Решение № 10756 от 26.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9215/2011 г.

Решение № 10756 от 26.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9215/2011 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на началника на митница Варна и по касационна жалба на директора на Агенция Митници срещу решение № 1113 от 11.05.2011 г., постановено от Варненския административен съд по адм. д. № 3779/2010 г.

С обжалваното решение, по жалба на "Зърнени храни България"АД е отменено решение № 9300-566/03.09.2010 г. на началника на митница Варна, с което е отхвърлено искането на дружеството вх. № Д/47-3-2/07.10.08 г. за промяна на т. 13"срок за приключване" в разрешение за специфично предназначение № BG2999/07/000004 и преписката е върната за произнасяне на началника на митница Варна съобразно указанията на съда.

В касационните жалби се твърди неправилност на решението. Поддържаните касационни основания са визираните в чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на обжалваното митническо решение.

Ответникът в касационното производство-"Зърнени храни България"АД не изразява становище по жалбата.

Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационните жалби като допустими, тъй като са подаден от надлежни страни в рамките на 14-дневния законоустановен срок за касационно обжалване. По отношение на основателността им съдът приема следното:

Предмет на обжалване пред административния съд е решението на началника на митница Варна, индивидуализирано по-горе. Това решение е резултат от отмяна на с влязло в сила съдебно решение на предходно решение на същия орган, с което той е отказал да се произнесе по съществото на искането.

С обжалваното решение е отхвърлено искането на "Зърнени храни България"АД за удължаване на срока за приключване по т. 13 (срокът, в който стоката следва да достигне специфичното предназначение-преработка в биодизел) от разрешение за специфично предназначение № BG2999/07/000004 от 10.10.2007 г. с титуляр "Слънчеви лъчи България"АД. Искането е отхвърлено с мотивите, че лицето: не осигурило всички необходими гаранции за правилното провеждане на операциите, тъй като инсталацията за биодизел не е завършена и не е започнала преработката на рапичното масло; не са установени причини, породени от непредвидени или форсмажорни обстоятелства, поради които да е възпрепятствано използването на стоката, допусната с нулева ставка на митото по предписаното специфично предназначение; при извършена проверка от надзорното митническо учреждение на 27.08.08 г. на територията на маслодобивен завод "Камбана-1899", гр. Бургас, където по разрешение се съхранява рапичното масло до момента на пускането в експлоатация на инсталацията в гр. Провадия е установено, че същото се съхранява в 4 резервоара, вместо в разрешените 3, а количеството не е 2 226 460 кг., колкото е внесено по ЕАД № 07BG001007H0004095/12.10.07 г., а е 3 618 829, като за тези промени не са уведомени митническите органи; в резултат на извършените действия със стоката и промененото количество е необходимо въвеждане на допълнителни административни мерки от страна на надзорното митническо учреждение, които няма да съответстват на икономическата обосновка на режима, каквото е изискването на чл. 293, § 1 б. в от Регламент № 2454/93; доколкото срокът на валидност на разрешението е изтекъл на 11.10.2008 г., както и че няма остатък от допуснатото под режим внос със специфично предназначение рапично масло, искането за удължаване на срока за приключване по т. 13 е без предметно и необосновано.

Това митническо решение е във връзка с искане, подадено от "Зърнени храни България" вх. № Д/47-3-2/07.10.2008 г.

Административният съд е отменил решението на митническия орган и е върнал преписката за ново произнасяне със следните мотиви: съдът е приел за безспорно между страните, че на жалбоподателя е издадено разрешение за специфично приложение, следователно митническият орган приема, че внасяната стока /рапично масло/ е от категорията стоки с крайно потребление, обуславящо освобождаването им от мито. Според съда безспорно е и обстоятелството, че рапичното масло е внесено, съхранявано в посочения в разрешението завод и е вложено в производството на биодизел, т. е. употребено е за предписаното в разрешението крайно потребление. Съдът е счел, че за преценката на основателността на искането, респективно законосъобразността на отказа, издаден по това искане, е необходимо да се изследва наличието на предпоставките на чл. 294, § 3 от Регламент 2454/93 г. за продължаване на срока за приключване на стоката със специфично предназначение. Приел е, че нарушаването на условията на разрешението за специфично предназначение не представлява основание за отказ за удължаване на срока за предаване на стоката за предписаното крайно потребление, а за отмяна на разрешението. Приел е, че доколкото от жалбоподателя не се претендира настъпването на форсмажорни обстоятелства, то безспорно е, че такива не са настъпили по отношение на процесната стока. Прието е от съда обаче, че липсата на разрешение за въвеждане в експлоатация на завода за производство на биодизел не може да бъде следствие от действията на жалбоподателя, тъй като издаването на тези разрешения е в правомощията на административни органи на централно ниво. Действията на тези органи не могат да бъдат повлияни от дружеството, поради което и липсата на разрешение за експлоатация към датата на подаване на искането съдът е преценил като непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 294, параг. 3 от Регламент 2454/93. Съдът е приел също така, че въвеждането в експлоатация на рафинерията представлява и необходимо технологично условие, което отговаря на последното условие на посочената разпоредба. Съдът е посочил също така, че разрешението за експлоатация на обекта е издадено на 03.12.08 г., а на 07.11.2008 г. от Агенция "Митници" е издаден лиценз за управление на данъчен склад за същия обект. Направен е извод, че на жалбоподателят е било необходимо кратко време след подаването на искането за приключване на административните процедури за въвеждането в експлоатация на рафинерията и преработката на стоката със специфично предназначение. Съдът е посочил също така, че към момента на повторното произнасяне по искането за промяна на срока по т. 13 от разрешителното, рапичното масло е вложено в производството на биодизел, т. е. стоката е употребена за предписаното с разрешението крайно потребление, което е и смисълът на този митнически режим. По тези съображения, съдът е приел, че обжалваният административен акт е постановен в нарушение на закона и в противоречие с целта му, поради което го е отменил. Приел е, че удължаването на срока за предписаното крайно потребление е предоставено в изключителната компетентност на митническите органи, поради което преписката е върната на началника на митница Варна за произнасяне съобразно дадените в мотивите на решението указания.

Решението на административния съд е неправилно.

По-долу в мотивите, за краткост, Регламент (ЕИО) № 2913 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността ще се нарича "Митническия кодекс", а Регламент (ЕО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 г. за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността ще се нарича "Регламента за прилагане".

Основателно, административният съд е приел, че в голямата си част съображенията, изложени от административния орган в обжалвания административен акт представляват нарушаване на условията на разрешението за специфично предназначение и са основание за отмяна на разрешението съобразно чл. 21 от ЗМ, а не за отказ за удължаване на срока за предписаното крайно потребление на стоките.

Правилно е преценено от съда, че липсата на издадено разрешение за въвеждане в експлоатация на завода за производство на биодизел и лиценз за управление на данъчен склад не представляват неизпълнение на условията на разрешението, тъй като снабдяването с тези документи не зависи изключително и само от волята на титуляра на разрешението. Основателно е акцентирано от съда, че молбата на жалбоподателя до митническия орган, за удължаване на срока за предаване на стоките за специфичното им предназначение е именно във връзка с липсата все още на посочените документи. Следователно, титулярът на разрешението е изпълнил задължението си съгласно чл. 87 от Митническия кодекс и е уведомил компетентния митнически орган за обстоятелствата, които влияят върху условието за прилагането му.

Неправилно обаче, относно предпоставките за удължаване на срока, съдът е преценявал разпоредба от Регламента по прилагане, която е изменена към момента на подаване на искането за удължаване на срока по разрешението и към момента на издаване на обжалваното митническо решение. Това е разпоредбата на чл. 294 от посочения регламент. Със съдържанието, което е преценявано от административния съд разпоредбата съществува до 01.01.2001 г. от която дата е изменена съгласно т. 7 от Регламент (ЕО) № 1602/2000 на Комисията от 24 юли 2000 г. В приложимата й редакция разпоредбата гласи: 1. Митническите органи могат да издават разрешение впоследствие. Без да се накърняват параграфи 2 и 3, издаденото впоследствие разрешение влиза в сила от датата на подаване на молбата.

1. ако молбата се отнася до подновяване на разрешение за същия вид операция и стоки, разрешение може да се даде впоследствие от датата на изтичане на оригиналното разрешение.

3.При изключителни обстоятелства обратното действие на разрешение може да разшири допълнително, но не повече от една година преди датата на подаване на молбата при условие че съществува доказана икономическа нужда и:

а) молбата не е свързана с опит за измама или явно нехайство;

б) отчетите на молителя потвърждават, че всички изисквания на мерките могат да се разглеждат като изпълнени и когато е целесъобразно, за да се избегне заместването на стоките да може да бъдат идентифицирани за дадения срок, и тези отчети позволяват мерките да бъдат проверени;

в) всички формалности, необходими за нормализиране на положението на стоките може да се извършат, включително обявяване на декларацията за невалидна, когато това е необходимо.

От друга страна, съдът не е обсъдил едно от сочените в обжалваното митническо решение основание за отказа за удължаване на срока, а именно, че срокът на валидност на издаденото разрешение е изтекъл. Това съображение, изтъкнато в обжалваното митническо решение е достатъчно, за да се откаже основателно удължаването на срока за достигане на стоката до специфичното й предназначение. Срокът, в рамките на който стоките трябва да бъдат направлявани за предписаната крайна употреба е част от съдържанието на разрешението съгласно чл. 293, § 3 б. г) от Регламента за прилагане и в този смисъл не може да бъде по-дълъг от срока на валидност на самото разрешение. Към датата на подаване - 07.10.2008 г. на писменото искане за промяна (лист 90 от делото) срокът на валидност на разрешението не е изтекъл, но към момента, в който е разгледана по същество молбата за удължаване на срока за потребяване на стоките за предписаната крайна употреба срокът на валидност на разрешението вече е изтекъл, като с влязло в сила решение е отказано и продължаването му. При това положение административният орган правилно е отказал да продължи срок, посочен в разрешение, което не е валидно.

Кредитираните от съда обстоятелства, а именно - разрешението за експлоатация на обекта е издадено на 03.12.08 г., а на 07.11.2008 г. от Агенция "Митници" е издаден лиценз за управление на данъчен склад за същия обект, както и че към момента на повторното произнасяне по искането за промяна на срока по т. 13 от разрешителното, рапичното масло е вложено в производството на биодизел, т. е. стоката е употребена за предписаното с разрешението крайно потребление, което е и смисълът на този митнически режим биха били относими в производство за подновяване на разрешението (каквото процесното не е), или при спор относно възникването на митническо задължение за стоките по разрешението, по аргумент от чл. 204, т. 1 б."б" от Регламент (ЕИО) № 2913 на Съвета и чл. 859 от регламент (ЕО) № 2454 на Комисията (какъвто процесният не е), но се явяват ирелевантни за настоящия спор именно с оглед изтеклия срокът на валидност на самото разрешение.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав преценява като неправилно решението на административния съд, поради което то следва да се отмени, а вместо това се отхвърли жалбата на "Зърнени храни България" АД срещу решение № 9300-566/03.09.2010 г. на началника на митница Варна.

Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд