Решение № 7701 от 11.7.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Т. Димитрова- Николова, в качеството й на Административен ръководител - Председател на Окръжен съд Велико Търново, против Решение на Съдийска колегия на Висшия съдебен съвет по Протокол 6 от заседанието на СК на Висшия съдебен съвет, проведено на 21.02.2023г., в частта му по т. 6, с което е оставено без уважение предложението за назначаване на Р. Цариградска-съдия в Окръжен съд Велико Търново, на длъжност заместник административен ръководите-заместник председател на Окръжен съд Велико Търново. Изложени са съображения за противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Иска се отмяна на решението в тази му част и връщане на преписката на Висшия съдебен съвет със задължителни указания по приложението на закона. Процесуалният представител на ответника СК на Висшия съдебен съвет, е изразил становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА . С оспореното решение Висшият съдебен съвет е отхвърлил предложението на Административния ръководител - Председател на Окръжен съд Велико Търново, за назначаване на Р. Цариградска-съдия в Окръжен съд Велико Търново, на длъжност заместник административен ръководите-заместник председател на Окръжен съд Велико Търново. Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), Заместник на административен ръководител на съд се назначава от съдийската колегия на Висшия съдебен съвет по мотивирано предложение на председателя на съответния съд след становище на общото събрание на съдиите от този съд. С упражняването на правото да направи мотивирано предложение, председателят на Окръжен съд Велико Търново е реализирал правото си за започването на съответната процедура в СК на Висшия съдебен съвет. При упражняване на предоставеното му право по чл.168, ал.2 от ЗСВ, ръководителят на съответния орган на съдебната власт не действа в качеството на административен орган по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК, упражняващ предоставени му със закон властнически правомощия. Съответно, направеното предложение по чл.168, ал.2 от ЗСВ не представлява едностранно властническо волеизявление, създаващо права или задължения за трети лица, а е организационно действие за осъществяване ръководството на съответния съд. С отправяне на предложение до компетентния административен орган за назначаване на негов заместник административният ръководител придобива качеството на страна по смисъла на чл. 15 от АПК в образуваното административно производство. Отхвърлянето на направеното от него предложение с решение на кадровия орган на съдебната власт пряко засяга защитеното от закона право на административния ръководител да има за заместник най-подходящия според него магистрат и да формира екипа си. Засягането на това негово право обосновава правния му интерес от търсената съдебна защита. На основание чл. 36, ал. 1 от ЗСВ административният ръководител като заинтересовано лице е активно легитимиран да оспори решението на Висшия съдебен съвет, с което е отказано назначаването на предложения от него заместник. По внесеното от Председателя на Окръжен съд Велико Търново предложение за назначаване на Р. Цариградска-съдия в Окръжен съд Велико Търново, на длъжност заместник административен ръководите-заместник председател на Окръжен съд Велико Търново, Комисия по атестирането и конкурсите се е произнесла с решение по протокол от заседание, проведено на 13.02.2023г. и предложила на ДК на ВСС да се остави без уважение предложението по чл.168, ал.2 от ЗСВ. В мотивите на решението е обърнато внимание на становището изразено от Общото събрание на Окръжен съд Велико Търново, проведено на 23.01.2023г., на което е изразено изрично несъгласие с предложената кандидатура. В становището на КАК към СК е отбелязано, че на 21.11.2022г. съдия Цариградска е повишена и встъпила в длъжност съдия в окръжните съдилища гражданско отделение, а предложението за длъжността-заместник на административния ръководител-заместник председател и ръководител на наказателно отделение е опит за заобикаляне на конкурсното начало относно разпределение на материята по проведения конкурс. Посоченото предложение на КАК към СК на ВСС е внесено в заседанието на колегията, проведено на 21.02.2023 г., обсъдено е от членовете на колегията и след проведеното обсъждане е прието оспореното в настоящото производство решение по т. 6, с което колегията отхвърля предложението на предложението на Административния ръководител - Председател на Окръжен съд Велико Търново, за назначаване на Р. Цариградска-съдия в Окръжен съд Велико Търново, на длъжност заместник административен ръководите-заместник председател на Окръжен съд Велико Търново. Решението е прието единодушно с 9 гласа за по оставянето му без уважение. В пълния стенографски протокол от проведеното дистанционно заседание чрез видоеконферентна връзка на СК на ВСС подробно е изложено и подкрепено становището на член на СК на ВСС Д. Кояджиков, в което са подкрепени доводите на КАК към СК на ВСС, аргументите против това предложение, изложени от мнозинството от съдиите в Общото събрание на Окръжен съд Велико Търново, както и поради обстоятелството, че предложените е второ по ред, без да е настъпила промяна в изразеното несъгласие от страна на Общото събрание на съда. При така установеното във фактическо положение и след като извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и законосъобразността на обжалваните решения, Върховният административен съд намира жалбата на Т. Димитрова- Николова, в качеството й на Административен ръководител - Председател на Окръжен съд Велико Търново срещу Решение на Съдийска колегия на Висшия съдебен съвет по Протокол 6 от заседанието на СК на Висшия съдебен съвет, проведено на 21.02.2023г., в частта му по т. 6, за неоснователна. Оспореното решение е издадено от компетентен орган, прието с необходимото, съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗСВ, мнозинство и при спазване изискванията за форма. Видно от Протокол 6 от 21.02.2023 г., в заседанието на Съдийската колегия са взели участие 9 членове, като от тях по т. 6 са гласували единодушно. От член на колегията е изказано съображение за неговото предстоящо гласуване за предложението на КАК, мотивирано с данни, съдържащи се в становището на Общото събрание на съдиите от Окръжен съд Велико Търново. Решението е мотивирано съгласно чл. 34, ал. 3 от ЗСВ. Налице е предложение на КАК, направено по предложението на Административния ръководител на Окръжен съд Велико Търново, както и изказвания на членове на СК на ВСС. Фактическите основания за издаването на оспореното решение се съдържат в приложените към преписката документи, което от своя страна позволява да бъде идентифицирана волята на кадровия орган относно упражненото право на оперативна самостоятелност, както и да бъде извършена проверка за материалната законосъобразност на акта. Оспореното решение е прието от компетентен орган, в изпълнение на законоустановените му правомощия в пределите на предоставената му оперативна самостоятелност, при която преценката по същество на приетото решение е изцяло по усмотрение на компетентния орган, а тази преценка не подлежи на съдебен контрол. Когато органът действа в условията на оперативна самостоятелност, съдебният контрол за законосъобразност на акт, постановен при упражняване на дискреционна власт, се осъществява по критериите на чл. 146 от АПК, но в рамките на чл. 169 от АПК, при който съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт. В настоящия случай изискването за законосъобразност е спазено, тъй като административният акт е издаден в границите на компетентността на органа и съобразно с целта, за която тази компетентност му е предоставена. Неоснователно е възражението на жалбоподателката за императивния характер на разпоредбата на чл.168,ал.5 от ЗСВ , с която са предвидени единствените възможности за отказ от страна на СК на ВСС. Противно на твърдяното от нея, тази разпоредба не лишава органа от възможността да преценява и не го задължава да приеме направеното пред него предложение, при положение ,че то отговаря на реда по чл.168, ал.2 и изискванията по чл.169, ал.2 от ЗСВ. Разпоредбата на чл.168, ал.5 от ЗСВ не определя действията на съответната колегия на ВСС при условията на обвързана компетентност и задължение да се определи за заместник председател предложеният от административния ръководител на съответния съд. По изложените съображения, съдът приема, че оспореното решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет по т.6 от Протокол 6 от заседанието на СК на Висшия съдебен съвет, проведено на 21.02.2023г., е издадено при точно прилагане на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, като не са налице основания по чл. 146 от АПК за тяхната отмяна. На ответника, предвид изхода на спора и своевременно изразената претенция, на основание чл. 78, ал. 8, във връзка с ал. 4 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от НЗПП, във връзка с чл.144 от АПК, следва да се присъдят разноски по делото в размер на 240 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение