Решение № 5313 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2910/2018 г.

Решение № 5313 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2910/2018 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационен протест на Окръжна прокуратура Б. против решение № 2113/29.12.2017 г., постановено по адм. д. № 789/2017 г. по описа на Административен съд Б.. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационния протест са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на протеста и отмяна на решението като незаконосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира касационния протест за процесуално допустим като подаден от надлежна страна. Разгледан по същество е неоснователен по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с протест на Окръжна прокуратура Б. против заповед № 432/09.11.2016 г. на кмета на Община Г., с която е учредено възмездно право на пристрояване на двуетажна масивна жилищна сграда, с площ 50 кв. м. от югозападната част на двуетажна жилищна сграда, построена върху имот частна общинска собственост, УПИ - ХІ, кв. ЗЗ по плана на с. Д., община Гърмун, обл. Б., одобрен със заповед № 490 от 1969 г., с площ от 820 кв. м. в полза на К. Лиманов, с искане за прогласяване на нищожността й. Съдът е отхвърлил протеста като неоснователен. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Твърдението на Окръжна прокуратура Б. касателно твърдяната нищожност е, че кметът на общината не е имал компетентност да издаде такава заповед, както и че последната е издадена в противоречие с материалния закон. Правилен и законосъобразен е изведеният от решаващия съд извод, че процесната заповед не е нищожна, доколкото кметът е териториално и материално компетентен да издаде акт с посоченото съдържание, при наличието на посочените законови предпоставки и това му правомощие произтича от закона. Относно законосъобразноста. Критериите (изискванията) за законосъобразност на административните актове са нормативно определени и са: компетентност на автора на административния акт; спазване на формата, предвидена в закона; спазване на административно производствените правила; спазване на материално правните разпоредби, приложими за съответния административен акт; съответствие с целта на закона, като за всички тях съдът следи служебно, но само при условие, че не е преклудирано правото на оспорване на акта. Тук следва да се извадят "извън скоба" критериите (в най-обобщен вид) за различаване на нищожните от унищожаемите административни актове при порока "материална незаконосъобразност" – нищожност на административен има, когато е налице е пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материално-правна норма; актът е изцяло лишен от законово основание; акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. При контрола за законосъобразност се преценява съответствието на административния акт със закона, докато при нищожността – тази преценка се свежда до извеждането на един много тежък порок, тежък да степен да направи невъзможно съществуването на акта като такъв. Порокът е толкова тежък, че приравнява административния акт на едно "нищо" в правния мир, на несъществуващ факт. Правният резултат е прогласяването на нищожността. Решаващият съд е обосновал в мотивите си верен извод, споделян от този състав, че не е налице изначална липса на правно основание, което да обоснове нищожност на акта, издаден от компетентен орган. Заповедта е издадена по текст от Наредба на Община Г. - чл. 38, ал. 2, действащо право, и не е нищожна. В. е и изводът на АС Б., че законосъобразноста на процесната заповед не може да е предмет на проверка, поради изтеклия преклузивен срок, в тази връзка. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационният протест - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав