорения АУПДВ - обстоятелството, че жалбоподателят Й. Дончев е регистриран и одобрен за участие по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014 2020 с направление Биологично растениевъдство през къмпания 2015г. ; това че стопанството на жалбоподателя през 2017г. е било нападната от паяжинообразуващ акар и предприетите от него действия; че с влязъл в сила акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие с изх. 01 6500/2385#3 от 20.05.2022г. ДФ Земеделие, Разплащателна агенция е прекратил поетия от Й. Дончев ангажимент, размера на заплатените суми, изпращането на уведомително писмо за откриване на административно производство по издаване на АУПДВ. След това съдът е пристъпил към изграждане на своите изводи по законосъобразността на оспорения акт. Изложени са подробни мотиви, защо съдът приема е, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, съдържа фактически и правни основания за издаването му и при липса на допуснати нарушения на административно-производствените правила /стр.6 7 от решението, л. 82 83 от делото/. Първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден и в съответствие с материалния закон. Мотивите в тази насока са изложени на стр.7 и сл. от решението, л.83 и сл. от делото, като систематизирани за целите на настоящето изложение могат да бъдат сведени до следното: 1. Възпроизведени са разпоредбите от чл.27 ЗПЗП, по силата на които ДФ Земеделие в качеството му на Разплащателна агенция следва да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо заплатени и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателсттвото на Европейския съюз. 2. Посочените са и относимите разпоредби на Наредба 4 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 Биологично земеделие, регламентиращи в кои случаи подпомаганите лица възстановяват получената от тях финансова помощ и в какъв размер чл.15,ал.3, т.3 във вр. с чл.33,ал.1, т.2 и 5 и чл.15,ал.4, т.1. 3. Прието е, че от събраните по делото доказателства се установява, че през 2017г. стопанството на жалбоподателя е било нападнато от вредители, които са застрашили въобще съществуването му, както и че лицето е предприело съответни действия. 4. Изложени са мотиви, че това обстоятелство не може да се разглежда като непреодолима сила, тъй като след третиране с определени препарати през 2018г. е подадено заявление за подпомагане и е изплатена сума за биологичен ангажимент. От това е обоснован извод, че проблемите са били преодолени и е имало производство от стопанството, като в същото време не са оборени констатациите на административния орган, че в документацията на лицето е имало непълноти, поради което е стартирано и производство по прекратяване на многогодишния ангажимент по мярката. 5. Изграден е извод, че при тези данни за административният орган е възникнал ангажимент да предприеме действия по принудително събиране на дължимата сума /цитирана е и съответна практика на ВАС/. На отделен ред предвид възраженията kа жалбоподателя е посочено изрично, че производството по прекратяване на биологичния ангажимент е отделно и самостоятелно административно производство, който акт е влязъл в законна сила като необжалван и доводите против него не могат да бъдат обсъждани в това производство. 6. Предвид изложеното е направена констатация, че проверката за законосъобразност на оспорения АУПДВ обхваща да се извърши контрол върху следните обстоятелства : а/извършването на плащане в полза на земеделския стопанин на основание подпомагане по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР за 2014 2020 и б/прекратяване на биологичен ангажимент вследствие на влязъл в сила административен акт / също е направено позоваване на съдебна практика на ВАС/. 7. Предвид на фактите по делото административният съд е приел, че в случая са налице и двете посочени основания. Предвид годината, в която е прекратен биологичния ангажимент, е изграден извод, че математически размерът на задължението е правилно определен. