Решение № 6860 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1334/2015 г.

Решение № 6860 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1334/2015 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Георги Методиев Илиев, гр. Велико Търново, ул. "Васил Левски" № 29Б, срещу решение № 536 от 15.12.2014 г., постановено по адм. дело № 352 по описа за 2014 г. на Административен съд Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2012 г. изх. № 02-040-6500/1894 от 31.07.2013 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФ "Земеделие") и е осъден да заплати на ДФ "Земеделие" разноски по делото в размер на 450 лева. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, като постановено при съществено нарушение на процесуалния закон, в противоречие с материалния закон и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на решението и претендира разноски пред касационна инстанция. Ответникът - Изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", не се представлява и не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита решението на Административен съд Велико Търново за правилно като постановено в съответствие с материалноправните и процесуалните правила и предлага същото да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 536 от 15.12.2014 г., постановено по адм. дело № 352 по описа за 2014 г. на Административен съд Велико Търново е отхвърлена жалбата на Георги Методиев Илиев, гр. Велико Търново, срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2012 г. изх. № 02-040-6500/1894 от 31.07.2013 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФ "Земеделие"). За да постанови обжалвания резултат, първоинстанционният съд е приел, че процесното уведомително е издадено от компетентен орган и в установената от закона писмена форма. Счел е, че същото съдържа, макар и в табличен вид, фактическите основания, които дават възможност на земеделския производител да разбере причините, довели до постановения отказ и е посочено правното основание, на което се отказва подпомагане. За изясняване на фактическата обстановка съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза (СТЕ) и е кредитирал изцяло като обосновано и компетентно заключението на вещото лице, което не е оспорено от страните по законоустановения ред. Предвид изложените мотиви съдът е приел, че административният орган правилно е приложил материалния закон спрямо установените в производството факти. Счел е, че постановеният отказ за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2012 г., обективиран в процесното Уведомително писмо, е в съответствие със закона и неговата цел и е отхвърлил жалбата като неоснователна. Така постановеното решението е правилно. Съдът е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Безспорно по делото е установено, че Георги Методиев Илиев, гр. Велико Търново е земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от Допълнителните разпоредби на Закона за подпомагане на земеделските стопанин (ДР на ЗПЗП), с уникален регистрационен номер (УИН) 202010. В това си качество Илиев е подала общо заявление с УИН 04/2504128/49930, за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2012 г., с което е кандидатствала за подпомагане по Схема за единично плащане на площ (СЕПП). В резултат от извършени административни проверки е установено застъпване на някои от имотите, за които земеделският стопанин е кандидатствал. Във връзка с това му е изпратено уведомително писмо изх. № 02-040-6500/3872 от 18.09.2012 г. за площи, декларирани от повече от един кандидат, за изясняване ползването на имотите, връчено лично на Илиев на 15.10.2012 г. Няма данни по делото, а и не се твърди да са представени документи опровергаващи установеното двойно заявяване на площи. Неоснователно е оплакване в касационната жалба за допуснато нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съд правилно е приел, че с уведомителното писмо на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2012 г. законосъобразно е отказано изплащането на поисканата от Георги Илиев субсидия по СЕПП. Този извод на съда напълно се споделя от настоящата инстанция, предвид направения анализ на събраните по делото доказателства и приетата съдебно-техническа експертиза, с които е установено категорично, че по отношение на заявените за подпомагане по СЕПП площи в размер 118.9 ха е налице недопустими площи в размер на 21.33 ха, което представлява 21.85 % наддеклариране. В този случай, предвид разпоредбата на чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009, когато процентното съотношение между декларираната към установената неподлежаща на подпомагане площ е от 20 % до 50 %, на земеделския стопанин не се отпуска помощ. В съответствие с тази норма на Регламента и на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 5 от ЗПЗП административният орган законосъобразно е отказал изплащане на помощ за заявените за подпомагане земеделски площи. Неоснователен е и наведеният довод за допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, поради това, че не е било уведомен за извършената теренна проверка. Съгласно чл. 20, т. 1 от Регламент (ЕО) № 73/2009 на Комисията и чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП, ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция е задължена да извършва административни проверки на подадените заявления за подпомагане, с цел да проверят дали са изпълнени условията за допустимост на подпомагането. Съгласно чл. 24, ал. 1 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол (Наредба № 105) интегрираната система за контрол включва два вида проверки - административни проверки и проверки на място. Съгласно ал. 2 от същата разпоредба Разплащателната агенция извършва административните проверки на подадените заявления, като съпоставя включените в тях данни с данните от системата за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане, системата за идентификация та земеделските парцели. В настоящия случай обаче е извършена теренна проверка, а теренните проверки, не са проверки за контрол. Те се осъществяват от служители на ОДЗ и тяхната цел е да се установят границите на референтните парцели, които са включени в системата за идентификация на земеделските земи в Интегрираната система за интегриране и контрол. Извършват се по реда на чл. 16 от Наредба № 105, отменен, но действащ към момента на извършването им. Теренните проверки са различни от проверките на място, за които земеделският производител се уведомява. Последните се извършват от инспектори на съответната териториална структура на ДФЗ и имат за цел да инспектират земеделското стопанство. Поради това твърдението в касационната жалба, че неуведомяването му за извършването на теренна проверка е съществено нарушение на административно производствените правила, е неоснователно. Неоснователно е и оплакването, че решението на съда е необосновано. Съдът е установил фактическата обстановка не само от приложеното уведомително писмо, предмет на жалбата, но и чрез заключение на специалист, което не е било оспорено от страните в производството. Заключението е потвърдило фактическите констатации, съдържащи се в уведомителното писмо. Жалбоподателят не е представил доказателства, които да опровергаят фактическите констатации, не и оспорил заключението, поради което съдът само е подвел установените факти към приложимото материално право и е извел правените си изводи за законосъобразност на уведомителното писмо. Неоснователен се явява и доводът развит в касационната жалба за съществено нарушение на чл. чл. 8, 12, 26, 28, 34, 35 и 36 от АПК, за което първоинстанционният съд подробно е изложил мотиви и които се споделят изцяло от настоящата инстанция. В случая не са налице нарушения, които да правят оспореното уведомително писмо незаконосъобразно и да налагат отмяната му със законните последици от това. По изложените съображения, настоящият състав счита, че първоинстанционният съд е изяснил релевантните за делото факти, обсъдил е доказателствата и възраженията, прилагайки относимите правни норми и е достигнал до правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Решението на първоинстанционния съд е правилно. При постановяването му не са допуснати пороци, които да съставляват касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото на касационния жалбоподател не следва да се присъждат разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд