Решение № 3641 от 21.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1519/2017 г.

Решение № 3641 от 21.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1519/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Н. А., лишен от свобода и изтърпяващ наказанието си в Затвора - П. срещу Решение № 523 от 13.10.2016 г. по адм. дело № 275/2016 г. по описа на Административен съд - П., с което е отхвърлен предявения от него срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. С. иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Закона за защита от дискриминацията (ЗЗДиск) и чл. 1, ал. 1 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за сумата 1000 лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в обстоятелства относно условията, при които е бил настанен за периода 02.02- 04.02.2016 г. в З. П.. От съдържаните на жалбата могат да се извлекат доводи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. О. Г. Д. "Изпълнение на наказанията" при МП, в писмено становище, депозирано от процесуалния представител юрисконсулт Василева моли да се отхвърли касационната жалба като неоснователна и да се остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита обжалваният съдебен акт за правилен, по отношение, на който не са налице касационните основания, които могат да се изведат от съдържанието на жалбата за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК- неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. АС П. е сезиран с искова молба на Н. А., понастоящем в З. П., срещу Г. Д. "Изпълнение на наказанията"- гр. С., за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1 000 /хиляда/ лева за периода 2.02.2016 г. - 2.04.2016 г., които са пряка и непосредствена последица от поставянето му в по-неблагоприятно положение по отношение на други лица, изтърпяващи наказание "лишаване от свобода", изразяващо се в настаняването му в килия, в която е липсвало душ за баня и топла вода, както и ключ за намаляване на осветлението на килията. Ищецът твърди, че при настаняването му в З. С. при конвоирането му, е бил настаняван в килии с душ и топла вода. Счита че, разликата между условията в Затвора гр. С. и в Затвора гр. П., при които е настанен е проява на дискриминация, вследствие на което е претърпял и твърдените неимуществени вреди. С обжалваното решение е ОТХВЪРЛЕН предявения от Н. Н. А. иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във връзка с чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр. и чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 000 (хиляда) лв., като неоснователен. За да достигне до този правен резултат адм. съд намира за безспорно, че ищецът изтърпява в Затвора в гр. П.- Присъда № 78/12.04.2010 г. по НОХД № 112/2009 г. на Окръжен съд Х., с която на основание чл. 116 от НК му е наложено наказание "доживотен затвор". С. С. с изх. № 3048/12.07.2016 г. лишеният от свобода е бил в Затвора в гр. П. като чужда делегация за периода 02.02 - 04.02.2016 г., като е заминал от Затвора в гр. П. на 04.02.2016 г. в 08,30 часа. Разгледан е спорният момент дали е налице акт на непряка дискриминация от страна на администрацията на З. П. спрямо ищецът по отношение на килията, в която е настанен, като се стига до извода, че такава дискриминация не е налице. След анализ на събраните по делото доказателства адм. съд намира на първо място, че от служителите на ответника не е налице дискриминационен мотив. В конкретния случай престоят в Затвора в гр. П. е обусловен от необходимостта ищецът да бъде свидетел по дело на друг затворник. Основното му местопребиваване е в Затвора в гр. П., а не в Затвора в гр. П.. Посочено е, че ищецът е бил настанен само за два дни, като липсата на приемливи материални условия за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" в Затвора в гр. П. представлява неизпълнение на задължението от страна на ответника за осигуряване на такива, но не сочи за неравно третиране на ищеца на основата на признака "местопребиваване". В заключение съдът намира, че изложеното обосновава неоснователността на иска за заплащане на обезщетение за настъпили вреди в размер на 1000 лева, ведно със законната лихва от увреждането до окончателното изплащане. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира подадената касационна жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са доводите, които могат да се извлекат от касационната жалба, че решението на АС П. е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Първоинстанционният съд е събрал всички допустими, относими и необходими доказателства, като е установил надлежно релевантните факти. Въз основа на тези факти и след като е анализирал подробно приложимата правната уредба е формирал обосновани правни изводи. Не е налице твърдяното от касационния жалбоподател противоречие на изводите на съда по отношение състава на претендираната отговорност на държавата, визирана в чл. 1 от ЗОДОВ. Пред адм. съд се претендира обезщетение по ЗОДОВ, поради дискриминация, при настаняването му за три дни в З. П., поради различни условия, при които е бил настанен в З. С.. Ищецът от една страна твърди дискриминация (неравностойно третиране спрямо други лица), а от друга сочи неприемливи битови условия, които евентуално могат да причинят увреждане, което подлежи на обезщетение. От него в производството пред първоинстанционният съд не са доказани неимуществени вреди в резултат на дискриминация. Изтърпяването на наказанието доживотен затвор изисква определена изолацията на осъдените лица, като тази изолация се спазва и при конвоирането и поетапното им настаняване. Не са установени действия на пряка или непряка дискриминация, основана на признаци, установени в закон или международен договор, по който Р. Б. е страна т. е. поставянето на лицето в по- неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. Действително може да е налице разлика между техническите, функционалните характеристики и оборудването на две помещения в два различни затвора. Това автоматично не означава, че са налице влошени битови условия, водещи до увреждане или дискриминационно отношение. В противен случай с всяко конвоиране, каквото се налага да се извършва по повод дела, заведени от ищеца срещу ГДИН, само с факта на настаняването в друго място за лишаване от свобода ще е налице дискриминация, поради пребиваване в различни битови условия. Промяната в битово отношение не означава автоматично, че е налице дискриминация спрямо лицето. Обстоятелството, че същият е бил настанен в килия без душ за баня и топла вода, както и без ключ за намаляване на осветлението на килията би било релевантно, ако предявения иск е с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, във връзка с приложимите разпоредби на ЗИНЗС, регламентиращи условията на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Различните условия биха могли да доведат до увреждане, ако не отговарят на законовите изисквания. Това, че битовите условия в З. П. са различни от З. С. не означава, че не отговарят на законовите изисквания. Няма данни санитарно-битовите условия в З. П. да са довели до унизително положение или сериозни притеснения. Не може да се приеме, че на лицето е нарушено правото на хигиена- чл. 20, ал. 3 ППЗИНЗС. Л. данни за влошени битови и хигиенни условия и няма данни за замърсеност или условия, които не отговарят на изискванията. Визираните в исковата молба факти не могат да доведат до осезателни притеснения. Правото на обезщетение за вреди и ангажиране имуществената отговорност на ответника по чл. 1 от ЗОДОВ, във връзка с чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр. включва незаконен акт (действие или бездействие), на орган или длъжностно лице, при или по повод изпълнение на административна дейност; нанесена вреда на физическо лице и причинна връзка между вредата и незаконния акт, които в конкретния случай липсват. Настоящият състав счита, че твърдението за дискриминация е голословно, без значими аргументи и не е подкрепено с доказателства. Не е налице неравностойно третиране, основано на някой от признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. или санитарно- битови условия, които не отговарят на изискванията. При неустановяване на елементите от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. Обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд- трето отделение,