Решение № 1240 от 30.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12718/2013 г.

Решение № 1240 от 30.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12718/2013 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Снежан Петров Снегаров, от гр. Варна, чрез процесуалния му представител - адв. Галина Георгиева, против Решение № 1758/01.07.2013 г. по адм. дело № 675/2013 г. на Административен съд-Варна, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът: началника на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - гр. Варна, редовно призован не се явява и не изразява становище по касационната жалба. Ответникът: СД "АВД-Чакъров и сие" гр. Варна, редовно призовано не изпраща представител. От същото е постъпил писмен отговор, с който се оспорва касационната жалба, като неоснователна. Ответникът: кмета на община-Варна не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Варна е отхвърлил жалбата на Снежан Петров Снегаров против Заповед № КД-14-03-3387/18.12.2012 г. на началника на СГКК-Варна, с която на основание чл. 27, ал. 2, т. 5 от АПК, вр. с чл. 53, ал. 3 от ЗКИР е отказано изменението на КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г., изразяващо се в заличаване на поземлен имот с идентификатор 10135.5506.154 и на сграда в него с идентификатор 10135.5506.154.1, като неоснователна. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че заповедта на началника на СГКК-Варна е законосъобразен административен акт, тъй като при преценката за допустимост на направеното от Снегаров искане за изменение на КККР, на основание чл. 54, ал. 1, вр. с чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР, органът правилно е преценил, че искателя не е активно легитимиран да иска изменението, тъй като не е заинтересовано лице по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР по отношение на засегнатите имоти и за него липсва правен интерес, като една от положителните процесуални предпоставки за допустимост на искането му. Съдът е отхвърлил твърденията на оспорващия, че му се засягат права върху собствения имот 5506.154, в съседство на процесния 5506.153, като недоказани. Решението е правилно. При правилна преценка на релевантните факти, съдът е направил законосъобразни правни изводи относно оспорения административен акт. С този акт, началникът на СГКК-Варна е отказал да измени КККР на гр. Варна, р-н "Аспарухово", одобрени със заповед № РД-18-73/2008 г., относно поземлен имот 5506.153 и сграда в него с идентификатор 5506.153.1, поради недопустимост на искането, на основание чл. 27, ал. 2, т. 5 от АПК, вр. с чл. 53, ал. 3 ЗКИР. Следователно относимите към законосъобразността на издадения акт предпоставки се свеждат единствено до преценката за наличие или не на положителната процесуална предпоставка на чл. 27, ал. 2, т. 5 от АПК за допустимост на административното производство по чл. 54, ал. 1, вр. с чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР - изменение на КККР при наличие на непълноти или грешки, а не до преценката за съществуването на такива непълноти или грешки, която е такава по същество, при наличие на допустимо искане. При тази преценка от страна на решаващия съд, правилно е установено, че оспорения акт е законосъобразен, тъй като искането на касатора за изменение на КККР касаещо имот 5506.153 и сграда в него с идентификатор 5506.153.1, е недопустимо. Константна е съдебната практика, че право да искат изменение на влязла в сила КККР, както и да оспорват заповеди за изменение на КККР, издадени на основание чл. 54, ал. 1 ЗКИР, имат заинтересованите лица. "Заинтересовани лица по чл. 54, ал. 1 ЗКИР" съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР, са собствениците и носителите на други вещни права на недвижими имоти, чиито права се засягат от изменението. В случая правилно е прието, че касаторът не е такова заинтересовано лице, тъй като не се явява собственик или носител на други вещни права върху имотите, засегнати от исканото изменение, а е носител на такива права върху съседния им имот- 5506.154. След като не е лице, което може да иска изменение на влязлата в сила КККР по отношение на имоти 153 и 153.1, за същия липсва правен интерес по чл. 27, ал. 2, т. 5 от АПК. При липсата на положителната процесуална предпоставка по чл. 27, ал. 2, т. 5 от АПК за което органът е длъжен да следи служебно, отказа на последния да извърши изменението, поради недопустимост на искането, е законосъобразен. Като е достигнал до същите изводи решаващият съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Поддържаните от касатора доводи за наличие на правен интерес се обосновават с доводи, касаещи изменението на КККР по същество, които са неотносими с оглед естеството на оспорения административен акт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение