Решение № 12555 от 11.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6891/2011 г.

Решение № 12555 от 11.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6891/2011 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Надежда Цветанова Нинова и Цветан Стефанов Вълчев, чрез пълномощника им. адв. Юлия Стефанова, срещу решение № 176/01.04.2011 г., постановено от Административен съд-гр. Плевен, осми състав по адм. д. № 955/2010 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирани страни, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата им против Заповед № РД-18-11/20.10.2010 г. на Областния управител на област с адм. център гр. Плевен, с която на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ вр. чл. 28 от ППЗСПЗЗ е одобрен плана на новообразуваните имоти и регистъра към него на зем. земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, находящи се в местността"Мъртвата долина", землище гр. Плевен, община Плевен, област Плевен, в частта относно имот 374.809. и е присъдил разноски. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на оспореното съдебно решение-касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, изразяващи се в следното: Съдът неправилно е възприел фактическата обстановка и е направил погрешни правни изводи. При постановяването на оспорената заповед не са спазени материално-правните разпоредби и в ПНИ и регистъра към него е следвало да бъдат вписани като собственици наследниците на бившия собственик, а не ползувателя. В конкретния случай в ПНИ и регистъра към него е посочен като собственик ползувателя на имота, на когото е признато правото на придобиване на собственост в размер на 1000 кв. м., но не е издадена заповед за утвърждаване на оценка на зем. земи и не е заплатена земята поради факта, че кметът на общината не е издал заповед. В конкретния казус не е налице трансформация на правото на ползване в право на собственост чрез заплащането на цената на земята и не е следвало бившият ползувател да бъде включен в ПНИ и регистъра към него, а в него е следвало да бъдат нанесени жалбоподателите в качеството им на наследници на бившия собственик, като този довод кореспондира и с приетата по делото СТЕ, от която е видно, че от страна на ползувателя няма извършено плащане и правото на ползване не се е трансформирало в право на собственост. Ответната страна: Областният управител на област Плевен, редовно призован, не се е явил, не е изпратил представител и не е взел становище по касационната жалба, заинтересованите страни: Трифона Ангелова Вълчева, Анюта Стефанова Вълчева, Стелиян Стефанов Вълчев, Тодорка Петрова Добрева, Лора Георгиева Нешева и Евгения Кочева Караджова - също. Заинтересованата страна Иван Цветанов Данов, чрез назначения му особен представител-адв. Славов, изразява становище за основателност на подадената касационна жалба по съображенията, изложени в нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирани по делото страни и е допустима, като по същество е неоснователна. Решението на Плевенския административен съд е правилно и обосновано. При постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да налагат отмяната му. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, в съответствие с доказателствата по делото и при правилно приложение на материалния закон. Направеният от съда извод, че правата на ползвателя - Евгения Караджова не са преклудирани и има правото да придобие собственост върху предоставената й за ползване земя, следва да бъде споделен. Съгласно разпоредбата на § 4л от Преходните и заключителни разпоредби на ЗСПЗЗ оценките на земите по § 4а, 4б, 4в и 4з се извършват със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице в 3-месечен срок от влизането в сила на плана на новообразуваните имоти при условия и по ред, определени с правилника за прилагането на закона (ППЗСПЗЗ). При така разписаната норма възраженията на касаторите, че ползвателя на земята не е следвало да бъде включен в плана на новообразуваните имоти и регистъра към него поради неплащането на земята на бившите собственици са неоснователни. Законът е предоставил възможност на всички ползватели, които не са платили земята да сторят това в 3 - месечен срок от влизането в сила на плана на новообразуваните имоти. Това е така, защото с плана на новообразуваните имоти се определя окончателната площ на земята, върху която се трансформира правото на ползване в правото на собственост. Преди изготвяна на плана и влизането му в сила не е възможно да се определи окончателната площ на земята, която подлежи на плащане. Съответно при неплащане на земята по изготвената оценка от ползвателя за бившите собственици е налице възможност за възстановяване на правото на собственост върху новообразувания имот със заповед на кмета на общината, съгласно разпоредбата на § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. При тези данни съдът правилно е преценил, че оспорваната заповед на областния управител за одобряване на плана на новообразуваните имоти и регистъра към него, е издадена в съответствие с материалния закон. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Решението на Плевенския административен съд е постановено при правилно изяснена фактическа обстановка и направените от съда изводи за неоснователност на подадената жалба като краен резултат са правилни. Направените в касационната жалба доводи за неправилно приложение на материалния закон са неоснователни. Жалбоподателите са наследници на бившия собствени, на когото с влязло в сила решение на ПК-Плевен е признато правото на собственост, върху земи по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Не се спори между страните, а и от представената по делото заповед № РД-15-5998/26.09.1998 г. на кмета на община Плевен се установява, че на Евгения Кочева Караджова е признато правото да придобие собствеността върху 1000 кмв. м. земя, предоставена и за ползване по силата на акт по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и заповедта е влязла в сила. Същата е издадена на основание § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ/изм. ПМС № 456/1997 г./, но оценка на имота на основание така издадената заповед не е била извършена. При тези данни изводът на съда, че е налице недовършено производство по заявлението на ползувателя за трансформиране на правото му на ползване в право на собственост, е правилен. Правото на ползувателя не се преклудира поради факта, че адм. орган не е изпълнил задължението си по т. 3 от заповедта-да се извърши оценка на имота. Съгласно § 62, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, сумите по влязлата в сила оценка се внасят от ползувателя по извънбюджетна депозитна сметка по § 4ж от ПЗР на ЗСПЗЗ в тримесечен срок и се изплащат на собственика заедно с лихвите, а съгласно ал. 7, в случаите, когато ползувателя на земята не заплати цената и в предвидения срок, собственикът на земята подава в едномесечен срок молба до техническата служба на общината за оценка на подобренията в имота. Към молбата се прилага решението на ПК за възстановяване правото на собственост по чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ. В този случай се извършва оценка на подобренията и след влизането и в сила, съгласно ал. 9 на § 62, сумите по влязлата в сила оценка се внасят от собственика на земята в извънбюджетната сметка по § 4ж от ПЗР на ЗСПЗЗ в тримесечен срок и се изплащат на ползувателя заедно с лихвите. В конкретния случай, при липса на влязла в сила оценка на земята по искането на ползувателя, не е започнал да тече тримесечният срок за заплащането и на бившия собственик, респективно-на неговите наследници, поради което доводите в жалбата, че правото на ползувателя е преклудирано и е възникнало правото на бившите собственици, са неоснователни. Разпоредбата на § 31 от ПЗР на ППЗСПЗ /приет с ПМС 234/1999 г./ е относима към влязъл в сила ПНИ. В конкретния случай ПНИ не е влязъл в сила, тъй като е предмет на обжалване в настоящото производство, а и с него на ползувателя е отреден имот в размер на 1000 кв. м., т. е. няма разлика между квадратурата, отредена по ПНИ за ползувателя и признатата му такава с влязлата в сила заповед на кмета на общината по чл. 62, ал. 3 от ППЗСПЗЗ. От приетата по делото СТЕ е установено, че при изработването на ПНИ относно спорния имот са спазени всички технически изисквания на чл. 28 отППЗСПЗЗ за площ, съседи, граници и достъп до път/улица/. Останалите изводи са в компетентност на съда. Одобряването на ПНИ от Областния управител е част от процедурата по възстановяването на собствеността на бившите собственици, респективно- по признаване правата на придобиване на собствеността на ползвателите, тъй като съгласно § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, възстановяването, съответно-придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти, се извършва със заповед на кмета на общината. Съгласно чл. 28а от ППЗСПЗЗ, за възстановяването, съответно-за придобиването на правото на собственост върху всеки от новообразуваните имоти се издава заповед на кмета на общината с точно индивидуализиране на имота въз основа на влезлия в сила план по чл. 28, ал. 4 и ДОКУМЕНТ за заплатена сума по влязла в сила оценка на земята или сградата. В настоящото производство по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ съдът е проверил наличието на влязло в сила решение на ПК/ сега ОСЗ/ за признаване правото на възстановяване собствеността на бившите собственици и на влязла в сила заповед на кмета на общината относно правата на ползувателя за закупуване на имота, както и предимството, дадено от закона на правата на ползувателя пред тези на бившия собственик. С оглед на изложеното, изводът на съда за неоснователност на подадената жалба като краен резултат е правилен и решението следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,