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд Пловдив е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на касатора Й. Дончев се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК допуснато нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Основните доводи на касатора се изразяват в това, че първоинстанционният съд неправилно е интерпретирал фактическата обстановка по спора, че по делото не е направен доклад и разпределение на доказателствената тежест в процеса. Навеждат се и доводи, за допуснати съществени процесуални нарушения , изразяващи се в недопускане на направени доказателствени искания на страната. По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: По делото няма спор за факти обстоятелството, че жалбоподателят Й. Дончев е регистриран и одобрен за участие по мярка 11 Био-логично земеделие от ПРСР 2014 2020 с направление Биологично растениевъдство през къмпания 2015г. ; че в тази връзка същият е получил плащания за 2015, 2016 и 2017г. общо в размер на 17 039,30лв. ; че стопанството на жалбоподателя през 2017г. е било нападната от паяжинообразуващ акар и предприетите от него действия; че с влязъл в сила акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие с изх. 01 6500/2385#3 от 20.05.2022г. ДФ Земеделие, Разплащателна агенция е прекратил поетия от Й. Дончев ангажимент, размера на заплатените суми, изпращането на уведомително писмо за откриване на административно производство по издаване на АУПДВ. Правилно е очертана и правната рамка на спора в първоинстанционното решение са възпроизведени относимите разпоредби на ЗПЗП и Наредба 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г., издадена от министъра на земеделието и храните. При така очертаните факти и правна рамка, спорният въпрос между страните се свежда до това, налице ли е хипотезата на § 1, т.9 от ДР на цитираната наредба налице ли са форсмажорни или изключителни обстоятелства" по смисъла на чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) 1306/2013 г. По изложените по горе мотиви първоинстанционният съд е дал отрицателен отговор на посочения въпрос. Аргументите му в тази насока са възприемат от настоящата съдебна инстанция при условията на чл.221,ал.2 АПК, като логически обосновани и изградени при правилно възприемане на фактите по делото и правилно приложение на материалния закон. Противно на твърдяното в касационната жалба, от протокола на проведеното на 26.01.2023г. открито съдебно заседание /л.75 и 76 от първоинстанционното дело/ е видно, че първоинстанционният съд извършил подробен доклад по делото, в това число е посочено кой е оспорения акт, какви са възраженията на жалбоподателя, какви доказателства са представени по делото, какви са доказателствените искания на жалбоподателя. Съдът е изложил и мотиви кои доказателства приема, съответно защо не уважава доказателствените искания на жалбоподателя да бъдат изискани доказателства и обяснения от трето неучастващо по делото лице. Неуважаването на доказателствените искания не може да бъде разглеждано като съществено процесуално нарушение, тъй като правомощие на съда е да прецени кои доказателства са относими и допустими към спора. С оглед на наличието на влязъл в сила административен акт за прекратяване на ангажимента по мярката правилно е прието, че този въпрос вече е разрешен и не може да бъде разглеждан и пререшаван в това производство, поради което исканите в тази връзка доказателства са неотносими към спора. Правилно и в съответствие с установената съдебна практика /цитираното от административния съд решение по адм.д. 11685/2020г. е на настоящия съдебен касационен състав/е прието, че при преценка на АУПДВ следва да бъдат установени две неща дали е налице извършено плащане и налице ли е акт за прекратяване на биологичния ангажимент. В случая и двата елемента са налице и обосновано е прието, че са налице и материално-правните предпоставки за издаване на АУПДВ. Дори хипотетично да се приеме, че възражението за наличие на фосмажорно обстоятелство е допустимо в това производство, то същото се явява не-основателно. Съгласно действаща към периода редакция на чл.32 от Наредба 4 земеделските стопани са длъжни при нанасяне на вреда от трети лица, унищожаване на култура върху заявен за подпомагане парцел или част от него, разораване на пасища или пожар да уведомят писмено ДФЗ РА, в срок от 15 работни дни от настъпване на събитието, като представят копие от документ от съответния компетентен административен орган. Това нормативно установено задължение не е изпълнено от жалбоподателя, който е изпращал уведомления за наличие на вредители на трети лица, но не и на ДФЗемеделие. След като е стигнал до извод за законосъобразност на оспорения акт и неоснователност на жалбата, Административен съд Пловдив е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл.221,ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на ДФЗемеделие разноски по делото за юрисконсулско възнаграждение в размер на 100лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,