Решение № 7952 от 15.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2145/2010 г.

Решение № 7952 от 15.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2145/2010 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на началник на Първо РУ на СДВР против решение от 04.12.2009 г., постановено по адм. д. № 7012 по описа за 2009 г. на Административен съд - София град. Поддържат се оплаквания за неправилност - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Жалбата съдържа конкретно оплакване за необоснованост на съдебното решение. Иска се отмяната му и решаване на спора същество чрез отхвърляне на жалбата на Стефка Васкова Илиева против заповед № з-645 от 01.10.2009 г. на заместник-началника на 01 РУ на МВР за налагане на дисциплинарното наказание "порицание" за срок от 6 месеца. Ответникът по касационната жалба - Стефка Васкова Илиева не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София град е отменил заповед № з-645 от 01.10.2009 г. на заместник началника на 01 РУ на МВР, с която на Стефка Васкова Илиева, полицай III степен, на осн. чл. 224, ал. 2, т. 2 и чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР вр. с чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР е наложено на дисциплинарното наказание " порицание" за срок от 6 месеца. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, но е материално незаконосъобразна, тъй като не е установено по безспорен начин извършване от страна на държавния служител на вмененото нарушение на служебната дисциплина. Съдът е обсъдил събраните в дисциплинарната преписка доказателства за посочените от дисциплинарно наказващия орган в обжалваната заповед фактически действия, определени от него като нарушение на служебната дисциплина. От извършения анализ на доказателствата е стигнал до извод, че вменените на жалбоподателката действия не се установяват по категоричен начин, т. е. не е безспорно доказано извършването им от наказания служител. Решението на Административен съд София град е валидно, допустимо и правилно. Съдът е извършил всестранна и обективна преценка на събраните в хода на дисциплинарното производство писмени доказателства, а изводите, че авторството вменените на служителя конкретни деяния, не е установено по безспорен начин в хода на дисциплинарното производство, са подкрепени от събраните доказателства. Съдът е интерпретирал същите правилно и изводите му относно липсата на безспорна установеност на нарушението се установява от доказателствата по делото. Тези изводи се споделят от настоящата инстанция. В хода на дисциплинарното производство, задължението за доказване извършването на дисциплинарното нарушение, съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 4 от ЗМВР и чл. 223, ал. 2 от ППЗМВР, принадлежи на наказващия орган. В конкретния случай негово е било задължението по безспорен начин да установи, че шкафчето, в което са били открити документи на чужд гражданин и незаведен по установения ред заявителски материал, се ползва единствено от жалбоподателката, с което да се изключи всякакво съмнение, че авторството на вмененото й нарушение принадлежи на нея. Същото се отнася и за нарушението, че след като е констатирала, че от книгата за постъпилите заявления липсват страници, не е уведомила своевременно и по надлежния ред ръководството на районното управление. От доказателствата по делото, включително и дадените от служителя писмени обяснения не може начин да се направи несъмнен извод, че тя е узнала за липсващите страници именно на датата 23.08.2009 г. и е игнорирала задълженията си да уведоми за това компетентните органи. От обяснението на жалбоподателката, приети на 28.08.2009 г. става ясно, че същата е узнала за липсващите от книгата за заявителски материал, страници на 24.08.2009 г., т. е. в деня когато това е станало достояние и на ръководството на управлението, но в дисциплинарната преписка не се установява по безспорен начин, узнаването за този факт да е станало в предходния ден, както се твърди в справката от 1.10.2009 г. и обжалваната заповед. При тези доказателства, изводите за недоказаност на вмененото нарушение на служебната дисциплина, са обосновани, което води до правилност на решението и липса на касационни основания. Предвид изложеното, решението на Административен съд - София град следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение