Решение № 3628 от 23.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 72/2017 г.

Решение № 3628 от 23.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 72/2017 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. С решение № 374 от 17.11.2016 г., постановено по адм. д. № 788/15 г. Административен съд - В. Т., 9 състав по жалба на "Тукан" ЕООД е обявил за нищожен ревизионен акт № Р - 04000414003037 - 091 - 001/10.07.2015 г., издаден от издаден от И. Й. К. на длъжност Началник сектор, възложил ревизията и М. С. В. на длъжност старши инспектор по приходите, ръководител на ревизията при ТД на НАП гр. В. Търново, потвърден с решение № 400/02.10.2015 г. на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. Търново, с които на "Тукан" ЕООД по съображения за липса на реално извършени доставки на стоки е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 219586,32 лева за данъчен период от месец 07.2013 г. до месец 10.2014 г. по фактури издадени от "Тим консултинг" ЕООД и "Б. милк 2011" ЕООД, в резултат на което са определени задължения за внасяне в същия размер и са определени лихви за просрочие в размер на 26981,80 лева. С решението съдът е осъдил Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП да заплати на жалбоподателя "Тукан" ЕООД сумата от 1795 лева. представляващи направените по делото разноски. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от А. П. М. в качеството му на Директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" гр. В. Търново. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се подробни доводи в тази насока. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административния съд - В. Т., с което е обявен за нищожен РА № Р - 04000414003037 - 091 - 001/10.07.15 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, потвърден с решение № 400/02.10.2015 г. на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. Търново и да постанови връщане на делото на Административен съд - В. Т. за решаване на спора по същество. Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба -"Тукан" ЕООД - редовно призован, не се представлява, не представя писмено възражение по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима и по същество е основателна. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, след като прецени съдържащите се в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна по делото, против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, разгледана по същество - тя е основателна. С решението си Административен съд - В. Т. е обявил за нищожен ревизионен акт № Р - 04000414003037 - 091 - 001/10.07.15 г., издаден от И. Й. К. на длъжност Началник сектор, възложил ревизията и М. С. В. на длъжност старши инспектор по приходите, ръководител на ревизията при ТД на НАП гр. В. Търново в съответствие с разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК (изм. ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.), потвърден с решение № 400/02.10.2015 г. на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. Търново, с които на "Тукан" ЕООД по съображения за липса на реално извършени доставки на стоки е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 219586,32 лева за данъчен период от месец 07.2013 г. до месец 10.2014 г. по фактури издадени от "Тим консултинг" ЕООД и "Б. милк 2011" ЕООД, в резултат на което са определени задължения за внасяне в същия размер и са определени лихви за просрочие в размер на 26981,80 лева. За да прогласи РА за нищожен съдът е приел, че Заповед за възлагане на ревизия № Р-04000414003037 - 020 - 01 от 08.12.2014 г., издадена от И. Й. К. на длъжност Началник сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - В. Т. и оспорения ревизионен акт са издадени от некомпетентен орган, а именно от лице извън кръга на посочените в чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП. Решението е неправилно. Мотивите на административния съд, че ревизионният акт е нищожен, тъй като е издаден от длъжностно лице извън кръга на тези по чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, са неправилни. Същите са в противоречие с Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. на ВАС - Общо събрание на I и II колегия по т. д. № 10 по описа за 2016 г. Въпросът, с който е инициирано образуване на соченото тълкувателно дело е бил: "Нищожен ли е ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК". Общото събрание на колегиите на ВАС приема, че не е нищожен ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП. Разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК в предходната си редакция (в сила до 01.01.2013 г.) не сочи изрично какви длъжности следва да заемат органите по приходите, които са компетентни да издадат ревизионни актове. Нормата визира единствено условие органът да бъде посочен от този, чиято е компетентността за възлагане на ревизия, по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. В новата редакция на разпоредба на чл. 119, ал. 2 ДОПК (действаща и към настоящия момент) императивно са посочени лицата, които издават ревизионния акт, като липсва изрично оправомощаване на органа по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Ето защо не е необходима конкретизация на длъжностното качество на органите, каквато се прави от нормата на чл. 118, ал. 2 ДОПК. В случай, че е налице конкретизация, то тя се отнася единствено и само по отношение на лицата от ревизиращия екип, определени със заповедта по чл. 113, ал. 1, т. 2 ДОПК, но не и по отношение на лицето възложило ревизията, за което има единствено изискване да е орган по приходите, съгласно чл. 7, ал. 1 ЗНАП. В този смисъл е Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. на ВАС - ОСС от I и II колегия по т. д. № 10 по описа за 2016 г. Предвид изложеното, основателни са доводите на касатора, а ЗВР и процесният Ревизионен акт № Р - 04000414003037 - 091 - 001/10.07.2015 г., издаден от И. Й. К. на длъжност Началник сектор, възложил ревизията и М. С. В. на длъжност старши инспектор по приходите, ръководител на ревизията при ТД на НАП - В. Т., не са нищожни, тъй като са издадени от компетентен орган. Приемайки, че издаденият ревизионен акт е нищожен, Административен съд - гр. В. Търново е постановил едно неправилно съдебно решение, което при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК следва да бъде отменено и делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да разгледа делото по същество, като извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт. На основание чл. 226, ал. 3 АПК вр. § 2 ДР ДОПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за производството пред ВАС. С оглед на гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,